Интересът към Skyrim не спада цяло десетилетие след дебюта на играта през 2011 г. Изключително красиво представен огромен свят, безкрайни възможности за разкриване на нови неща и убиване на чудовища, активно общество от модъри, които постоянно обновяват и променят съдържанието на играта и, разбира се, дракони. Какво повече може да иска един геймър?
Nintendo не е известна като компания, която прави особено реалистични игри. Но това никога не е имало значение в случая с The Legend of Zelda, защото това само допринася към свободата, която имате в безкрайния свят на играта. Искате да използвате паднал клон като смъртоносно оръжие или да отсечете няколко дънера и да си направите мост над реката с тях? Няма никакви проблеми. Стига да имате въображение, механиката на играта ще ви позволи да правите почти всичко.
Ако през 2017 г. не беше излязла Breath of the Wild, Horizon със сигурност щеше да спечели наградата за игра на годината. Разработчиците от Guerilla Games създават една широка вселена, която впечатлява всеки, докоснал се до играта. Към свободата да изследвате постапокалиптичния свят, населен с една роботизирана и враждебна фауна, идва дълбоката и интересна история и страхотният геймплей.
Без съмнение Ghost of Tsushima се явява едно от най-успешните заглавия за последните няколко години в жанра на екшън-приключенските игри. Играчите поемат контрола върху самурай, натоварен със задачата да защити една прекрасно пресъздадена средновековна Япония по време на първото монголско нашествие от 1200 г. Това се случва с помощта на впечатляващ арсенал от оръжия, както и на огромна свобода и различни начини за тяхната употреба.
Ghost of Tsushima се откроява и чрез своя наистина фантастичен мод Kurosawa, който променя цялостната визия на играта в черно-бяла стилистика в духа на класическите jidaigeki филми от 50-те.
Няма съмнение, че Death Stranding ще ви покаже едни от най-живописните пейзажи, които изобщо сте виждали в някоя игра. Но няма как и да е другояче, когато става въпрос за творение на кративния ум на Хидео Коджима, който е отговорен и за нестандартния сюжет. За обстановката и цялостно усещане допринася и присъствието на актьори като Норман Рийдъс (“Живите мъртви”), Мадс Микелсен (“Още едно”) и Леа Сейду (“Гадни копилета”).
Всеки, който е играл този шедьовър дори само веднъж, няма как да не е запечатал в съзнанието си емоцията и епичността на Shadow of the Colossus. Играта представа един изключително елементарен геймплей, нехарактерен за екшън-приключенския жанр - без градове и подземия за изследване, нито други персонажи, с които да взаимодействате. Просто трябва да убиете 16 каменни гиганта. Гениалността на играта се крие именно в нейната простота.
През 2018 г. бе пусната нейна remastered версия, приета повече от добре от фенове и критици. Нищо обаче няма да бъде по-хубаво от това да видим едно продължение, което надгражда идеите на оригинала.
Последните няколко години фокусът на цялата поредица се измести от стелт жанра към чистия RPG аспект от играта. Това обаче не означава, че тя е станала по-малко красива или дава по-малко възможности за свободна игра - даже напротив, Assassin's Creed Valhalla е по-мащабна и по-богата от всяко едно от предишните заглавия, като дава огромен избор от възможности от неща за правене. Спорният момент тук е друг - дали не е още по-разпиляна дори от предшественика си Odissey, т.е. твърде мащабна?
