Той заминава за Германия с идеята да остане три години, за да осигури по-добър живот на семейството си, но остава цели 13 и се превръща в легенда на Борусия Дортмунд.
Деде израства във фавелата на Бело Оризонте с петте си братя и сестри. Заедно с родителите си делят "жилище" от 35 кв. м.
"Живеехме много трудно. Но фавелата беше моят дом. Познавах всеки камък, всяко ъгълче от квартала - разказва бившият защитник на Борусия. - Бяхме бедни. Като малък съм работил какво ли не. Бачкал съм на автомивка, чакал съм пред магазина възрастни хора, за да пренеса торбите им до дома, продавал съм сладолед..."
Още на 10 Деде показва талант във футбола. Да бъде професионалист е детската му мечта, както на милиони бедни бразилски малчугани. Играе винаги с по-големи от него, но ги превъзхожда с техника и бързина. На 17 изиграва първия си мач за Атлетико Минейро.
"Изобщо не ми се тръгваше за Германия - признава бразилецът. - Не само заради семейството и приятелите. Феновете на Атлетико също много ме обичаха и уважаваха, а това ме правеше много горд. Бях луд фен на отбора от малък. Ходил съм на стотици мачове преди да облека фланелката на тима. Не си мислете, че сме имали пари за билети. Обикновено с приятелите прескачахме оградата, за да влезем, докато другите отнемаха вниманието на полицаите. След това идваше трудното - трябваше много бързо да се слеем с тълпата, защото ченгетата тръгваха след нас."
Деде няма никаква идея за Германия и Бундеслигата. До отиването си там слуша клишета - че там е много студено, че хората са винаги в лошо настроение.
На 19 се среща с култовия президент на Байер Леверкузен Райнер Калмунд и дори подписва предварителен договор с клуба. Но от Борусия се оказват много по-настоятелни и през 1998-а слагат на масата 3-годишен договор за защитника.
"Баща ми ме дръпна и ми каза: "Трябва да опиташ с Германия. Дай най-доброто от себе си в тези три години и тогава ще решиш дали да се върнеш". Много исках да купя къща на семейството си и затова се реших на тази крачка", връща се 25 години назад бразилецът.
Деде обаче избира офертата от Дортмунд не само заради настойчивостта на вестфалци.
"През 1997 година Борусия победи Крузейро, който е кръвният враг на моя Атлетико Минейро, за Междуконтиненталната купа. Вече бях фен на Дортмунд", смее се бразилецът.
Началото е трудно - студ, различна храна, друг манталитет, футболът не прилича на този в Бразилия.
"Плачех. Бях на 20 и всичко това ми дойде в повече. Исках вкъщи при роднините и приятели си. Всичко ми се струпа наведнъж. Постепенно бях заобиколен от сърдечни хора. Разбрах, че в Германия просто трябва малко повече време, за да бъдеш приет. Опитните играчи ме взеха под крилото си. Питаха ме: "Деде, добре ли си?". Отговарях "Да", но не бях. И бързо разбрах, че трябва да науча немски, за да мога да се разбирам с хората. Първоначално ми назначиха учител, но той искаше да ме учи на A, B, C. Аз имах нужда да говоря и да слушам. Затова си взех разни разговорници, купих касети и на всяко пътуване за мач слагах уокмена и слушах. Не ми беше толкова важна граматиката, колкото това да мога да се разбирам с хората", споделя Деде.
На терена нещата също започват да се получават. Въпреки че бразилецът първоначално се старае да играе като в родината си - финтове, номера, надбягване. И в първия си сезон става най-фаулираният в отбора, въпреки че обикновено тази "награда" е за плеймейкъра.
"Трябваше да се науча да играя ефективно, а не ефектно. Да подавам по-бързо, просто, да влизам по-здраво в единоборствата. Когато Матиас Замер пое отбора през 2000-ата, ми го наби в главата. И вече не исках да си тръгвам", преодолява най-голямата си трудност бразилецът.
Впоследствие помага на няколко свои сънародници с адаптацията.
"Когато ме разпитваха, винаги съм казвал само истината. Не съм спестявал за трудностите с климата, храната и отношенията. Но и разказвах как се тресе Южната трибуна, как дни преди мача стадионът е тотално разпродаден. Някой път не ми вярваха и когато се сблъскваха с истината, беше велико", усмихва се Деде.
С екипа на "жълто-черните" печели на два пъти титлата в Германия - през 2002-ра и в последния си сезон през 2011-а, стига до финал за Купата на УЕФА. Изиграва 322 мача за Дортмунд и вкарва 12 попадения.
"Може би най-вълнуващият момент в кариерата ми бе три дни, след като оперираха скъсаните ми кръстни връзки. Предстоеше домакинство срещу Байерн, а аз исках да съм непременно на стадиона. Лекарите забраниха, но аз настоях. Излязох с патериците на стадиона, а феновете бяха направили транспарант: "Деде, още само 4152 часа" (времето за възстановяване, б.а.). А отборът също се беше подготвил с "Цялото BVB за нашия Деде". Избухнах в сълзи", завършва бразилецът.
