В първите месеци на годината много фенове на Бенфика, а и не само, си спомнят за една от най-големите трагедии във футбола през новия век - смъртта на Миклош Фехер на терена.
Връщаме се на покъртителната история от края на януари 2004-та.
***
Фехер се появява на голямата сцена още като тийнейджър. Снажният нападател е взет в представителния тим на ФК Дьор на 16 и след забележително представяне с много голове в следващите три години привлича вниманието на португалския гранд Порто. На 19 вече е на "До Драгао" и получава първите си повиквателни за националния отбор на Унгария. Всички са убедени, че това е началото на още една забележителна кариера на един ярък европейски талант.
Но Мики, както го наричат близките му, се адаптира трудно към новите условия.
Не му потръгва не само на терена, където получава доста скромно игрово време, а и в живота като цяло. Самотен е и тъжи по родината и приятелите. Напълно обяснимо за момче, което не е навършило 20. Порто го преотстъпва първо на Салгейрош, а после на Брага, след което играе предимно за втория тим на "драконите". На всички вече е ясно, че на "До Драгао" няма да се получи.
Бенфика обаче решава да му подаде ръка. Скаутите на "орлите" следят нападателя още от Дьор и знаят на какво е способен. Така през 2002-ра Фехер поема към Лисабон.
В столицата под крилото си го взима опитният словенец Златко Захович, който му е същевременно като по-голям брат и баща.
Помага му в ежедневието и с езика и най-важното - откъсва го от самотата. С такава фигура за ментор Миклош си връща радостта от футбола и започва да разгръща потенциала си.
На 25 януари 2004 г. за Бенфика предстои поредният мач от португалския елит - гостуване в Гимараеш на местния Витория. Традицията на Мики е до час-час и половина след всеки двубой да се обажда на годеницата си Адриана, за да ѝ разкаже как са се развили нещата и как е играл. Мачът отдавна е свършил, но Миклош не звъни. Момичето само започва да го търси и след няколко безответни позвънявания, накрая от отсрещната страна се чува непознат глас. Един от съотборниците на Фехер съобщава на Адриана, че се е случило непоправимото.
До последно 24-годишният Фехер е под въпрос за този мач.
Няколко дни преди гостуването в Гимараеш се бори с настинка, но убеждава треньора си, че е готов да излезе на терена. Наставникът му го пуска в 59-ата минута под проливния дъжд на "Ещадио Дон Алфонсо Енрикеш". В тежките и за двата отбора условия двубоят върви към нулево равенство, но Мики е в основата на победата на "орлите", асистирайки на Фернандо Агиар за единственото попадение в мача. Само минута по-късно унгарецът получава жълт картон, след като спира непозволено атака на домакините. Миклош не спори. Оправя косата си и се усмихва към рефера.
В следващия миг обаче сякаш замръзва, успява леко да подпре ръце на коленете си, след което се свлича безжизнено на тревата.
Някои от зрителите по трибуните започват да недоволстват, мислейки си, че унгарецът бави времето. Но за играчите, които виждат отблизо свличането на Фехер и начина, по който си удря главата, е пределно ясно, че се е случило нещо фатално.
Лекарите на двата отбора се втурват към играча, не не могат да пуснат дефибрилатора под дъжда. Линейката идва след повече от 10 минути, а през цялото време медицинските щабове на Витория и Бенфика се опитват да върнат сърцето на нападателя с масаж. На няколко пъти пулсът на унгареца се връща за кратко, но час и половина по-късно Фехер си отива от този свят в болницата.
Аутопсията показва, че Миклош е имал съществен здравословен проблем.
Една от вентрикулите на сърцето му е била твърде голяма за професионален спорт. И то с такива натоварвания като футбола. Мики е трябвало да бъде спрян още като дете. Но парадоксално е, че лекарите на пет клуба и унгарския национален отбор не обръщат внимание на това по време на осемте професионални години на унгареца.
Съотборници на Фехер свидетелстват, че той никога не се е оплаквал от здравето си, а според лекарите смъртта на състезателя не е пряко следствие от физическото натоварване в мача с Гимараеш. Кой знае каква е истината...? Но трагедията се случи.
През лятото на 2004-та Мики и Адриана планираха да се оженят.
