Наскоро отново се заговори за националния отбор на Замбия, който договори контрола с низвергнатата от световния футбол, а и от спорта като цяло, Русия.
За съжаление, именно с този африкански тим е свързана една от най-големите авиационни трагедии в историята на футбола.
Самолетите днес се смятат за най-сигурния начин на пътуване, благодарение на строгите проверки и модерните системи за безопасност. В миналото обаче е различно и технически неизправности и грешки на екипажите водят до фатални инциденти.
Футболният свят никога няма да забрави мюнхенската трагедия на Манчестър Юнайтед от 1958-а или пък тези с Торино (1949), националния тим на Дания (1960), Пахтакор (1979) и Чапекоензе (2016).
Но има още една трагедия, за която се говори по-рядко - катастрофата на националния отбор на Замбия през 1993 г., когато 30 души, включително 18 футболисти, загиват край бреговете на Атлантика.
Какво се случва?
В началото на 90-те години Замбийският футболен съюз изпитва сериозни финансови затруднения, въпреки че националният отбор бележи успехи - четвъртфинал на олимпиадата през 1988 г., бронзов медал от Купата на африканските нации през 1990 г. и четвъртфинал в същия турнир две години по-късно.
Федерацията обаче трудно осигурява средства за пътуванията и за да спести пари, се обръща към военновъздушните сили, които предоставят на отбора двумоторен канадски самолет.
На 25 април 1993-та Замбия разгромява Мавриций в квалификация за Световното първенство и пет дни по-късно трябва да гостува на Сенегал. Но погледнете на картата къде са двете държави. А замбийците трябва да се придвижат до Дакар с въпросния самолет, който не е предназначен за дълги полети и маршрутът включва няколко междинни кацания.
След първата спирка в Бразавил (Конго), машината остава дълго време на земята, след като са установени редица неизправности и механиците предупреждават, че може да не издържи полета. По-късно в Либревил (Габон) самолетът е инспектиран повторно. Ясно е, че има технически проблеми, но след катастрофата министърът на транспорта на страната заявява, че машината е преминала всички необходими проверки.
Минути след излитането от Габон левият двигател се запалва. Капитанът на самолета обаче допуска фатална грешка и вместо да изключи повредения двигател, той спира напълно работещия десен мотор. Самолетът губи мощност, започва рязко да се снижава и пада в Атлантическия океан само на 500 метра от брега. Загиват всички 30 души на борда.
Разследването и мистерията около катастрофата
Разследването на катастрофата продължава десетилетие. Официалният доклад от 2003 г. посочва като причини повреда на двигателя, електрически неизправности и умора на екипажа, довела до пилотска грешка.
Роднините на загиналите обаче не остават доволни.
Разследването се затруднява поради две основни причини:
Напрежението между Замбия и Габон - двете държави са в конфликт, а дипломатическите им отношения се влошават още повече след трагедията. Дори се появяват конспиративни теории, че самолетът е бил свален от габонските военновъздушни сили. Някои очевидци твърдят, че са видели експлозия в небето.
Липсата на "черна кутия" - тъй като самолетът е военен, той не е оборудван с "черна кутия" на борда. Така разговорите на екипажа не са записани никъде и никой никога няма да разбере какво се случва в пилотската кабина в онзи съдбовен момент.
Възстановяване от нулата
След катастрофата националният отбор на Замбия започва да се гради от нулата. Футболни федерации от цял свят предлагат помощ и тимът заминава за лагер в Дания, където изиграва няколко контроли.
През 1994 г. Замбия е на прага на първото си участие на Световно първенство. В решителния квалификационен мач срещу Мароко е достатъчно и равенство. Отборът обаче губи и към Щатите поема Мароко. За капак, рефер на решителната битка е габонецът Жан-Фидел Дирамба.
Въпреки всичко, обновеният отбор постига невероятен успех и още в годината след трагедията достига до финала на Купата на африканските нации, който губи от Нигерия с 1:2. А през 2012 г. Замбия най-накрая вдига трофея.
"Този самолет ще ни убие"
Няколко футболисти по случайност не се качват на фаталния полет.
Чарли Мусонда, бивш играч на Андерлехт, трябва да пътува за Дакар, но заради контузия лекарите му препоръчват да не играе само два дни преди трагедията. И той не се качва на борда.
Калуша Бвалия, тогава състезател на холандския гранд ПСВ Айндховен, също пропуска полета, тъй като трябва да пътува по друг маршрут. Легионер е и си прави резервациите от Европа.
Фримен Чабала, синът на загиналия вратар Дейвид Чабала споделя: "Постоянно питах къде е татко. Казваха ми само, че няма да се върне. Дълго време не можех да осмисля защо не иска да се завърне у дома."
Бвалия пък по-късно разказва, че футболистите на Замбия отдавна се страхували да летят със стария самолет.
"С момчетата си говорехме: "Този самолет ще ни убие". Но федерацията нямаше пари за чартърни полети и машината на военните беше единствената ни възможност", спомня си той.
