На 6 юни, точно преди 20 години, в ефира на НВО тръгва първи епизод на един от най-гледаните им сериали след Game of Thrones до момента. Името на сериала е „Сексът и градът".
В шапката на шоуто, която в онзи момент показва по-скоро неизвестната Сара Джесика Паркър, оплискана от автобус, се появява леко скандалният за времето си надпис, на който му предстои да се превърне в слоган сам по себе си.
Той гласи, че „Кари Брадшоу разбира от секс и не се страхува да пита".
"Кари Брадшоу разбира от секс и не се страхува да пита"
Още след първите няколко епизода сериалът е купен за пълен сезон и му трябва много малко време, за да спечели голяма и вярна аудитория. Това е моментът, в който един култ в телевизията се ражда, а впоследствие и се бетонира на малкия екран.
Ерата на най-добрата телевизия, която имаме шанс да гледаме в момента, се появява, а „Сексът и градът" е част от неговата първа вълна.
Много сериали по-късно опитаха да повторят онова, което шоуто започна, но никой не успя. Истината е, че дори самите създатели на сериала не успяха да повторят успешната си формула с кино вариантите на продукцията. Филмите, точно два на брой, звучаха клиширано и плоско, нещо, от което сериалът умело бягаше в рамките на 6 сезона.
Как се случи това се питат и досега феновете... Може би някой е загубил магията си или някой е остарял... като се започне от актрисите и се стигне до останалата част от екипа. Обяснение няма, както и формула, но истината е, че в телевизионния си живот „Сексът и градът" успява да капсулова правилата на добрия разказ, добрия хумор, интересните персонажи и силната самоирония и това му печели безброй почитания.
„Сексът и градът" борави с прости правила.
Той е кратък, динамичен, развива се в космополитния Ню Йорк и в него жените говорят за секс. Те не са домакини от Средния запад, които обсъждат съпрузите си, нито млади момичета, които се подхилкват на думи като „пенис"...
Просто нормални жени, които говорят иронично, саркастично, дори леко песимистично, на моменти и романтично, за секса и всичките произволни от преди и след него, неща.
Замислен първоначално като ситком, „Сексът и градът" претърпява няколко метаморфози през 6-годишния си живот на малкия екран. На първо място сериалът е почти сигурно един от първите появили се, които могат да се категоризират жанрово като "драмеди".
Жанр, който умело жонглира между драмата и комедията. Не прекалява с едното, нито с другото, а намира някакъв уникален, почти перфектен баланс между тях.
В началото идеята на Дарън Стар - създателят на шоуто - решава, че „Сексът и градът" ще работи в почти нова телевизионна формула и ще смеси реалността с документалистиката.
В първите няколко епизода, снимани през далечната 1997-а, Стар построява сюжетите така, че освен основните персонажи, зрителите да чуват и виждат и други хора и техните гледни точки към основната сюжетна линия, която разбира се, се върти около някакъв сексуално-романтично-циничен проблем.
След като пилотният епизод е заснет и показан на НВО, минават няколко месеца, докато проектът бива одобрен за ефир. През това време Дарън Стар и Кандис Бушнел, чиято популярна колонка и книга стават причина за шоуто, леко изместват фокуса и решават да концентрират усилията си в повече истории и сюжетни линии с основните си женски персонажи.
До края на първия си сезон „Сексът и градът" вече има завършен облик, в който четири пораснали жени и техните приятели си говорят и преживяват - саркастично, иронично и с много черен хумор - секса, взаимоотношенията между хората и най-вече леко захаросаната страна на романтиката.
Днес „Сексът и градът" се е превърнал в култ.
За поколения от хора от всякаква възраст, пол и с всякаква сексуална ориентация. Да го наричате „женски сериал" показва, че сте тесногръди и не сте гледали нито един негов епизод. Това е най-якото на „Сексът и градът" - закостенелите стереотипи и клишета, които разделят телевизията до този момента на „мъжка" и „женска", някак не му отиват.
Просто защото той е смешен на почти всички и почти всеки негов зрител може да се познае в поне една безумна ситуация от личен характер, която е разработена в някой от 94-те му епизода. Може би все пак, тъй като разглежда проблемите и ситуации от женска гледна точка, много мъже ги е страх да припарят до него. Може би защото може да им пораснат вагини...
Не се притеснявайте, това няма да се случи. Смело се приближете и си пуснете епизод на случаен принцип. Ако не се засмеете на него поне веднъж в рамките на 30 минути, е, значи това не е вашата формула за успех. Но има шанс да се случи обратното.
Никой не е казал, че трябва да изгледате сезоните на един дъх и да си тананикате основната тема, но нека отрицанието да е по-меко и с повече уважение като към сериала, който все пак е създал история.
В „Сексът и градът" има повече черен хумор, цинизъм, ирония и готин сарказъм от цяла купчина други телевизионни предавания и формати, които имат за цел да минат за „скандални". Това е и най-хубавото на сериала.
Той няма за такава цел, а неговите желания първоначално са по-простички, той подхожда иронично и саркастично към най-простите и същевременно сложни неща в живота - като любовта, секса и хората като цяло. Има много мъже, които харесват „Сексът и градът", защото той отдавна е минал отвъд границите на стереотипите и се е забол почти на върха на сериалите, които ни учат как се прави добра телевизия.
Когато Дарън Стар решава да адаптира, нека си признаем честно - леко скучните и бозави статии на Кандис Бушнел, впоследствие появили се на книга, която направи огромни продажби именно и благодарение на сериала, а не заради някакви свои стойности, никой не желае да рискува и да финансира проекта.
Повечето телевизии се притесняват от леко крайния и циничен език, от това, че персонажите са жени, при това в зряла възраст.
От рязко различното съотношение между мъжете и жените на екран. Телевизиите отказват да покажат женски гърди, секс пози или да пуснат в диалога думи като „пенис", „вагина" и прочие...
Дарън Стар обикаля с проекта си близо година, докато НВО решават да дадат зелена светлина на шоуто.
След „Сексът и градът" телевизията и най-вече телевизията с и за жени, вече не е същата. Шоуто обявява своя финал още със старта на петия си сезон, защото, както казва Дарън Стар, на премиерата година по-късно „Искаме да приключим, когато сме в пика си, а не да ни спрат, защото феновете ни вече са се отегчили от нас."
Но спокойно, Дарън, уви, това се случи няколко години по-късно с филмите.
Защото въпреки това мъдро решение, лакомата машина на Холивуд не се спира и в следващите няколко години след финала на сериала, решава да произведе не един, а цели два филма за Кари, Миранда, Шарлот и Саманта... Те така и не успяват да повторят успеха на шоуто, и явно нямат такава цел, предвид ужасно плоските им сюжети и истории, но пък изкарват купчина пари.
Въпреки плоските сюжети, пълнометражните филми по поредицата изкарват завиден боксофис...
„Сексът и градът" за пореден път учи на нещо тези, които ще дойдат след него - че невинаги е добра идея да пренесеш на голям екран, онова, което ти е носило почти оргазмено удоволствие на малък. Много сериали, за чийто филми се говореше с голяма и широка уста, изведнъж се отдръпнаха. И по-добре.
Години по-късно, друга телевизия се опита отново да лежи на стари успехи и създаде шоу за ранните години на Кари Брадшоу. Това беше по-зле дори и от филмите. Истината е, че никой до този момент не е успял да повтори успеха на „Сексът и градът" - в тази формула, нито в този жанр, нито по този начин. А много опитваха. Не е като да не са.
Въпреки проблемите, които сериалът има през годините - от сложния си график на снимки до конфликтите за пари и слава между основните си актриси - той не сваля нивото на чувството си за хумор и динамиката на разказите си по никакъв начин.
Напротив, успява да се надскочи, да надгради сам себе си, да се изпревари, да направи свои малки революции на малък екран и да се самоиронизира, по най-добрия възможен начин.
Без „Сексът и градът" много от телевизията и сериалите, нямаше да са това, което ние познаваме днес. 20 години по-късно Кари Брадшоу все така разбира от секс и не се страхува да пита.
