Един часът и двадесет и три минути в нощта на 26 април 1986 г. 50-те хиляди жители на град Припят се будят от силен гръм, идващ от атомната електроцентрала "Чернобил". Като в пиеса на Чехов, всички излизат навън в неведение, за да гледат зрелището. В далечината се вижда пожар, а над него има странно сияние.
На другата сутрин всичко изглежда нормално. Едва по обяд на 27 април сирените прозвучават. "Внимание, внимание..." За няколко часа градът е напълно евакуиран с обещанието до няколко дни всички да се завърнат обратно в домовете си. Никой обаче няма да се завърне.
Защото преди ден се е случила най-голямата ядрена катастрофа до този момент, причинена от човешка ръка.
Историята разказва всякакви версии в продължение на вече 33 години.
Едно е да правиш ужасяващ художествен антиутопичен сериал, и съвсем друго - той да почива почива на реални събития. И то такива, случили се относително скоро. Това е най-смразяващата, най-силната и най-неприятната част от новия минисериал на HBO и Sky Atlantic, "Чернобил", чиято премиера се очаква на 7 май.
Компанията продължава да залага на качество за сметка на количество и "Чернобил" e поредното силно заглавие в каталога й с оригинални продукции.
В рамките на 5 епизода минисериалът представя нов прочит на случилото се - от мига след настъпването на катастрофата. Нов, защото включва потенциалната гледна точка на всички страни, замесени в трагедията. Освен едно от най-силните заглавия до този момент на годината, "Чернобил" дава на зрителите храна за размисъл във всевъзможни посоки: от влиянието на човека върху планетата, през лицемерието и безскрупулността до саможертвата на тези, които правят така, че днес да не понасяме много по-големи последствия.
Като за начало, оставяме настрана двуякия елемент в това да бъде правен развлекателен продукт от една трагична история. Както и политическия коментар от страна на американските създатели на сериала относно действията на СССР преди и след трагедията. Понякога мащабът на трагедията е толкова голям, че намирането на виновен, се обезсмисля на фона на нанесените щети.
Създател на сериала и негов сценарист е Крейг Мейцин, който до този момент е познат със завиден брой нискокачествени, но популярни филми като две части на "Страшен филм", две на "Последния ергенски запой" и "Ловецът: Ледената война".
Работата му по "Чернобил" е радикална смяна на посоката и то много успешна. Всичко от историята, нейното разгръщане и развитие, до диалозите е стабилна основа, на която може да стъпи екипът впоследствие. Другият двигател на продукцията е шведският режисьор Йохан Ренк, който е създал редица запомнящи се музикални клипове на изпълнители като Мадона, Кайли Миноуг, Бионсе, Крис Корнел, Лана Дел Рей, Дейвид Боуи. На телевизионния терен се изявява като режисьор на епизоди от "Breaking Bad" и "The Walking Dead". "Чернобил" е първият сериал, който той режисира изцяло и заслужава да му свалим шапки. Концепцията на сериала наподобява антиутопична история, преливаща от смущаващи кадри.
Зрителят вижда случващото се през гледните точки на пряко замесените в историята: работниците, които се намират на мястото на събитието; пожарникарите, които са изпратени да гасят нещо невиждано до този момент; отговорните политически лица, от които зависи имиджът на Съветския съюз като световна ядрена сила.
Визията на сериала се отличава с мрачни тонове и декор, представящ добре познатата на българите соц урбанистична среда. А диалозите и действията са като извадени от учебник по народопсихология на Съветския съюз с ръкоплясканията на финала на заседанията, произнасянето на очевидни лъжи, предаването на кодирани съобщения и информационното затъмнение, за което е добре известно, че настъпва след аварията.
Освен с добър сценарист и режисьор, продуцентите на сериала се подсигуряват и с добър актьорски състав. Стелан Скарсгард играе заместник министър-председателя на СССР, Борис Шчербина, когото Кремъл праща да проучи обстановката. До него, в главната роля на сериала, е потомственият английски актьор Джаред Харис, познат от участията си в продукции като "Момчетата от Медисън авеню", "Странният случай с Бенджамин Бътън", "Линкълн" и "Короната". Той влиза в ролята на ядрения учен Валери Легасов. Триото на най-добрите изплънения в сериала е завършено от двукратно номинираната за "Оскар" актриса Емили Уотсън. Тя играе Уляна Хомюк - беларуски ядрен работник. Тя и Легасов са в най-неизгодните позиции на едни от малкото осъзнали мащаба на трагедията.
Важно място в сериала заема истинската история на Людмила Игнатенко (Джеси Бъкли) и съпруга й, Василий Игнатенко (Адам Нагаитис), който е сред първите пожарникари пристигнали на мястото. Историята на Игнатенко е запечатена в книгата на Нобеловия лауреат за литература Светлана Алексиевич "Чернобилска молитва". Тяхната съдба е събирателен образ за това, през което са преминали семействата, засегнати от аварията в Чернобилската атомна електроцентрална.
Тридесет и три години след Чернобил, случилото се все още буди интерес. А на места като България тя резонира много по-силно по очевидни причини. Никога няма да проумеем пълния мащаб на тази трагедия. Нито да разберем виновните за нея. Нито милионите грешки, допуснати извън контролната зала на електроцентралата.
Ако има нещо положително в "Чернобил" (като се абстрахираме от развлекателното предназначение и приходите), то това може би е възможността историята да достигне до още повече хора, които вероятно биха си извадили поука. Това би "спасило" сериала от опасността да се превърне в поредната добре направена печеливша продукция, стъпваща върху трагедията на милиони хора. "Чернобил" има потенциала да го направи. Защото се отнася с уважение към събития и замесените в тях. И успява да извика в съзнанието онзи предупредителен сигнал, предвещаващ евентуална трагедия. "Внимание, внимание... " И както винаги, всеки зрител сам ще довърши казаното от сирените.
Премиерата на "Чернобил" за България е на 7 май.
А да не би някой днес да ви казва да се криете от Фукушима бе, главанаци с главанаци нещастни. Всеки ден от м. Март 2011 г. насам, в световния океан се влива огромно количество радиация. Тя прониква навсякъде, дори и там, където не предполагате, с нискообразованите си, силно загладени от реклами и телевизия мозъци. Някои по-реномирани ресторанти по света отдавна не предлагат конкретни видове риба,, защото са се усетили по-навреме. Но не знам някой да им е казал да се евакуират. Не е ли същото, че и по-зле?
НемаНема, Я да видим сега ти какво си "сътворил/а" "Най - голяма трагедия в случая, не е това, че гръмна. А това, че никой от правителството не сподели на време хората да се скрият..." За да твърдиш, че човек може да се "скрие" от радиацията, означава, че най-вероятно въобще не си наясно какво значи радиация. Ако пък твърдиш обратното /че знаеш/ и претендираш, че имаш интелект, тогава никога нямаше да напишеш подобна глупост. В такъв случай - какво имаш ти, НемаНема? Знания? Интелект? Само едното? Или и двете? Аз понеже нямам интелект, този въпрос не е по силите ми. Обърках се. За това, според мен нямаш нито едното, нито другото. Чао, НемаНема.
ГЕТИ, правиш ли разлика между авария в атомна централа и бомбардировка с атомна бомба по време на ВОЙНА? Риторично питам.
Тук от известно време се подвизава един, дето е псевдо отвсякъде, но заявява, че му било писнало от псевдоинтелектуалци. От писанията му ми става ясно, че тоя е много назад в еволюцията на душата и му предстои да се сблъска със собствените си заблуди - ако не в тоя живот, то в някой от следващите, но ще се сблъска, защото като го гледам как всичко му е "ясно" и "лесно", как разбира от комунизъм и от каквото се сетите още, то този сблъсък е неминуем. Мога да му пожелая единствено сила и здрав дух. Понеже не само на Псевдо-то, но и на много други тук им е много удобно да оправдават и обясняват всичко с т.нар. "комунизъм", добре е като начало да научат първо, че каквито и да било негативи, свързани с комунизма не се дължат на тази идеология, а на болшевизма. А те едва ли знаят какво е болшевизъм. Едва ли знаят, че болшевизмът, както каза на времето д-р Петър Дертлиев - няма цвят. Това е преди всичко манталитет. А този тип манталитет съществува откакто съществува и човека. Следващото, което следва да научат Псевдо-то и подобните Нему, е, че в природата си всяка власт е една и съща. И за това прави едно и също. Сигурно ще им е трудно да го проумеят, но зависи от усилията, които ще положат. Отричането на властта като такава, по-образованите веднага етикетират като анархизъм. Грешката им е, че не продължават по-нататък. А продължаването по-нататък е вече тема на друг разговор и определено е само за избрани. Съжалявам! Третото, което Псевдо-то и компания следва да знаят е, че от радиацията спасение няма. Просто няма. Йод, криене под навеса или в мазето въобще няма да ги спаси. Най-много да удължи агонията. Звучи цинично, съгласен съм, но си припомнете, че в такива случаи всяка власт ще постъпи по един и същи начин, а именно - хладнокръвно да се вземат мерки за по-малкото зло. Така ще разсъждава всяка власт. А по-малкото зло е всичко друго, различно от паниката. Това първи са го проумяли още капитаните на далечно плаване. Гети е дал много уместни примери за същото, само че от противоположната страна, против което подскачат разни пишман-антикомунисти тук. Аз ще дам още един, който не е свързан с радиацията. По времето на ВСВ, англичаните успяват да дешифрират една от кодовите системи в съобщенията на немците. И узнават, че те планират масирана бомбардировка над град Ковънтри. Всичко това се докладва на У.Чърчил и цялото командване очаква разпореждане за съответните мерки - евакуации, ескадрили в бойна готовност и пр. Но, Чърчил разпорежда да не се прави нищо. Все едно не знаят нищо. И немците бомбардират Ковънтри, вследствие на което загиват над 200 хил. цивилни, включително жени и деца, естествено. Оказва се, че Чърчил просто жертва Ковънтри, в името на спечелването на войната, а не на конкретна битка. Всякакви ответни мерки са щели да подсетят немците, че кодът им е дешифриран и просто да го сменят. Но вместо това, Чърчил жертва Ковънтри, но за сметка на това се добира до далеч по-ценна информация за бъдещите ходове на Вермахта. Този пример няма общо с радиацията, но има общо с природата на властта, като такава. Рекламираният в горния текст филм едва ли ще ви научи на това, но, вие го гледайте. Ако няма с какво друго да се занимавате.
Докс, истината е в подробностите. А твоето е ОБЩИ ПРИКАЗКИ! Комунистическа Унгария веднага информира своя народ за катастрофата в Чернобил и взе всички възможни мерки да ограничи пораженията. И дори след като иззе и унищожи реколтата,обезщети с ПАРИ селяните за загубата им! Нещо нечувано за комунистическа страна! Комунистическа България и СССР обаче мълчаха като бълхи в гащи. Мълчаха до последно до като се срути комунизма и не взеха абсолютно никакви мерки да ограничат поне малко радиацията. Например,като внесат домати от далечната чужбина. След като според теб болшевизмът бил съществувал откакто свят светува,тогава дай ми пример от миналите векове с болшевишки режим,който е отнел ЦЯЛАТА собственост на народа си? Няма такъв. И не само на народа,а на практика цялата собственост става собственост само на болшевишкият вожд. Примерът ти с Ковънтри е абсолютно неуместен и не знам какво аджеба си искал да кажеш с него?! Да,всяка власт върши по-големи или по-малки престъпления,но важното е с каква Цел ги върши - да направи по-силни (своите) хора или да им навреди и да ги отслаби. Това забравяш да го кажеш.
Див, В подробностите обикновено е дявола, а за истината - не бързай. Сума ти философи са се изтрепали да я мислят и още не са я измислили. Има обаче едни други, които знаят какво е, но знаят и друго - че не могат да го обяснят. Знаят, че ако се опитат - отсреща няма да разберат нищо или ще го разберат изкривено. Това са посветени в истината люде, но не като някой им е разкрил наготово някаква тайна, а са достигнали до нея след мно-о-о-го време, прекарано в определени практики и начин на живот. А бе - сложна работа. Но аз те разбирам. След като толкова много държиш на етикетите, ще ти предложа друг, с различен цвят и дизайн - например фанатизъм. Отнася се за горе-долу същото. Искаш примери от историята - типове с такъв или сходен манталитет са хвърляли съчки в огъня, докато горят на клада някой еретик. И са били твърдо убедени, че е такъв, нищо, че в действителност официалната църква е най-голямата ерес, когато става дума за християнство. Такива са организирали и аутодафета, убедени в правотата си. Още примери трябват ли ти. И недей да се излагаш така левашки, твърдейки, че ЦЯЛАТА собственост у нас е била отнета в полза на държавата. Нищо подобно. Жилищата, апартаментите, къщите с дворните им места си бяха собственост на хората. Обработваемата земя не беше държавна, а кооперативна собственост. Ако някой искаше да работи за себе си - му даваха земя за лично ползване. И сума ти хора работеха така допълнително, защото знаеха, че няма кой да им обере доматите и чушките. Тази конфигурация между частна и държавна собственост се оказа доста успешна /да не кажа най-успешната/. Два пъти подчертавам, че примерът с Ковънтри няма общо с Чернобил, а с това как всяка власт е способна да жертва хора, когато трябва да избира между по-голямо и по-малко зло. В Унгария живеят унгарци и там властта е решила едно. У нас ситуацията и условията са били други и властта е решила друго. Но пак се връщам на това, че от радиацията спасение няма. Между другото, ти знаеш ли каква е истинската причина за тази авария? Аз не знам. Не съм чул или чел до сега нито едно читаво обяснение.
Докс, в комунистическа България е имало толкова частна собственост,колкото днес има в Северна Корея! Причините за аварията в Чернобил не са ясни именно защото съветската власт вероятно е унищожила информацията за нея. Не може да се сравнява Чернобил с Фукушима. Японците просто са подценили силата на цунамито. Случва се и на най-умният човек да направи елементарна грешка.
Псевдо, Благодаря за съвета, но все пак колко и какво ще пиша решавам аз, а не ти. А на теб ако ти е трудно да четеш толкова дълги текстове - опитай на части бе. С почивки. Така можеш да прочетеш даже и "Винету".
Охо, Ама Псевдо-то изготвял психологически профили. Брей! Значи властта сигурно е решила да порафинира малко средновековните си методи и да лови противниците си само по психологически профил. Едва ли са се сетили сами. Сигурно пак са им подсказали това-онова отвъд океана. А Псевдо-то така искрено се стряска, когато се натъкне на някой, който вероятно е против властта, че подскача от шубе. Няма, няма бе, няма да те заподозрат в каквото и да било. Спокойно! Няма да ти се случи нищо лошо. Не бой се. Ти нямаш нищо общо с мен и ще ти повярват. А и нали имаш заслуги, с тези психологически профили ... Ама знаеш ли, за всеки случай, спри да оприличаваш властта с един единствен човек, защото може да сбъркаш в психологическия профил, а най-страшното - може да се усъмнят в антикомунизма ти. А за Господ недей да се притесняваш. Ако не ти прости, то ще е за друго. Не заради Великия Понеделник. Господ няма нищо общо с него.
Мако, защо им каза?
Дедо, заблуждаваш хората с твоя цинизъм! Има три вида хора с власт: 1. Искат властта в името на някаква кауза или идеал. 2. Искат властта просто за да не бъдат зависими от други хора. 3. Искат властта заради самата власт. Което е извратено.
Истина воскресе, Дедо! Макар да знаеш резервите ми към "официалното" християнство, не мога да не ти отвърна като на православен ристиенин. Нещо не си спомням да съм се заканвал как ще участвам в нов народен съд. Спомням си, че стана дума и писах нещо в смисъл, че както е тръгнало, вече мирише на нов народен съд. Ама не знам, може и да бъркам. Във всеки случай не съм имал и нямам никакво намерение да участвам. А това дали е годен или негоден - всеки съд е негоден, Дедо. Щом се състои от хора /грешници по презумпция/, няма как да е годен. Той /съдът/ е нещо като светая светих в днешно време, но то е не за друго, ами защото хората умират сами да си създават илюзии и да си вярват в тях, иначе се плашат. После пък се чудят откъде им е дошло и така ..... до безкрай. Мъкаво и тегаво, Дедо. Не разбирам защо се заяждаш с Гетито. Можеш ли да посочиш поне едно нещо от коментарите му под тази статия, което да не е вярно? Благодаря за предложението да ми изпратиш онзи материал, но за сега ще ти откажа. Времето ми за четене става все по-малко и по-малко, а и нещо умората все по-често взе да ме побеждава. До преди няколко години можех да чета до сред нощ, че и до зори. Сега, ако е вечер - на 3-тата страница заспивам. Колко мъдри са били тези, дето са измислили един от качествените показатели за измерване на богатството - количеството свободно време. Айде, със здраве, Дедо!