Джийн Смарт определено има супергеройски сили - тя сменя формата си с лекотата на Мистик от „X-Men" с тази разлика, че Смарт прави това от първата си роля до днес. Била е Марлене Дитрих на Бродуей, чувствителната Чарлийн в „Designing Women", Лана във „Фрейзър" и Реджина в „Коя е Саманта?". Била е първа дама и глава на мафиотска фамилия във „Фарго".
Носител е на три награди „Еми", плюс още пет номинации за работата й във „Фарго", „Законът на Хари", „Фрейзър", „The District", „24" и „Коя е Саманта?".
Джийн Смарт има солидно присъствие и на голям екран, в това число номинация за Independent Spirit Award за изпълнението си в игралния филм на Miramax Гуинивер. На театралната сцена тя е номинирана за наградата Drama Desk Award за Last Summer at Bluefish Cove, както и за награда Тони в категория „Най-добра актриса" за своята роля на Бродуей в "Мъжът, който дойде на вечеря", където си партнира с Нейтън Лейн. През 2016 г. тя получи и номинация за „Грами" за Best Spoken Word Album за работата й в „Patience and Sarah."
Наскоро тя участва и в ролята на Флойд Герхарт във втория сезон на култовия сериал Фарго по FX, като за това изпълнение актрисата спечели Critics' Choice Award и беше номинирана за „Еми".
Последно я гледахме в супергеройския „Легион", в който влиза в обувките на Мелани Бърд. В сериала суперсилата й е да спасява мутанти и да се грижи за тях. Тя е терапевт с остър ум и необичайни методи на работа. Закриля онези, които обществото е заклеймило като „другите".
Голямата трагедия на нейния живот е фактът, че мъжът й - също е мутант - е в състояние, подобно на комата, от повече от две десетилетия. Той се е оттеглил в пространство в ума си, в което се чувства сигурен и в безопасност. Там обаче е напълно недостъпен. Мелани прави всичко по силите си, за да достигне до него и вярва, че може да го спаси.
В интервю за Webcafe актрисата Джийн Смарт разказа за основните си предизвикателства в работата по „Легион" - първият супергеройски сериал, в който участва. В него героите са истински, но нямат специални костюми.
Frank Ockenfels/FX, Copyright 2016, FX Networks. All rights reserved.
Каква беше първата ви мисъл, когато прочетохте сценария на „Легион"?
Помислих си, че е пленителен, въпреки че не ми даваше никаква идея за моята героиня, защото тя се появява в последните минути на пилотния епизод. Това е всичко, което можех да прочета. Така че не познавах героинята си и трябваше да се доверя на Ноа - Ноа Хоули. Вярвах, че ще е измислил нещо интересно, защото го ценя високо като писател. Помислих си и че шоуто е необичайно и ми хареса начина, по който гледа на психичните заболявания. Мисля, че това е невероятно.
Героинята ви, Мелани Бърд, е много силна жена. Коя е най-важната й характеристика?
Тя е много силен човек, но освен това е много тъжна и самотна. Тя не показва на хората чувствата си. Единственият, на когото се доверява, е героят на Ъруин - Кери (Бил Ъруин). Те са много добри приятели и са били такива дълго време. Тя е обсебена от идеята да спаси мъжа си, да го върне обратно. Това е водещият двигател на живота й. Мисля, че тя не е живяла много извън тази идея. Тя иска да помогне на мутантите - да намира хора като Дейвид (Дан Стивънс) и да ги спаси. Мисля обаче, че основният й импулс е да си върне съпруга.
„Легион" е първият супергеройски сериал, в който участвате, но е доста необичаен. Какво го прави толкова по-различен от другите филми и сериали в жанра?
Мисля, че „Легион" е много по-психологически от обичайните супергеройски филми. Ние нямаме супергерои в перелини, които летят из въздуха. Виждали сме много такива. Тук няма пелерини. Мисля, че е добра комбинация от психологическа част, забавни и зловещи действия. Балансът между тях е добър.
Играли сте различни роли, но коя е любимата ви?
Първата, която ми идва наум, е Флойд Герхарт от „Фарго". Мисля, че тя е на върха на списъка ми.
Вие ставате известна с шоуто „Designing Women" (1986 - 1993). Как се промени телевизията оттогава досега?
Не мисля, че сериалите са се променили драматично. Имаме много талантливи сценаристи и режисьори, които виждат възможностите, които дава една телевизия, неща, каквито не сме правили преди.
Хората се тълпят към телевизията, което е прекрасно, защото има много повече възможности за всички. Материалите са много по-интересни, отколкото бяха, с много повече телевизионни мрежи, отколкото имаше преди. Преди имаше три основни големи телевизионни мрежи с много строги правила за цензура.
Работили сте в киното, в телевизията и в театъра. Кое от трите предпочитате?
О! Те са много различни. Театърът е много различен от това, което правя в телевизията. Театърът ми липсва, не съм работила на сцена от известно време. Няма нищо, което да се сравни с усещането да застанеш пред жива публика, няма „Стоп кадър", никой не казва „О, направи го така, промени това" - само ти и публиката. Това е прекрасно. Е може да бъде и ужасяващо. Но е прекрасно заради това, че ти напомня защо си станал актьор.
