Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Вечерта, в която Ромарио нокаутира Диего Симеоне, а Стоичков го сравни с Майк Тайсън

Вечерта, в която Ромарио нокаутира Диего Симеоне, а Стоичков го сравни с Майк Тайсън Снимка: Getty Images

На 16 януари 1994 година Ромарио направи нещо, което много играчи на Реал Мадрид и Барселона, а и на редица други клубни и национални отбори, само са си мечтали - удари Диего Симеоне.

Това не бе обикновено спречкване между двама съперници, в което да преобладава бутането и след минимално докосване на глава в глава и двамата да се строполят на земята. Това си беше едно истинско брутално ляво кроше.

Ромарио е най-известен с бохемския си начин на живот, коприненото докосване и финеса, с който бележеше както с екипа на Барселона, така и с този на Бразилия. Но у него винаги е имало и нещо дяволито, което от време на време излизаше на повърхността.

Бразилецът е на крачка от това да провали кариерата си още като талант. Наказан е да си ходи вкъщи от лагера на националния отбор за световното първенство за юноши през 1985 г. в Русия, след като уринира от балкона на хотелската си стая.

В годините след напускането си на Барселона, когато вече бе във Флуминензе, пък скочи на фен, който имаше нахалството да "насъска" шест кокошки срещу него по време на тренировка.

Но ситуацията със Симеоне беше различна. Може би дори самият Йохан Кройф имаше някаква вина за случилото се.

Легендарният треньор на Барселона обяви Ромарио за "гений" по времето му на "Камп Ноу", но бе и достатъчно умен да добави и добре познатото клише за тънката граница между гениалността и лудостта. И Ромарио прекрачи тази граница, но не и без помощта на треньора си.

Седмица по-рано Ромарио изигра може би най-великия си мач, когато каталунците разгромиха големия си съперник Реал Мадрид с 5:0. Бразилецът наниза хеттрик в едно от незабравимите издания на Ел Класико, отбелязвайки и онзи велик гол със завъртането.

Определено като "la cola de vaca" или "опашката на кравата" - това движение осигури заслужено място на Ромарио в испанския футболен фолклор; това е гол, който няколко поколения каталунци никога няма да забравят.

В седмицата след това Ромарио се озова на пейката за визитата на Барселона на "Рамон Санчес Писхуан" срещу Севиля. Феновете бяха бесни, играчите на Барса недоумяваха, но Йохан Кройф бе сигурен, че това е правилното решение; решение, с което показваше, че в отбора няма богопомазани и с което се опитваше да държи под контрол егото на бразилеца.

15 минути преди края на двубоя Ромарио все пак се появи на терена. Бразилецът обаче бе изнервен от малкото игрово време, което получава, а Кройф изобщо не съобрази, че на терена има един перфектен дразнител в лицето на Диего Симеоне.

Ел Чоло пристигна в Севиля от Пиза през 1992-ра. Брилянтен box-to-box полузащитник, Симеоне си служеше и с доста мръсни номерца, които ползва и до днес, вече като треньор. Самият той се описваше като футболист, който играе така сякаш "има нож между зъбите".

Основното му оръжие бе намери най-лабилното звено в противника и да се възползва от това, както направи с Дейвид Бекъм по време на мача между Аржентина и Англия на Мондиал 98.

Ситуацията бе горе-долу същата четири години по-рано в Севиля. Симеоне бързо усети, че Ромарио не е в най-доброто си състояние и че Барса разчиташе на него да направи нещо, влизайки при резултат 0:0. И психическата атака започна.

Ромарио разказва, че Симеоне е обиждал майка му, а него нарекъл "хлебарка", преди да го настъпи в една ситуация, в която двамата се разминаваха в центъра на терена. Кулминацията дойде в заключителните минути, при едно центриране в наказателното поле на Севиля.

Ромарио се засили и скочи, не в опит да стигне до топката и да отбележи, а, за да търси заслужено отмъщение. Погледът му бе вперен само и единствено в Симеоне. Ударът трябваше да бъде перфектно нанесен. И се получи - Симеоне се свлече на земята мигновено. Разбираемо, имайки се предвид силата на левачката.

Звездата на Барса се опита да прикрие удара със скока, но за да бъде крошето перфектно и да нанесе възможно най-много поражения, прикриването му бе невъзможно. Последва заслужен червен картон, въпреки че Ромарио бе почти убедителен в изумлението защо съдията изобщо си е помислил, че заслужава някакво наказание.

"Той ме дразнеше и ме риташе. Аз просто отвърнах, а реферът изгони само мен", продължаваше да се жалва от съдийското решение Ромарио. Междувременно най-близкият му човек в съблекалнята на каталунците - Христо Стоичков, го похвали като горд баща за удара, като каза, че крошето е достойно дори за Майк Тайсън.

Но Испанската федерация бе далеч от впечатлена и наказа Ромарио за пет мача, които звездата използва да разпусне в родината си с игра на плажен волейбол.

След завръщането си бразилецът се върна веднага към обичайната си форма и помогна на Барса да спечели 12 от последните 14 кръга, като в останалите два завърши наравно. Каталунците се пребориха с Депортиво Ла Коруня за титлата, не и без помощта на капитана на Депор Мирослав Джукич, който изпусна дузпа срещу Валенсия в последния ден от сезона.

Един от успехите до края на сезона бе разгром с 5:2 над Севиля, при който Ромарио успя да си го върне тъпкано за изгонването през януари. Така Барселона грабна четвъртата си поредна титла, а бразилецът си спечели наградата "Пичичи" за топ реализатор в Ла Лига.

Впоследствие дойде и лятото на 1994-та, в което Бразилия триумфира и със световната купа в Щатите, а добрият приятел на Ромарио Христо Стоичков бе в основата на невероятния рейд до четвъртото място и бе обявен за голмайстор на първенството с шест попадения.

Междувременно Симеоне бе част от състава на Аржентина, който отпадна още на осминафиналите, останал без голямата си звезда Диего Марадона. Дон Диего бе изпратен преждевременно у дома, след като бе уловен в употреба на допинг.

Ромарио спечели и "Златната топка" за играч №1 на мондиала, но времето му в Барселона изглеждаше към своя край още след загубата на финала в Шампионската лига с 0:4 от Милан. През януари 1995-а, след доста слаб първи полусезон, в който се разписа едва четири пъти, а Реал си върна за разгрома с 0:5 и на свой ред достигна до такъв резултат, бразилецът се бе запътил към изхода на "Камп Ноу".

Въпреки слуховете за нов договор Ромарио реши да си тръгне и да се завърне във Фламенго. Взаимоотношенията им с Кройф бяха достигнали точката на кипене, а холандецът бе казал: "Ако Ромарио не е щастлив тук и иска да се прибере у дома, той повече не ме интересува."

Междувременно Симеоне премина в Атлетико Мадрид, с който, заедно с Любослав Пенев, спечели дубъл през 1996 г., изпреварвайки Барселона както в битката за титлата, така и в турнира за Купата на краля. Двата поредни неуспеха доведоха до раздялата и с Кройф.

Години по-късно Симеоне се сети за крошето: "Ударът си го биваше, нали? Ромарио бе гневен заради проблемите си в Барселона, което го направи уязвим. И ние действахме. Провокирането на противниците си беше част от футболната игра в онези дни.

Аз и Ромарио сме част от поколение играчи, които оставят нещата, случили се на терена, на терена. И така трябва да бъде винаги."

 

Най-четените