"Опитах се да сдържа емоциите си, но не успях", казва Мортен Гамст Педерсен, докато си припомня как една сълза се стича по бузата му.
Датата е 4 май 2013 г., а развълнуваният норвежки футболист е в тунела на "Сейнт Андрюс" и се готви да запише 349-ия си мач за Блекбърн Роувърс.
В последния ден от сезона срещата с Бирмингам от Чемпиъншип всъщност не е особено вълнуваща: и двата тима изпращат посредствена кампания и са в средата на таблицата, като отдавна вече не играят за нищо. Но за фланговия футболист това е незабравим мач.
"Не бях напълно сигурен, че напускам, но въпреки това имах пеперуди в стомаха и сълзите потекоха", разказва Педерсен. "Тежко е да си тръгнеш. Понякога се налага, но ако зависеше от мен, щях да остана още дълго".
7 години по-късно бившият лидер на Блекбърн все още обича клуба, макар че периодът му там не завършва по мечтания начин. "Те значат много за мен, там прекарах по-голямата част от кариерата си. Възможността да стана професионалист в Тромсьо беше специална, но когато подписах с Блекбърн, това беше сбъдната мечта".
Мнозина са учудени, когато Греъм Сунес привлича непознато крило от Тромсьо през лятото на 2004-а за около 1.5 млн. паунда. Мортен Гамст Педерсен все още е едва 20-годишен и му липсва опит на топ ниво.
Сунес обаче е направил необходимото, за да се увери в таланта му. Никой друг не е бил наблюдаван повече пъти през 4-годишния период на шотландеца като старши треньор.
"Надявам се да се адаптира бързо", казва Сунес дни след пристигането на Педерсен. "Темпото на футбола тук хваща всички чужденци неподготвени. Играта е много директна, бърза и агресивна, всичко зависи колко бързо ще свикнеш с това. Той ще трябва да прави всичко два ярда по-бързо, отколкото в Норвегия, но съм уверен, че ще се справи".
И определено точно това се случва. Педерсен е хвърлен в дълбокото и дебютира за Роувърс на "Олд Трафорд" срещу Манчестър Юнайтед, отбора, който е подкрепял като малък. Норвежецът впечатлява мнозина в този свой първи ден във Висшата лига, включително сър Алекс Фъргюсън.
Всъщност две години след това Фъргюсън признава, че е имал интерес да привлече футболиста още преди от Блекбърн да го направят.
"Като гледам, той гради репутацията си в мачовете срещу нас. Бяхме го наблюдавали как играе и бяхме получили добри отзиви. Просто не смятахме, че е каквото искаме по онова време, защото точно бяхме подписали с Кристиано Роналдо, имахме Райън Гигс, а Киърън Ричардсън също се развиваше. Случва се. Понякога виждаш играчи, които ти хващат окото, но си подсигурен на съответния пост и не правиш нищо по въпроса".
Мортен никога не е крил чувствата си към Юнайтед.
"Имаше много слухове, знам, че ме наблюдаваха още в Тромсьо, но и после в най-добрите ми дни в Блекбърн. Кой знае, може би щеше да се случи, ако Гигс не беше играл още 200 години!", разсъждава играчът.
Той си спомня възхищението, което е изпитвал към сър Алекс още преди да се запознае очи в очи с него, разказва и за многобройни разговори с мениджъра.
"Говорили сме за много неща, за футбол, за Норвегия... всъщност веднъж му дадох вино, някъде в избата си сигурно още има бутилка с моето име. Страхотен човек, винаги беше в добро настроение като го срещах".
Педерсен на мига признава, че щеше да се съгласи да играе за Юнайтед, ако беше получил шанс, но съдбата му е друга - да представлява един-единствен клуб във Висшата лига.
Крилото записва 27 срещи във впечатляващ дебютен сезон за Блекбърн и вкарва 8 гола.
В родината си се превръща в голяма звезда, а ликът му изниква във фризьорски салони из цяла Норвегия, когато става рекламно лице на вакса за коса.
Прическата му на певец от бой банда започва да бъде копирана масово.
През следващите осем сезона Педерсен е ключова фигура за Блекбърн и става прочут с преките свободни удари, изпълнявани с коварен фалц, неразгадаем за повечето вратари.
Това умение норвежецът развива в дълги часове на тренировки, а помощ получава от помощник-треньора и бивш вратар Кевин Хичкок.
"Тренирах ги и с двата крака. Може да звучи наперено, но наистина бях добър при статичните положения. Тренирах ги много. Бях уверен, когато пристъпвах към топката, не се притеснявах, че ще пропусна. Това вероятно е причината да бях толкова успешен".
Педерсен вкарва редица незабравими голове, като едно воле срещу Фулъм и две попадения в един мач срещу Манчестър Юнайтед за успех с 2:1 на "Олд Трафорд". Общо се разписва 47 пъти в 349 срещи за тима си.
През годините към него идват доста оферти, но той неизменно ги отхвърля и не съжалява за това.
"Да, можех да напусна много пъти. Знам, че Арсенал имаше интерес, също и Тотнъм. Дори и когато на Ювентус му отнеха точки и го пратиха в Серия Б, имаше преговори, но заплатата беше проблем.
При толкова спекулации за бъдещето ми, Блекбърн винаги показваше лоялността си и ми даваше нов договор. Имахме страхотен отбор и постигнахме толкова много, спомените ми от клуба са прекрасни", разказва играчът.
"Чувствах, че Блекбърн оценява направеното от мен, а аз също оценявах начина, по който се грижат за мен и ме подкрепят. Когато напуснах, ако можех да стисна ръката на всеки един от клуба, щях да го направя".
Мортен настоява, че не би променил нищо в кариерата си, дори ако става въпрос за преминаване в по-голям отбор. Лоялността му към Блекбърн е нещо рядко срещано, особено когато става въпрос за тим от чужда страна, който все пак не е родният на играча.
Затова, когато се връща към горчивия начин, по който се разделя с клуба, Педерсен няма как да не е емоционален.
Блекбърн изпада от елита през 2012-а след цели 11 години във Висшата лига.
"Беше сред най-тежките ми моменти като футболист, защото виждаш как обичаният от теб клуб изпада. Знаеш колко много означава за феновете и за теб. Разбира се, че е тежко. Иска ти се да върнеш клуба обратно, а не просто да напуснеш потъващ кораб".
Нещата обаче не потръгват за Роувърс в Чемпиъншип, те сменят няколко мениджъри и изиграват разочароваща кампания. В края на сезон 2012/13 на Педерсен му е обяснено, че няма да получава много шансове за игра и така е подтикнат да се сбогува с мястото, което значи толкова много за него и което е било негов дом 9 години.
Футболистът признава, че трудно би могъл да се присъедини към друг английски клуб и затова избира нещо съвсем различно: турския Карабукспор. Авантюрата му обаче приключва само след шест месеца и той се завръща в Норвегия, първо в Розенберг, а после и в родния Тромсьо.
Тази седмица Педерсен навърши 39 години, но се готви за забележителен 19-и сезон във футбола с третодивизионния Алта ИФ, където неотдавна сякаш върна годините назад с два емблематични гола от преки свободни удари.
Ветеранът всеки момент ще изкара и диплома за треньор, но не е готов да се откаже от активната кариера.
"Все още съм здрав, ще играя до 40 години и после ще видя. Футболът е най-прекрасната работа на света. Защо да не го практикувам възможно най-дълго? Просто се наслаждавам на момента. Не играя за пари, а просто защото обичам тази игра".
