Историята на SNES CD е дълга и сложна и започва през 1988 г., когато Nintendo търси партньорството на Sony - тогава все още далеч не този гейм гигант, който познаваме – за хардуерен ъпдейт на SNES. Идеята е проста: Nintendo планира да прегърне изгряващата тогава CD-rom технология като почерпи от опита на експерта при този носител Sony. SNES CD трябва да даде нов живот на застаряващата SNES, осигурявайки повече място на разработчиците и по-евтина изработка. Партньорството обаче се проваля, когато Nintendo започва разговори с Philips за същото без знанието на Sony.
В крайна сметка двете японски компании се разделят, като в същото време планираното сътрудничество с Philips също остава нереализирано. От него холандците получават само лиценз за няколко ужасно слаби Zelda и Mario игри, от които днес Nintendo се отрича. Обидени, шефовете на Sony започват работа по собствена конзола, която по-късно ще се превърне в първия PlayStation. А Nintendo продължава да ползва касетките като носители чак до края на живота на Nintendo N64 през 2001 г.
От всички конзоли, които не са видели бял свят, Atari Mirai е може би най-голямата мистерия. Съществуват снимки на корпуса на конзола с думата Mirai и няколко бутона с пастелен цвят, но извън това всеки друг детайл около системата е повече или по-малко спекулация. Някои твърдят, че подобна разцветка е специално подбрана, за да отговаря на цветовете на всекидневната от 80-те години. Други обръщат внимание на подозрително големия слот за касетка като доказателство за партньорство с японските майстори на аркадните машини SNK. Именно SNK направи легендарната в някои геймърски среди NeoGeo, която използва огромни касетки, базирани на аркадните системи.
Самата SNK обаче отрича участието си в Atari Mirai, макар че изявлението идва не от оригиналната компания, която изчезна още преди години със залеза на аркадните салони, а от нейния наследник SNK Playmore. Това кара някои да спекулират, че Atari Mirai е преработена версия на NeoGeo. Ако това е така, прототип на конзолата може лесно да се окаже един от най-ценните колекционерски предмети в гейминга, особено като се има предвид какви цени все още държат хардуерът и игрите на SNK.
Докато днешните конзоли получават нов живот благодарение на олекотен профил и по-модерен дизайн, през 90-те години това се постигаше с добавянето на хардуерни разширения и нови слотове. И никой не налагаше тази политика повече от Sega. Sega 32Х бе такова устройство - черна пластмасова гъба, която се нахлупва върху MegaDrive с цел да даде още малко живот на остарялата конзола, докато пристигне новата Sega Saturn.
Sega Neptune е следващата крачка в обърканата хардуерна политика на компанията. Замислена вече като органична и по-стилна комбинация от MegaDrive и Sega 32X, тя бе анонсирана официално, но така и не се появи на пазара. Премиерата трябваше да стане в края на 1995 г. при цена от 150 долара, а друга отличителна черта трябваше да е възможността да подкарва Sega Mega-CD игри.
3DO Interactive Multiplayer почти успя да стане хит. С дизайн на 3DO, който да се дава по лиценз на други производители, находчивата конзола бе избрана за продукт на годината на 1994 г. на сп. Time, но към 1996 г. практически изчезна, ставайки жертва на препълнения конзолен пазар. Нейният наследник с името M2 се правеше от 3DO точно по това време. В крайна сметка, Panasonic взе правата върху технологията, но преди да пусне системата на пазара, японската компания размисли, въпреки че вече дори се работеше по игри за нея.
Планираната премиера бе отменена, но поне ядрото на технологията не отиде на вятъра и по-късно се използваше в различни мултимедийни плейъри, аркадни машини и дори машини за кафе и продажба на дребно. Днес наследството на М2 също живее в идеята на Valve за Steam Machines, геймърските компютри, които се произвеждат от други компании.
Когато инженерите на японската компания Bandai започнаха работа по HET, първоначалното им творение бе огромна машина, наподобяваща тромав лаптоп, която подкарва SNES игри. Но подобно на провалилата се идея за SNES CD, това партньорство, формирано около Super Nintendo, отново бе обречено на неуспех. Покрита с мистерия, НЕТ бе показана на изложението Е3 през 1993 г. - нестандартна система с 10-сантиметров екран, вграден ТВ приемник и дори поддръжка на принтер и факс.
За разлика от добре документирания разрив между Sony и Nintendo, тук няма данни за скандал между компаниите; всъщност, тук почти няма данни за нищо. Основното обяснение е, че настъпилият по същото време успех на GameBoy е дал увереност на Nintendo, че портативният бизнес на компанията е повече от добър и затова Bandai HET отпада.
Списъкът на нереализираните конзоли не се състои само от модели от 90-те години. Първоначално предвидена за премиера в края на 2003 г., Phantom бе конзола, базирана на отказа от физически носители; вместо това, тя трябваше да предложи единствено дигитални заглавия. Добра идея, но далеч изпреварила времето си и дошла в момент, когато дигиталното разпространение изобщо нямаше днешните мащаби.
Всъщност, мнозина критикуваха Phantom още при анонса й, заклеймявайки я като неспособна да проработи на практика. Тези обвинения допълнително се подхранваха от поредицата забавяния. Phantom бе показана на Е3 2004, но това с нищо не помогна на каузата. Единственото, което видяхме от нея, бе мултимедийна клавиатура за компютър, което подсказа, че явно наистина се е работило по идеята, но всеки шанс Phantom да стане реалност отдавна е изчезнал.
