В продължение на седем години, ознаменувани с десет трофея, Стилиян Петров се превърна в легенда за Селтик. Но когато "детелините" първо проявяват интерес към него, голямата му цел е да се отърве от тежък махмурлук, получен от сериозно купонясване с негови приятели по Черноморието.
През 1999-а Стенли е един от талантливите млади момчета в редиците на ЦСКА. И както подобава на всеки млад футболист, тъкмо приключил с тийнейджърските си години, и той попълва времето си извън терена с обилно количество алкохол и купони с приятели.
Но изведнъж животът и кариерата му се променят напълно. За нула време той трябва да привикне към напълно нова обстановка, да се приспособи към напълно различна култура и да се адаптира към далеч по-физическия британски футбол.
Тази промяна започва през един уикенд, в който Петров, заедно с тесен кръг авери, се е отдал на стабилен гуляй на нашето море.
"Забавно е как се случи трансферът ми в Селтик - разказва българинът за подкаста на Planet Football - "The Broken Metatarsal". - Когато се сключваше сделката, аз бях на Черноморието с приятели, но бях останал без никакви пари. Всички бяхме момчета от ЦСКА, с които всяко лято ходехме за по няколко дни на море.
Телефонът ми беше спрян, защото не си бях платил сметката. За да се свържат с мен, трябваше да звъннат на един от приятелите ми. Звъннаха около един следобед. Ние си бяхме легнали към шест сутринта и още спяхме, всички с ужасен махмурлук от предишната вечер.
Едно от момчетата ме разбуди и ми каза: "Стан, Стан, от клуба те търсят. Техническият директор каза, че трябва да се връщаш в София." Казах му да ме остави на мира и да заспива!
В шест вечерта представител на клуба дойде при нас. Откри къде бяхме отседнали и ми каза: "Събирай си багажа, трябва да те върна в София." Попитах го защо, а той ми отговори, че ще летя за Глазгоу. Учудих се какво ще правя в Глазгоу, а той каза, че отбор от Шотландия е поискал аз и още едно момче да отидем в Глазгоу за медицински прегледи."
Въпросният шотландски тим бе Селтик, който плати 2,8 милиона паунда, а заедно с него на проби покани и съотборника му Милен Петков. Багажа на Стенли за Шотландия се състои от две фланелки и чифт панталони. Петров тръгва за Глазгоу, смятайки, че ще остане там не повече от два ни.
Петков отказва офертата на "детелините", но Петров подписва договор за 400 паунда на седмица. В автобиографията си "Наричайте ме Стан" българинът признава, че не е знаел как да използва пералнята и в началото е перял дрехите си на ръка в мивката.
Но големият му проблем в началото е бил друг.
"Постоянно бях на телефона с хора от България, защото не знаех английски и втората ми сметка беше 6000 паунда. Представете си колко много говорех!
Надявам се един ден да имам възможност отново да поговоря с човека, който ми помогна да си платя сметката тогава! Получавах по около 1600 паунда на месец и трябваше да взимам пари на заем от приятели от България, за да мога да продължа да живея в Шотландия. Такъв беше животът ми."
Помощ със сметката за телефон Стенли получава от неочаквано място.
"Сприятелих се с един от охранителите в Селтик, казваше се Брайън. Той не знаеше български, а аз - английски, затова се разбирахме със знаци. Развихме доста интересна връзка.
По едно време Брайън започна да ме учи на английски. Караше ме всеки ден до и от тренировки, помагаше ми да пазарувам. Започна да ми показва различни части от тялото - лакът, коляно, рамо и да ми казва как се наричат на английски. Хората ми се смееха, защото се учех като децата, но нямаше как по друг начин да науча нов език."
Уроците по английски се случват във ван, който Брайън използва за подвижна бургерджийница.
"Бургер ванът беше негов страничен бизнес - казва още Стенли. - Той работеше като охранител в Селтик, но заедно със съпругата си припечелваха допълнително от буса. На няколко пъти отидохме да хапнем оттам и той видя, че наистина се затруднявам дори да си поръчам храна, както и да разбирам каквото и да било.
Затова той ме научи и как да си поръчвам бургери.
Постепенно, започнах да се научавам. Започнах да слушам повече и когато влизах в съблекалнята, започвах да поздравявам с "Добро утро, момчета, как сте?", а те ми отговаряха: "Добро утро, Стан, как си ти?"
В началото ми беше много трудно, но щом показах желание да се науча и да бъда част от отбора, момчетата веднага започнаха да ми помагат. Пол Ламбърт сядаше до мен и ме хвалеше за усилията ми. Тогава разбрах, че вече съм един от тях."
В края на първия си сезон - 1999/00, Стилиян вече имаше три гола срещу името си, а с пристигането на Мартин О'Нийл родният футболист разкри още повече потенциала си. С напредване на времето, Петров се превърна в ключова фигура за състава на Селтик, а класата му не остана незабелязана и за отборите от Висшата лига.
Когато дойде офертата към него от Астън Вила през 2006-а, бившият капитан на националния отбор беше изиграл 311 мача с фланелката на шотландския гранд и си бе осигурил статута на легенда.
А всичко започна в една пиянска сутрин в горещото лято по българските плажове.
