Един ден си на върха, на другия - на дъното. Така се случва понякога в света на красивата игра. Преди неотдавна, през сезон 2012/13 Малага се превърна в любимия отбор на много неутрални фенове и в една от най-големите изненади в най-новата история на Шампионската лига, като бе на косъм от полуфиналите.
Няма и десет години по-късно отборът е в средата на таблицата във второто ниво на испанския футбол, а от пробива в най-престижния европейски клубен турнир е останал само красивият спомен в сърцата на феновете.
Възходът на Малага започна някъде през 2002-ра със спечелването на трофея от несъществуващия вече турнир Интертото. Така отборът си спечели право на участие в Купата на УЕФА следващия сезон, където стигна до четвъртфиналите, отпадайки от португалския Боавища след изпълнение на дузпи.
Трябваше да минат цели десет години, за да може Малага да се класира отново за Европа, но чакането си струваше.
Приключението им продължи почти до подножието на върха, а всичко започна със смяната на собствеността. През 2010-а катарският бизнесмен шейх Абдула бен Насер Ал Тани купи клуба от Лоренцо Санц през 2010-а. За съжаление, испанецът почина през март 2021-ва от Covid-19, а освен в Малага, остави голяма следа и като президент на Реал Мадрид.
Ето как започна всичко...
Феновете на "Ла Росаледа" очакваха сериозни инвестиции и пристигането на големи имена край Коста дел Сол. И очакванията им бяха оправдани. Малага започна мащабна селекция, привличайки имена като Рууд ван Нистелрой, Жулио Баптиста, Мартине Демикелис, Жереми Тулалан и Хоакин. Но може би най-голямо вълнение сред привържениците предизвика пристигането на обещаващия талант Иско и рекордният трансфер на Санти Касорла от Виляреал.
Бе договорено партньорство с UNESCO, а Nike започна да облича футболистите. В допълнение, начело на тима бе назначен бившия треньор на Реал Мадрид и Виляреал Мануел Пелегрини. Именно той беше човекът, който да изпълни визията на шейх Абдула.
В първия сезон започнаха да се виждат първите проблясъци. През 2011/12 Малага загуби 14 от мачовете си за първенство, финиширайки на 42 точки зад шампиона Реал, но това бе достатъчно за четвъртото място. Все пак говорим за кампанията, в която "кралете" поставиха рекорд за спечелени точки, достигайки цели 100. Голмайстор на тима бе Саломон Рондон с 11 попадения, с две повече от Касорла.
Въпреки това още през лятото Малага загуби и двамата. Рондон замина за Русия, а испанецът бе купен от Арсенал. Тимът от "Ла Росаледа" трябваше да свикне с мисълта, че все още не е достатъчно голям, за да може да задържи звездите си на всяка цена.
Отказването от футбола на Ван Нистелрой отслаби атаката допълнително. Новите попълнения Роке Санта Крус и Хавиер Савиола трябваше да запълнят дупките в предни позиции и донякъде го направиха, но не напълно. През следващия сезон парагваецът вкара 13 гола, а Савиола добави девет, но силите на Малага стигнаха само за шестата позиция.
Приказката, наречена "Шампионска лига"
Сезон 2012/13 бе изцяло погълнат от мечтата за нещо значимо в Шампионската лига. Бразилското крило Елизуе бе един от големите герои за тима в турнира, отчитайки се с цели пет гола. Сънародникът му Дуда също изигра огромна роля при пробива до четвъртфиналите - нещо, което абсолютно никой не очакваше.
В груповата фаза Малага попадна заедно със седемкратния носител на трофея Милан и шампионите на Белгия и Русия - Андерлехт и Зенит, съответно. Испанският тим шокира абсолютно всички, печелейки първите си три двубоя, а в крайна сметка спечели групата с актив от 12, цели четири повече от могъщите "росонери".
За награда Малага си спечели двубой с Порто на осминафиналите. Победа с 2:0 на "Ла Росалета", благодарение на головете на Иско и Санта Крус, даде сериозен аванс на испанците и след загуба с 0:1 в Португалия Малага продължи напред.
На четвъртфиналите ги очакваше вихреният отбор на Борусия Дортмунд с Юрген Клоп начело. Малага бе на секунди от полуфиналите, но не издържа, а шотландската съдийска бригада още има забрана да припарва до слънчевите брегове на Южна Испания.
След нулево равенство у дома Малага водеше с 2:1 до 90-ата минута, но след това всичко се обърка. С голове на Марко Ройс и Фелипе Сантана в продълженията Дортмунд направи пълен обрат и изхвърли тима на Мануел Пелегрини от турнира.
Впоследствие "жълто-черните" загубиха германския финал срещу Байерн Мюнхен също по изключително драматичен начин, но това изобщо не топлеше разбитите сърца на испанските привърженици.
Малага отпадна от Европа, след което нещата в клуба бързо придобиха сивкави окраски. Пелегрини напусна и пое към Манчестър Сити, а отборът загуби голяма част от звездите си, разделяйки се с Хоакин, Иско, Баптиста, Тулалан и Демикелис.
Допълнителна неприятност за клуба бе изхвърлянето му от евротурнирите заради нарушаването на правилата по финансовия феърплей. От четири години наказанието бе намалено на една, но това нямаше значение. Отборът тръгна надолу и вместо да се завърне в Европа няколко години по-късно изпадна в Сегунда.
Една невероятна европейска приказка, която ще остане завинаги в историята на Шампионската лига, завършила по най-неприятния начин.
