Антигероите завладяха малкия екран почти по същото време, когато започна и това, което наричаме днес "златния век" на сериалите. Даже можем да твърдим, че със създаването на комплексни и противоречиви характери като Тони Сопрано, Десктър Морган и Дон Дрейпър започна бумът на качествени и завладяващи ТВ продукции.
Сложните образи заинтригуваха зрителите, сценаристите станаха все по-нахъсани, студията се конкурират кой по-разтърсващи истории ще продуцира, а каналите - да ги показват и обират рейтинги и престиж. Така сценариите и режисурата на сериалите достигнаха висоти, които никой не можеше да си представи само няколко години по-рано, когато "Доктор Куин-Лечителката" и "Уокър-Тексаският рейнджър" минаваха за добри продукции.
Дори в този амбициозен и разкрепостен бизнес обаче доскоро властваше неписано правило - централните женски персонажи не можеха да са истински лоши, конфронтиращи емоциите на зрителите, егоисти и егоцентрици, не търсещи разкаяние и все по-затъващи в собствения си лабиринт на злото.
"Сексът и градът" разби много ТВ клишета за женската сексуалност, но пак балансираше невидимата линия. Сексуалните и емоционалните залитания на Кари, Саманта, Шарлът и Миранда бяха опаковани в тонове висша мода и блясък, за да не дразнят твърде много чувствителността на зрителите. Между "Версаче", "Гучи" и "Прада" и забавния диалог много фенове бяха готови да преглътнат егоцентризма на Саманта, превзетостта на Шарлът и арогантността на Миранда.
Нанси Ботуин от "Трева" пък се превърна в наркодилър, за да храни семейството си. Последният факт някакси смекчаваше падението и подхранваше симпатиите и разбирането на зрителите до последния сезон. А и тревата все пак не е хероин.
От няколко години обаче върви тиха еволюция на женските ТВ характери. Като се започне от Кари Матисън от "Homeland", през Церсей от "Игра на тронове", та до четирите героини в "Момичета", все повече конфликтни, егоистични и манипулативни, понякога зловещи, и откровено неприятни протагонистки започват да се появяват на малкия екран. При това не са поддържащи характери, които публиката може лесно да отпише. 
Напротив, това са все централни образи, техните слабости и чиста лошотия заплитат действието и, често противно на инстинктите, карат зрителите да гледат и следващия епизод.
От скоро в САЩ тръгна и сериалът "UnReal", който разбуни духовете и предизвика цунами от статии и коментари в медиите. Главната му героиня Рейчъл работи като продуцент за риалити шоу с основна задача да манипулира участниците зад кадър, за да създават скандали и драми пред камерата.
Създателката на сериала Сара Гъртруд Шапиро всъщност е заемала същата позиция в "The Bachelor" ("Ергенът") - американското популярно предаване, където красиви жени се борят за сърцето на един мъж.
"UnReal" донесе шипка автентичност в не съвсем реалния свят на риалитата. Без изненади, истинският водещ на "The Bachelor" Крис Харисън се почувства дълбоко обиден и се спусна да защитава репутацията на шоуто. След което, ама съвсем без изненади, още стотици зрители се втурнаха да наваксат изпуснатите епизоди на сериала.
"UnReal" още не е дошъл в България, но като вземем предвид популярността на риалити жанра у нас, можем само да апелираме за закупуването и излъчването му възможно най-скоро.
Главната героиня Рейчъл уж иска да е добър човек, но когато трябва да избере между парите и морала, избира, разбира се, първото. Самообявила се за феминист, тя все намира оправдания да манипулира участничките в шоуто. Както обявиха от сп. Vanity Fair и Time, вече имаме първата истинска антигероиня, властваща на телевизионния екран. Рейчъл от "UnReal" няма извиненията на Кари Матисън, например, че прекрачва границите в името на родината, или простимата непохватност и себичност на Хана Хорват от "Момичета".
Още по-шокиращо е, че на публиката Рейчъл от "UnReal" много й харесва. Защо и откъде идва табуто срещу представянето на женските антигерои? То неизменно е свързано с мита за жените като по-добрия пол.
Известният германски журналист и понастоящем главен редактор на престижното списание GEO Кристоф Куклик в книгата "Das unmoralische Geschlecht. Zur Genese der Negativen Andrologie" ("Неморалният пол. Как е създадена негативната представа за мъжа") посочва, че митът за "добрите" жени и "лошите" мъже е роден в ранните години на индустриализацията.
Тогава селски маси, предимно от силния пол, се насочват към градовете в търсене на препитание. Немити, немили и недраги, те пораждат страх и погнуса в западноевропейските елити. На обратния полюс на представите са жените, останали у дома и затова представяни като еманация на чистота и непорочност.
Представата за "добрите" същества от "нежния пол" здраво се затвърждава в западноевропейската литература и така до днес. Прибавете към културните наслоения и начинът, по който обществото възпитава момичетата. От тях се очаква да са добри, мили, отзивчиви, да отстъпват, да не ламтят за пари, винаги да слагат общото благо над собствените си желания.
Актрисата Констанс Зимър, играеща втория по лошотия женски характер в "UnReal", например си призна в интервю, че след всеки дубъл се извинява на всички, на които е крещяла пред камерата, дори на статистите. Нейният най-голям страх е, че хората ще започнат да си мислят, че и в реалния живот е също толкова арогантна, болезнено амбициозна и егоцентрична. А това, о боже, е публична представа за себе си, с която много жени не могат да свикнат.
Цели слоеве от обществото пък отказват да приемат подобна "неестествена" роля за дамите. Само миналата седмица статия точно тук в WebCafe предизвика вълна от негативни коментари. "Тя убива хора от 12 000 км разстояние" разказва за жена сержант във американските ВВС, която елиминира посредством дронове терористи в Ирак и Афганистан.
Под статията ред български читатели се възмущаваха как това момиче може да убива, вместо например да създаде семейство и защо не обича, вместо да прави война. Други се питаха дали нещо женско е останало в нея и има ли всъщност психични отклонения.
Ако телевизионните сериали сега смело разбиват културните клишета, то зад революционните ходове се крие здрава икономическа логика. Бумът на добри продукции изисква от творци и студия да залагат на все по-оригинални и смели идеи, за да привличат публиката. Щом прекрачването на табуто за жените антигерои се отблагодари на създателите на "Homeland", "Момичета" и "UnReal", очаквайте още комплексни, противоречиви и реалистични ТВ образи.
Може би най-голямата изненада около успеха на сериала "UnReal" е изследване на аудиторията, посочващо, че много от зрителите му в САЩ са същите, гледащи и осмиваното от него риалити "The Bаchelor".
Това са жени с висше образование, годишен доход над 150 000 долара и често работещи до 90 часа седмично. Тези зрителки явно обичат и розовите фантазии за модерни принцове и замъци, и безпощадната им сатира. Очевидно много от тях също заемат ръководни постове и са амбициозни, безкомпромисни и дори трудни шефове, може би осъждани от околните като арогантни, себични и егоцентрични.
Някои евентуално се припознават в героините, също като тях трудно вкарвани в конвенционални рамки и нерядко несимпатични на обществото. Но пък дълбоко истински характери.
