"Сигурни ли сте, че Овечкин наистина е на 35 години?", попита с нескрит възторг журналститът на NBC Sports Джеймс О'Брайън преди няколко дни след поредното великолепно представяне на руския снайпер в НХЛ.
Телевизионният експерт Кийт Джоунс пък възкликна: "Той е истинска машина и ..." Вероятно имаше още много какво да добави човекът, но колегата му Ян Оланд го прекъсна с думите: "А както знаем добре - руската машина никога не засича".
Да, Ови, както наричат гениалния хокеист, прехвърли 35-те. Отпразнува мини юбилея си в средата на септември миналата година. Не е като годините да не си личат на лицето му. И косата вече прогресивно посивява. Но Александър не засича. Той продължава да е перфектната машина за хокей! Възнамерява да не се отказва скоро и дори поглежда към головия рекорд на Уейн Грецки. Той все още е далеч, но Саша неведнъж е показвал, че за него невъзможното не съществува.
***
Овечкин е роден в Москва на 17 септември 1985 г. в спортно семейство. Майката на бъдещия хокеист Татяна Овечкина (с моминско име Кабаева) е известна съветска баскетболистка, която е двукратна олимпийска, световна и европейска шампионка, заслужил майстор на спорта на СССР и заслужил треньор на Русия. Михаил Овечкин, бащата на Александър, е бивш професионален футболист.
И двамата родители на Ови посвещават целия си живот на Динамо, така че Саша няма друг избор, освен да се присъедини към "синьо-белите" редици.
С майка баскетболистка и татко футболист е малко странно, че се насочва към хокея, но съдбата си знае работата. Баща му твърди, че се запалил някъде на 8, когато си играел край телевизора, по който вървял мач на динамовци. Михаил Викторович понечил да смени канала, но момчето се възпротивило. "Тате, тате, остави го!", казал Александър. Така пламнала искрата.
Версията на Татяна Овечкина е малко по-различна. Повече от три десетилетия по-късно си спомня как завела малкото си момче в магазина "Детски свят". От претрупаните с играчки щандове Саша си харесал най-много пластмасови шлем, стик и шайба. Първата му екипировка в живота. По думите ѝ бил на 2-3. Има и снимка.
Овечкин започва да тренира хокей във втори клас. Баща му го води при известния треньор от школата на Динамо Александър Филипов. Специалистът обаче отказва да го вземе. Момчетата от набор 1985 тренират от няколко години, а Саша дори не може да се задържи на кънките. Налага се бъдещата суперзвезда на НХЛ и родителите му да почукат на друга врата. Треньорът, с когото им провървява, е Вячеслав Кирилов. С него Ови започва да изучава играта от нулата.
Между другото, майка му и баща му в началото са доста скептични към хокея. Михаил и Татяна не са убедени, че синът им трябва да се занимава с толкова изискващ и криещ опасности от контузии спорт. Отделно са доста заети и не могат редовно да го водят на тренировки. "Заведохме го на хокей, но после прекъсна да ходи. С мъжа ми, тогава ръководител на женския отбор по баскетбол на Динамо, постоянно пътувахме и нямахме възможност", разказва Татяна Овечкина.
Но наставникът Кирилов е настоятелен. Той вижда таланта на Саша и по-големия му брат Сергей и е убеден, че могат да станат професионалисти.
"Когато се върнахме на пързалката, играеха контрола със Спартак. Той беше на пейката и в първите два периода не се появи на леда. Плачеше ми се. Но треньорът го пусна в третия и след този момент почти никога не напускаше игрището", спомня си още майката на Овечкин.
Родителите се убеждават, че синът им наистина притежава качества и приемат хокея сериозно. На тренировки го води дядо му или брат му Сергей, с когото са много близки. Постепенно повече внимание на детето си започва да отделя и Михаил Викторович.
В името на кариерата на сина си, който става все по-добър и по-добър, Овечкин-старши дори напуска работата си и оттогава не пропуска нито едно занимание на Александър чак до пълнолетието му. И до ден-днешен е невероятно признателен на Вячеслав Кирилов.
"Хората не знаят почти нищо за първия треньор на Саша - Слава Кирилов. За човека, който вложи цялата си душа в сина ми, и на когото Александър дължи всичко. След всяка тренировка му казваше върху какво да работи - и Саша изпълняваше. Научи сина ми на всичко, което знаеше. Този човек беше като вторият му баща", разказва Михаил Викторович за първия треньор на своя блестящ син. Уви, Кирилов, си отива от сърдечни проблеми много млад - само на 29-годишна възраст, далеч преди първите сериозни успехи на най-добрия си ученик.
Огромният талант на Овечкин по рождение, съчетан с упоритата работа, правилното възпитание в спортно семейство и грандиозната любов към хокея, моделират Александър в голям играч още от детството. Но твърде рано преживява и огромен удар.
Когато е на 10, губи брат си Сергей, който загива в автомобилна катастрофа. Момчето обаче успява да се събере психологически и оттогава сякаш играе на леда за двама. "От брат си научих да се боря до края и да давам всичко на себе си на леда", признава той.
Треньорите на Динамо постоянно го пускат да играе с по-големите, а Ови е най-добрият и сред тях. Помагат му не само уменията със стика в ръка, но и характерът му. "Спомням си детските години на Саша в школата на Динамо. Когато отборът губеше, момчетата отиваха в съблекалнята и веднага "аху-иху", бързо им минаваше. А моят син сядаше и плачеше с крокодилски сълзи. А какви скандали ставаха, когато обвиняваше някого, че не му е подал...", спомня си бащата на Овечкин.
Едва на 10 - Александър вече е истинският лидер в школата. Откроява се с пързалянето си, габаритите и техниката си. Той вече е човекът-оркестър!
"Когато Саша беше на около 12 години, разбрах, че Павел Буре е вкарал 56 гола на тази възраст. Синът ми към този момент имаше 53 и му оставаше последният мач за сезона. Знаете ли какво направи Саша, след като му казах за постижението на Буре? Вкара шест гола! Тогава разбрах, че няма как да не излезе нещо от него. Приблизително по същото време скаутите започнаха да говорят за моя Александър", продължава Овечкин-старши.
И паметта изобщо не му изневерява. През 1997-а светът на хокея знае, че московският Динамо разполага с диамант.
Парадоксално е, че от неговия набор при "синьо-белите" не излиза нито една друга суперзвезда. Но тази на Ови грее достатъчно ярко.
Той започва да тренира с мъжете на 15, а година по-късно, през сезон 2001/02, старши треньорът на Динамо Владимир Семьонов му дава дебют в Суперлигата.
Нататък е история.
Овечкин играе за московския гранд до 2005-а, когато става шампион. След това заминава за НХЛ, където се представя блестящо и до днес, вече като жива легенда на Вашингтон. Ови вкарва, чупи рекорди, печели титли и обича хокея също толкова безкористно, колкото и на 2-3, когато не пусна мама да си тръгне от магазина, докато не му вземе пластмасовия шлем, стика и шайбата.
