Топките, които се използват на световните първенства, търпят драматичи промени на всеки следващ след първия мондиал в Уругвай през 1930 г.
Днес за направата им се използват високотехнологични синтетични материали, а в процеса са ангажирани хиляди специалисти. Самите играчи също са много по-капризни и често чуваме оплаквания не само от вратарите, но и от полевите футболисти, когато някой модел не е по вкуса им.
Връщаме се назад във времето, за да проследим еволюцията на топките на световни първенства.
Tiento & T-Model (1930)
Няма официално утвърдена топка на първия мондиал, а преди финала между Уругвай и Аржентина двете страни спорят с чие кълбо да се играе. Постигнат е консенсус топката да се смени на полувремето. Уругвайската е на име T-Model, а аржентинската - Tiento. На външен вид почти не се различават.
Federdale 102 (1934)
Второто световно първенство се провежда в Италия, която по това време е под диктатурата на Бенито Мусолини. Италианците произвеждат модела Federale 102, въпреки че на мондиала се играе и с топки от Англия. Едно от най-важните нововъведения е замяната на кожените връзки с памучни. Но топките все още се правят на ръка и колко са кръгли - зависи от майстора. За голям ужас на Мусолини финалът се играе с английска топка. Така решават капитаните. Но все пак "адзурите" триумфират.
Allen (1938)
Базираната в Париж компания има привилегията да е първата в историята, на която е разрешено да брандира топките си за мондиала във Франция през 1938 г. Кълбото е подобно на Federale 102, но и доста по-добро от италианското. На това световно също не се използва само "титуляра" Allen, а и други топки.
DUPLO T (1950)
След 12 размирни години световното се завръща, а в краката на играчите е DUPLO T. Тази топка се използва в аржентинските лиги от няколко години и получава одобрение от ФИФА. Всъщност марката е Superball, а моделът е DUPLO T. През целия мондиал се играе само с него.
Swiss World Champion (1954)
За домашното световно през 1954 г. топката е произведена от базираната в Базел компания Kost Sport. Моделът Swiss World Champion е революционен със своята структура от 18 панела, които се преплитат зигзагообразно. Тази форма ще се използва в някои топки в продължение на десетилетия.
Top Star (1958)
За световното първенство в Швеция през 1958 г. ФИФА прави първите стъпки за откриване на фронт за конкуренция за доставката на топката за турнира. Производителите изпращат моделите си без марка и се оценява всеки един от тях. От общо 102 топки е избрана Top Star, произведена от компанията Angelholm. Тя е с 24 "кръпки".
Crack (1962)
Топката за световното в Чили през 1962-ра не е приета никак добре. Изработена от местната компания Custodio Zamora, тя е с 18 панела, но с тотално различна форма. Някои са шестоъгълни, други правоъгълни и така нататък. И всички са ръчно зашити. В един момент на турнира са докарани топки Top Star по настояване на европейските отбори. Crack обаче все пак включва една важна иновация - латексов клапан за надуване, който ще бъде възприет от много други модели след това.
Challenge 4-Star (1966)
Топката за световното първенство в Англия през 1966 г. е избрана "на сляпо", както през 1958 г., и е първата, произведена от голяма модна марка. 111 модела се конкурират за топка на първенството и накрая е избрана Challenge 4-Star на Slazenger, по-известна със своята екипировка за спортове с ракета. Кълбото е подобно на Top Star, но е с 25 "кръпки", а не с 24.
Telstar (1970)
През 1970 г. се случва може би най-драматичната реформа в историята на топките на мондиалите. ФИФА се спира на Adidas Telstar след невероятния успех, на който се радва тя на Евро 1968. Черно-белите кръпки са разработени за подобряване на видимостта на първия мондиал, който се излъчва по телевизията в цял свят. Adidas Telstar се превръща в легенда.
Telstar Durlast (1974)
Telstar е такъв хит, че само леко е "пипнат" за шампионата през 1974 г. в Западна Германия - домът на Adidas. Добрата новина за компанията е, че като установен официален партньор на FIFA, ѝ е разрешено да сложи логото си на топката. Блясъкът на Йохан Кройф и Холандия на този турнир превръщат кълбото в още по-голяма легенда.
Tango (1978)
През 1978 г. Adidas представя модела, който носи името на известния танц на домакините от Аржентина. Tango-то се превръща в мания, но от Adidas не знаят дали ще е така и произвеждат и хиляди Telstar 1978 като резервен вариант. Топката записва невероятни продажби и близо половин век по-късно продължава да е като емблема на футбола. В допълнение към емблематичния дизайн, част от носталгията, с която се помни Tango, се дължи на факта, че се отбелязва началото на края на кожената топка.
Tango Espana (1982)
Adidas не пипа много доказаната печеливша формула. Tango Espana включва някои подобрения във водоустойчивостта и здравината на топката. Покритието Durlast вече не е нужно, тъй като шевовете са вътрешни. Водоотблъскващ полиуретанов слой ще бъде добавен през 1984 г., което ни отвежда още една крачка по-близо до гореспоменатата смърт на кожената топка. Tango Espana се помни с това, че се появява "старото" (от съвременна гледна точка) лого на Adidas.
Azteca (1986)
Това е първата синтетична топка, използвана на световно първенство. Прибягването към синтетика е обяснимо - кълбото се връща в първоначалната си форма веднага след удара по него и превъзхожда кожата в почти всеки аспект, включително водоустойчивост и здравина.
Etrusco Unico (1990)
Продължавайки с реверансите към страната-домакин, топката за Модиал 1990 е кръстена на етруските, цивилизация на древна Италия. Отново пълна синтетика и съвсем леки козметични промени. Просто от Adidas знаят максимата, че "не се правят смени, когато отборът върви".
Вижте в галерията топките от паметния за нас шампионат САЩ'94 нататък.
