През лятото на 1996 г. Реал Мадрид се нуждаеше от герой. "Кралете" току-що бяха записали най-лошия си финал на сезон от 19 години и се готвеха за едва втората си кампания в историята без участие в европейските турнири след създаването им.
Само година по-рано Реал бе станал шампион с головете на Иван Саморано, но шампионат 1995/96 се оказа много тежък и мадридистите тъжно гледаха гърбовете на Атлетико Мадрид, Валенсия, Барселона, Еспаньол и Тенерифе, които заеха местата преди тях в крайното класиране. Вярвате или не - "кралете" останаха шести.
Както можеше да се очаква, ситуацията отприщи паника на "Бернабеу". Просто на този стадион не са свикнали нещата да се случват така. Трябваше промяна.
Фабио Капело беше възможно най-доброто, което шефовете на клуба можеха да внесат от чужбина за треньорския пост. Италианският специалист се радваше на голям успех с Милан, който бе извел до убедителна титла в Серия "А" с осем точки преднина. На дон Фабио му бе осигурен и солиден бюджет, с който да върне Реал на върха.
Много от звездите на световния футбол тогава имаха едно наум, че предстои година без европейски излаз за Лос Бланкос, но въпреки това перспективата да заиграят на "Бернабеу" си оставаше все така примамлива за всички тях. Реал Мадрид си е Реал Мадрид. Това е постулат в играта.
Кларънс Зедорф и Роберто Карлош бяха взети съответно от Сампдория и Интер, а Предраг Миятович и Давор Шукер бяха вече доказали се голмайстори в Ла Лига с екипите на Валенсия и Севиля. Добавете към тях и вече полетелият към висините Раул и ще си обясните защо Реал Мадрид започна да изглежда осезаемо по-силен, отколкото в началото на предишния сезон.
Миятович и Шукер вече имаха отколешна стиковка. Двамата бяха съотборници в състава на Югославия, спечелил световното първенство за младежи през 1987-а в Чили.
Шукер вкара три гола в груповата фаза, а Миятович - два, след което донесе победата на "плавите" с 2:1 на четвъртфинала срещу Бразилия. Шукер пък бе героят за западните ни съседи срещу ГДР на полуфиналите.
През 1992-ра Давор заигра за Хърватия и разделиха пътищата си, но в Реал двамата с Педжа отново се събраха в един отбор. И отново успехите на закъсняха.
"Ние се разбираме добре и сме свикнали да печелим трофеи заедно - каза Шукер на 4 юли 1996 г. - Ще трябва да стане нещо невероятно, за да не вдигнем титлата в края на сезона. На 27 години съм и искам да спечеля Шампионската лига."
По време на лятната подготовка испанските медии прогнозираха, че Капело ще играе в схема 4-4-2 с Шукер и Миятович като двойка нападатели, а Раул ще е на левия фланг. Не звучеше никак зле.
Нещата на "Бернабеу" наистина изглеждаха обнадеждаващо, но пък вечният враг Барселона бе взел 19-годишния бразилец Роналдо Луиш Назарио де Лима от ПСВ Айндховен.
Все още никой не вярваше, че Феномена ще направи такава феноменална кариера и в Реал се чудеха как така каталунците са платили почти 20 млн. евро за тийнейджър.
"С нашата инвестиция тотално пометохме Барса - каза ковчежникът на мадридистите Хуан Ониева през есента на 1996-а. - За тези пари, които дадоха за Роналдо, ние подписахме с Миятович, Шукер и Зеедорф."
Но на 28 октомври неизвестните на "Бернабеу" бяха много. Нито Капело, нито привлечените от него до този момент бяха убедили запалянковците, че проектът ще успее. Барса вече водеше с четири точки, а Фабио започна да усеща какво е напрежението да си начело на институция като Реал.
"Остава много до края на сезона. Моят отбор е в добра физическа форма и съм доволен от този факт", внимателно коментира Капело.
"Не се тревожете за това, че изоставаме - успокои пък Миятович по време на пресконференция. - Докато се дават по три точки за победа, единственото важно нещо е спокойствието."
Черногорецът обаче не успя да запази спокойствие, когато мадридски репортер му обърна внимание, че пропуска доста положения. Нали не се съмнявате, че Педжа му отговори подобаващо?
През ноември Реал Мадрид продължи да свири втора цигулка, а медийните сирени зазвъняха още по-силно в ушите на Капело и момчетата му. На всичко отгоре Роналдо имаше 13 гола в също толкова мачове в Примера, а Шукер - само девет.
Ел Класико се подаде на хоризонта в началото на декември, а Барса се подхлъзна - загуба с 1:2 от Атлетик Билбао. Реал от своя страна победи Валенсия с 4:2 след хеттрик на Шукер и един гол на Раул, натрупвайки самочувствие преди мача на мачовете.
Отборът на Капело оглави класирането за първи път през сезона и нямаше намерение да изпусне повече първото място.
В следващия кръг мадридистите измъкнаха трудно 1:0 над Спортинг Хихон, а Барселона се върна на победния път с 3:0 над Естремадура.
"Хората по улицата искат от нас да ги бием с 5:0 - заяви Шукер няколко дни преди Ел Класико, за да повдигне настроението на съотборниците си и феновете. - Отговарям им с няколко думи, но те са достатъчни. Казвам им, че ще излезем на терена готови да умрем за клуба. Не се плаша от нищо, по-скоро съм спокоен. Няма да имаме проблеми. Както казах - излизаме и ще се борим до смърт."
Миятович също беше оптимист преди мача.
"Защитата на Барселона е уязвима и знам какво трябва да направим, за да я преодолеем - каза черногорецът. - Знам и как да отбележа, но няма да го кажа, защото трябва да запазим някои неща в тайна."
Идеята му беше толкова секретна, че сигурно я е споделил само с Шукер. А бившите съотборници от Югославия изиграха жизненоважна роля за "кралете" в най-важния мач за сезона.
В 24-тата минута Педжа се възползва от груба грешка в защитата на каталунците след свободен удар, изпълнен от Роберто Карлош, и влуди "Бернабеу" с попадение отблизо.
В началото на второто полувреме при една страхотна атака на мадридистите Кларънс Зеедорф изведе Миятович зад гърба на Мигел Анхел Надал и Лоран Блан и черногорецът хладнокръвно преодоля Витор Баия за втори път.
Повече голове не паднаха и Реал дръпна с четири точки на вечния си съперник.
Тимът на Капело бе останал свеж заради липсата на мачове в Европа и влезе в силна серия. "Кралете" посрещнаха февруари с шест точки пред Барса.
В средата на месеца Райо Валекано прекъсна поредицата на Лос Бланкос, но на следващия ден каталунците загубиха гостуването си на Реал Сосиедад и статуквото на върха се запази.
Бесен от пропуснатата възможност Реал да дръпне още по-убедително на каталунците, Миятович нарече съдиите "марионетки" след неотсъдени две 100-процентови, по думите му, дузпи. Президентът Лоренцо Санц пък започна война на думи срещу реферите и колегата си от Барселона Жоан Гаспар.
"Те (съдиите) изпълняват поръчката на г-н Гаспар и ни вредят - каза Санц пред Canal+. - Ясно е, че има кампания срещу нас и ще опитаме да я разобличим в някакъв момент. Може би реферите се плашат да ни дават дузпи, тъй като се чувстват притиснати. Ние си плащаме за тази кампания срещу Миятович."
Лос Бланкос пребори миникризата "Райо" с 6:1 над Овиедо с още един хеттрик на Шукер, а имената си сред голмайсторите записаха и Миятович, и Раул.
До началото на май и второто Ел Класико за сезона мадридистите продължиха безгрешно. Но на "Камп Ноу" Миятович и Шукер този път нямаха таен план и шоуто открадна Луиш Фиго.
Португалецът подложи на огромен тормоз отбраната на Реал и малко преди края на полувремето Карлош го повали в наказателното поле. Роналдо пропусна дузпа едва за втори път в кариерата си, но Фиго показа светкавична реакция, пребори се за отбитата топка и я поднесе на Феномена, който от няколко метра вкара за "блаугранас".
32-рият гол на бразилеца през сезона във всички турнири се оказа достатъчен за каталунците да вземат победата в дербито и да се доближат на пет точки до вечния си съперник.
Оставаха два кръга, а за Реал предстоеше още едно дерби - със съгражданите от Атлетико.
Миятович удари греда, преди да са изминали 20 минути, а десетина преди края Раул даде преднина на тима на "кралете". Фернандо Йеро покачи на 2:0 още преди почивката, а класическото 3:0 бе оформено от Миятович. Момчетата на Капело се забавляваха и подпечатаха титлата си със стил, но по италианеца вече бяха полетели отровни стрелички.
Въпреки че постигна поставените пред него цели, италианецът се скара с починалия на скоро от коронавирус тогавашен бос на Реал Лоренцо Санц и след само един сезон на "Бернабеу" се завърна в Милан.
"Винаги съм бил наясно с потенциала на този отбор - каза Фабио пред журналисти след спечелването на титлата. - Момчетата заслужават признание, че толкова дълго бяха начело в едно напрегнато първенство като испанското."
Както вече стана въпрос, Лос Бланкос оглавиха таблицата преди декемврийското Ел Класико и нито за миг не изпуснаха водачеството си.
"Най-накрая, целта е постигната - въздъхна Шукер. - Казах го още в началото на сезона и се оказах прав. Това е най-щастливият ден в живота ми."
Хърватинът завърши шампионата в Ла Лига с 24 попадения и отстъпи единствено на Ронадо в битката за "Златната обувка". Миятович пък се отчете с 14 гола.
Така двамата нападатели, които бяха станали световни шампиони с Югославия през 1987-а, десетилетие по-късно вдигнаха трофей и на една от най-големите футболни сцени на континента. Двамата отпразнуваха бурно титлата пред сектора с най-запалените фенове, целувайки емблемата на Реал за радост на привържениците от Ultras Sur.
Преди началото на кампанията "кралете" имаха нужда от поне един нов герой, а завършиха първенството с много такива. А двама от тях бяха страхотни приятели - напук на политиката и напук на това, че вече играеха за различни национални отбори.
