Оригиналната космическа сага на BioWare постави солидно начало, но именно Mass Effect 2 е добър пример за това как продължението може да бъде изпипано, така че да отговаря на нуждите на всеки геймър. За хардкор играчите, които все още пазят сейвовете си от оригинала, е предвидена възможността да ги заредят в продължението, което развива историята според изборите на геймърите в първата част.
Ако обаче не сте запознати с всички галактически интриги и деликатни завои, също може да се потопите в играта без проблем. Историята се развива интуитивно, а за по-любопитните е предвидена и виртуална енциклопедия, към която винаги може да се допитате.
За продължението Ubisoft Montreal заложи и на количеството, и на качеството. Тук може да откриете гребане с гондоли, летене с Леонардовата версия на прочутия делтапланер, както и преследване с ренесансовата версия на класически уестърн дилижанс. Самият геймплей наистина е претърпял сериозно развитие, а арсеналът на главния герой Ецио вече е серозно набъбнал, и включва двойни прикрити остриета, отровно острие и дори таен пистолет.
А когато ви омръзне да странствате из мръсните италиански улици, винаги може да отидете до вилата на чичо си, играеща ролята на вашата щабквартира, откъдето да планирате почти всеки следващ ход. С две думи - Ubisoft Montreal са си взели поука от първата част. Assassin's Creed 2 е едно страхотно продължение и според мнозина си остава най-добрата игра от поредицата.
В историята на гейминга имаше един период, в който думите “отворен свят” бяха магическа комбинация, а всяка игра искаше да прилича на Grand Theft Auto. За съжаление, той отдавна е в миналото и междувременно пазарът се пренасити със заглавия, които се опитват да представят уникална свобода на движение и избор. Немалка част от тях откровено се провалиха, но Just Cause 2 не е от тях. Благодарение на лудите каскади и на вездесъщата кука, с която главният герой Рико е въоръжен, играта успява да се отличи със собствена стойност.
Друго важно приспособление е парашутът на Рико. Тъй като вертикалното движение в играта е доста често, парашутът може да бъде полезен при многобройните скокове или каскади. Доста несериозна и луда на моменти, Just Cause 2 прилича на екшън филм, в който не може да повярвате нито за секунда, но въпреки това го гледате с широко отворени очи. Ако изпитвате жажда за още подобен хаос и адреналин, Just Cause 3 излезе през декември 2015 г.
Беше неизбежно. След невероятния успех на BioShock просто щеше да бъде абсурдно, ако играта нямаше продължение. И противно на първоначалните слухове, че втората част ще бъде прикуъл, се оказа, че всъщност BioShock 2 ще доразвие и продължи историята за невероятната подводна утопия, изградена от маниакалния гений Андрю Райън. Така че добре дошли отново!
Този път откривателският елемент вече отсъства и вместо като човек, борещ се за своето оцеляване, който е в пълно неведение за заобикалящия го град, ще кръстосвате света на Рапчър като същество, което е неразделна част от него и същевременно най-емблематичната фигура на поредицата - Big Daddy. Повече оръжия, умения, мини-игри и нелинейни нива - всичко това прави повторното спускане до подводната утопия категорично задължително, без значение дали сте играли BioShock или не.
Чакането на Uncharted 2 беше почти мъчително. Милиони геймъри имаха отчаяна нужда от поредната доза от онова невероятно усещане – да забравиш, поне за малко, че всъщност играеш игра. И Uncharted 2: Among Thieves оправда очакванията. Невероятното интро към играта високо в Хималаите е един от най-запомнящите се моменти в историята на гейминга, а по-нататък онези 15-тина часа игра предоставят едно след друго подобни изживявания.
Това е задължителна, абсолютно задължителна за изиграване (и притежаване, бих добавил) игра. Ако и тя не успее поне за малко да разбуди задрямалия у вас „вдъхновен геймър”, тогава по-добре сменете хобито си.
Определяна като своеобразен “интерактивен филм”, първата игра от поредцата Half-Life имаше един от най-изпипаните сюжети, правени някога. Но продължението е класа над всичко, което геймърите бяха виждали дотогава. Не трябва да пропускаме гениалността в дизайна на някои от нивата, както и страхотният арт стил, дело на небезизвестния българин Виктор Антонов. Той се е вдъхновявал доста от българската столица София при създаването на постапокалиптичните пейзажи на Half-Life 2. Затова някои от местата, които ще посетите, ще ви заприличат на “Сточна гара” или панелните ни комплекси. А най-хубавото нещо си остава отвореният финал. Историята като че ли поставя повече въпроси, отколкото отговоря на вече зададените. Все още чакаме третата част... която все някога трябва да се появи, нали?!
Когато става въпрос за игрите на Blizzard, винаги е добре да се въоръжите с търпение, защото това е компания, която никога не се е съобразявала с предварителни планове и крайни срокове. За сметка на това обаче, когато нейна игра се появи на пазара, няма как тя да не се превърне в същински феномен. Такъв е случаят и с Diablo II, излязла цели четири години след оригинала. Като начало, петимата герои се различават много повече един от друг в сравнение с различията между тримата от първото Diablo. Разнообразието от чудовища и предмети също е многократно по-голямо.
Възможностите за преиграване на Diablo II са практически безкрайни, тъй като нивата отново се генерират всеки път kd случаен принцип, а след първото “превъртане” пред вас се разкриват нови предизвикателства. Всичко това, и вниманието на Blizzard към детайлите в геймплея, обяснява защо шест години след излизането на Diablo III, втората част продължава да бъде обект на такъв интерес.
