Андреас Нойендорф е една от най-колоритните фигури, гастролирали в Бундеслигата. С над 200 в елитния ешелон на Германия и бивш съотборник на Димитър Бербатов в Леверкузен. Вместо фамилията на гърба на фланелката носеше прякора си Цеке (б.а. Zecke - нем. Въшка).
Прозвището му е лепнато от легендарния голмайстор на "аспирините" Улф Кирстен. Защо ли? Още при пристигането си в Леверкузен го ухапва бълха. Отива при лекаря, а "новината" вече се е разпространила сред отбора. Кирстен го посреща: "А, Бълхата идва."
А Андреас толкова се влюбва в прякора си, че пита в Германския футболен съюз дали може да го носи над номера на фланелката. Може, но трябва да фигурира и в личната му карта. Играчът отива в паспортна служба и започва борба с бюрокрацията. "Няма как да имате прякор в личната карта, освен ако не сте художник - му казва дамата на гишето, след което открехва "вратичка" - Нарисувайте една картина и тогава нещата ще станат."
Нойедрорф запретва ръкави и рисува цели две, а едната от тях краси и до днес редакцията на вестник "Tagesspiegel".
***
Нойендорф пристига в Леверкузен със статут на талантлив младок, когато е само на 19. Тогава в съблекалнята са икони като Кирстен и Бернд Шустер, пред които младоците благоговеят.
"Преди първата тренировка в Байер ми звъннаха приятели от детството: "Хей, ние сме берлинчани, не ни харесват много, нали знаеш?". И много време се чудех как да се представя - разказва Нойендорф. - Седнах на първото свободно място. "Тук седи Шустер", ми казаха. "Тук седеше Шустер, сега аз седя тук", отвърнах аз. Бернд пристигна след няколко минути. С тен и руса грива. Аз веднага станах. Тук ли седиш? Той само кимна. Топлех ти мястото досега. На тренировката след това си беше веселба."
Нойендорф израства в Западен Берлин, докато Стената разделя града.
"Бях цар на футбола в кафез (футболът на малки вратички, б.а.) - връща се към онези години Нойендорф. - Тогава всеки квартал си имаше собствен тим. Постоянно бяхме в търсене на следващия съперник и играехме често "на вързано". Случваше се да се прибирам вкъщи с няколкостотин марки, което си бяха доста добри джобни. На един финал бяхме дошли с банда от 200 човека. Всеки от отборите беше сложил по 1000 марки. Отделно от това имаше залози. Срещу квартал "Шьонеберг" на финала вкарахме в последната минута, но топката отскочи от мрежата, а съдията не зачете попадението. Нямаше как да му опонираме, защото беше дошъл с две бойни кучета. В крайна сметка спечелихме с дузпи."
След няколко седмици съперникът иска реванш на свой терен. Този път Андреас и останалите от обора отиват сами, без агитка. На терена няма никого. В момента, в който тръгват да си ходят, десетина коли им запречват пътя.
"Знаехме какво се случва и още ми е пред очите - трябваше да прескочим една 10-метрова мрежа, оттам през "Инсбрукерплац" и към метрото. А то, мамка му, не идваше. В крайна сметка успяхме да намерим някакъв изход. Не излизахме от квартала седмици наред. В Берлин в онези времена беше така - като в сериал на Netflix, но се случваше наистина. В крайните квартали върлуваха нацисти. Край гарата при зоологическата градина бяха наркодилърите. Там бяха и спинозните наркомани, които често заплашваха: "Здравейте, аз съм Ханс-Дитер и ще те ухапя, ако не излезеш от парите веднага."
Нойендорф не минава за уличен хулиган, но често е в такова обкръжение.
"Моите приятели бяха предимно емигранти - от бивша Югославия, араби, турци. А аз - почти червенокос хърбав германец - смее се Андреас. - Тях почти никъде не ги допускаха в дискотеките. Ако все пак го правеха, те минаваха задължително на метален детектор, а аз - не."
Въпреки абсурдния си външен вид, Цеке е много наперен. А устата му е неуморна.
"Помня как в нашия кафез в неделя идваха да ритат хулиганите от агитката на Херта - започва любопитна история Андреас. - "Чупката, дребния", ми казаха веднъж, а аз им викам: "Вие не четете ли табелата?" Пише за деца до 14 години. Това е моето място. Те доста хубаво ме поогледаха и ми разрешиха да играя с тях. Бях хлапе на 14, което риташе с мъжете."
Забелязан е от треньора Волфганг Сандхове. "Ще направя за две седмици машина от теб", заканва се наставникът. Отборът на Нойендорф играе в Оберлигата, третия германски ешелон.
"Веднъж играхме контрола с Херта. Съперникът срещу мен беше Дирк Бремзер - 10 години по-голям, професионален футболист. Аз бях много цапнат в устата и му казах: "На следващия дрибъл ще те развинтя." След малко при мен дойде Нико Ковач: "Малкият, ако не си затвориш плювалника, ще те пречукам". Кротнах се", обяснява Андреас.
Талантът му е неоспорим и в един момент почти всички 18 отбора от Бундеслигата го искат.
Една сутрин майка му го буди. На телефона е шефът на Борусия Мьонхенгладбах Бернд Краус.
Цеке едва смотолява едно сънено: "Ало". Босът е бесен: "Какво, аз съм буден от час и вече даже направих сутрешния си крос." "ОК, обади се след малко", отвръща Андреас и затваря.
Макар голяма част от кариерата му да преминава в Херта, берлинчани не са тези, които се домогват до първия му подпис.
"Един ден ми звънна президентът на Херта и с някакъв особен апломб каза: "Добър ден, обажда се Манфред Цемайтат". И направи някаква пауза, все едно чакаше аплодисменти. Аз отговорих кротко: "Да?" Отново той: "Манфред Цемайтат от Херта е на телефона." Да, чух, казвате го няколко пъти вече. Накрая ми предложи да тренирам с първия отбор и да играя с втория. Просто нямаше как да стане", споделя друга случка от миналото си Цеке.
До неговото "да" стига Райнер Калмунд, ексцентричният президент на Леверкузен. Предлага, ако нещата с футбола не потръгнат, да му уреди специализация в заводите на Байер и сигурна работа. Родителите на Нойендорф са във възторг.
Но кариерата му потръгва и той играе за "аспирините" в периода 1994-1997, след което отива в Харта и се завръща за кратко на "Бай Арена" в началото на хилядолетието, където се засича с Бербатов.
После идва вторият му период в Херта и най-хубавите му години във футбола. Отборът изживява своя възход, стига до мачове в Шампионската лига срещу Милан и Барселона.
С настъпването на новия век много неща се променят, но не и Цеке. Остава си все същото кречетало с афинитет към шегите.
"Веднъж реших да избъзикам колегата Андреас Шмид. Обадих се във футболния съюз, представих се за него и казах, че съм си сменил пола и искам да играя за женския национален отбор - започва Нойендорф. - Затвориха ми мълчаливо и явно след това се обадиха в пресслужбата, за да проверят истината. Пресаташето влетя в съблекалнята с информацията, а ние паднахме да се смеем."
Шмид не му остава длъжен. Организира кампания "Гащите на Цеке са грозни, пратете му хубави". Набързо Нойендорф се сдобива със стотици чифтове, някои вече използвани.
Но лошо няма - купон да става. Това е всичко, което иска Нойендорф като футболист. И му се получава повече от добре.
