"Откакто Баджо не играе, неделята вече не е неделя", се пее в известната песен на италианския певец Чезаре Кремонини. В това изречение се крие всичко, което Божествената опашка представлява за италианците.
Истината е следната - малко са тифозите на Ботуша, които нямат по-специално отношение към Роби. В крайна сметка той е национално богатство, а футболният му път премина през Виченца, Фиорентина, Ювентус, Милан, Болоня, Интер и Бреша.
Той игра за голямата тройка, а накрая приключи в "провинциалния" футбол. Но до самия край пръскаше от футболната си магия.
Мнозина го помнят и с онази пропусната дузпа на финала на Световното първенство през 1994 г. - пропуск, който беляза кариерата му, но и незначително събитие на фона на всичко постигнато от Баджо.
Той изигра 643 мача на клубно ниво, в които отбеляза 291 гола - много от тях истински шедьоври. За "скуадрата" реализира 27 попадения в 56 мача. Какви ли щяха да са статистиките му, ако не бяха проклетите контузии?
Но напук на тях огромният му талант бе възнаграден със "Златната топка" през 1993 г.
Роби два пъти вдигна скудетото в Серия "А", завоюва Копа Италия и Купата на УЕФА. Кариерата му приключи през 2004 г. с двубоя Милан - Бреша. "Сан Сиро" се изправи на крака, за да го изпрати, а след това Баджо все повече и повече потъваше в неизвестното.
Всъщност имаше момент, в който изглеждаше, че пътешествието му в света на футбола ще продължи.
През лятото на 2010 г., след отпадането на Италия от Световното първенство в ЮАР, Роберто беше назначен за технически директор на националната футболна федерация. Основният му ангажимент бе свързан с работата с подрастващите таланти и търсенето им из цялата страна.
През 2012-а пък завърши деветмесечен курс в специализирания център за обучение Коверчано и издържа успешно изпитите за UEFA Pro лиценз. Но Баджо така и не започна работа като наставник.
"През декември 2011 г. представих своя проект от 900 страници, но всичко се оказа напразно - оплака се той. - Не обичам просто да седя на стол в офис, искам да правя конкретни и полезни неща. Ето защо реших да се оттегля."
Скъса с федерацията през 2013 г., а в откровено интервю за "La Repubblica" каза: "Нямах търпение да си тръгна. Това, че напуснах, ми върна живота, върни ми кислорода. Давех се и толкова бях наранен, че чак изпитвах физическа болка."
Оттогава Баджо не иска да чува за футбол: "Хората го намират за странно, но какво от това? Тези, които са щастливи без футбол, нима са се провалили? Аз дори не гледам мачове, те не ме забавляват. Да съдя другите ме кара да се чувствам неудобно. Виждам бивши съотборници, които говорят като наставници, а си спомням, че дори не знаеха как да пипнат топката с ръце."
Щастието при Роби идва, когато успява "да открие нещо различно": "Сека дърва за огрев и работя с трактора. А вечер съм толкова уморен, че ми се завива свят."
Бившата суперзвезда на играта живее в Алтавила Висентина със съпругата си и трите си деца, грижейки се за семейната ферма.
На 54 Баджо вече има съвсем друга спортна страст: "Предпочитам баскетбола. Харесвах Шакийл О'Нийл, бях фен и на Коби, обожавам ЛеБрон. Също така обичам женския футбол, защото жените притежават страст и характер."
Роби се занимава и с благотворителност, а през 2010 г. бе удостоен с престижна награда на Срещата на върха за мир за приноса си към различни каузи.
От 30 години италианецът е будист, а през 2014 г. откри най-големия будистки център в Европа в близост до Милано.
В живота му вече няма време за футбол. Потвърди го и в документалния филм на Netflix "Il Divin Codino": "Природата ви дава ключовете да бъдете щастливи, но изпълването на живота със смисъл зависи от вас самите. Трябва да знаете как да използвате ръцете си, а не само краката си. Работата на полето е много трудна, но на него сам избираш цветовете за картината си."
