Един часът и двадесет и три минути в нощта на 26 април 1986 г. 50-те хиляди жители на град Припят се будят от силен гръм, идващ от атомната електроцентрала "Чернобил". Като в пиеса на Чехов, всички излизат навън в неведение, за да гледат зрелището. В далечината се вижда пожар, а над него има странно сияние.
На другата сутрин всичко изглежда нормално. Едва по обяд на 27 април сирените прозвучават. "Внимание, внимание..." За няколко часа градът е напълно евакуиран с обещанието до няколко дни всички да се завърнат обратно в домовете си. Никой обаче няма да се завърне.
Защото преди ден се е случила най-голямата ядрена катастрофа до този момент, причинена от човешка ръка.
Историята разказва всякакви версии в продължение на вече 33 години.
Едно е да правиш ужасяващ художествен антиутопичен сериал, и съвсем друго - той да почива почива на реални събития. И то такива, случили се относително скоро. Това е най-смразяващата, най-силната и най-неприятната част от новия минисериал на HBO и Sky Atlantic, "Чернобил", чиято премиера се очаква на 7 май.
Компанията продължава да залага на качество за сметка на количество и "Чернобил" e поредното силно заглавие в каталога й с оригинални продукции.
В рамките на 5 епизода минисериалът представя нов прочит на случилото се - от мига след настъпването на катастрофата. Нов, защото включва потенциалната гледна точка на всички страни, замесени в трагедията. Освен едно от най-силните заглавия до този момент на годината, "Чернобил" дава на зрителите храна за размисъл във всевъзможни посоки: от влиянието на човека върху планетата, през лицемерието и безскрупулността до саможертвата на тези, които правят така, че днес да не понасяме много по-големи последствия.
Като за начало, оставяме настрана двуякия елемент в това да бъде правен развлекателен продукт от една трагична история. Както и политическия коментар от страна на американските създатели на сериала относно действията на СССР преди и след трагедията. Понякога мащабът на трагедията е толкова голям, че намирането на виновен, се обезсмисля на фона на нанесените щети.
Създател на сериала и негов сценарист е Крейг Мейцин, който до този момент е познат със завиден брой нискокачествени, но популярни филми като две части на "Страшен филм", две на "Последния ергенски запой" и "Ловецът: Ледената война".
Работата му по "Чернобил" е радикална смяна на посоката и то много успешна. Всичко от историята, нейното разгръщане и развитие, до диалозите е стабилна основа, на която може да стъпи екипът впоследствие. Другият двигател на продукцията е шведският режисьор Йохан Ренк, който е създал редица запомнящи се музикални клипове на изпълнители като Мадона, Кайли Миноуг, Бионсе, Крис Корнел, Лана Дел Рей, Дейвид Боуи. На телевизионния терен се изявява като режисьор на епизоди от "Breaking Bad" и "The Walking Dead". "Чернобил" е първият сериал, който той режисира изцяло и заслужава да му свалим шапки. Концепцията на сериала наподобява антиутопична история, преливаща от смущаващи кадри.
Зрителят вижда случващото се през гледните точки на пряко замесените в историята: работниците, които се намират на мястото на събитието; пожарникарите, които са изпратени да гасят нещо невиждано до този момент; отговорните политически лица, от които зависи имиджът на Съветския съюз като световна ядрена сила.
Визията на сериала се отличава с мрачни тонове и декор, представящ добре познатата на българите соц урбанистична среда. А диалозите и действията са като извадени от учебник по народопсихология на Съветския съюз с ръкоплясканията на финала на заседанията, произнасянето на очевидни лъжи, предаването на кодирани съобщения и информационното затъмнение, за което е добре известно, че настъпва след аварията.
Освен с добър сценарист и режисьор, продуцентите на сериала се подсигуряват и с добър актьорски състав. Стелан Скарсгард играе заместник министър-председателя на СССР, Борис Шчербина, когото Кремъл праща да проучи обстановката. До него, в главната роля на сериала, е потомственият английски актьор Джаред Харис, познат от участията си в продукции като "Момчетата от Медисън авеню", "Странният случай с Бенджамин Бътън", "Линкълн" и "Короната". Той влиза в ролята на ядрения учен Валери Легасов. Триото на най-добрите изплънения в сериала е завършено от двукратно номинираната за "Оскар" актриса Емили Уотсън. Тя играе Уляна Хомюк - беларуски ядрен работник. Тя и Легасов са в най-неизгодните позиции на едни от малкото осъзнали мащаба на трагедията.
Важно място в сериала заема истинската история на Людмила Игнатенко (Джеси Бъкли) и съпруга й, Василий Игнатенко (Адам Нагаитис), който е сред първите пожарникари пристигнали на мястото. Историята на Игнатенко е запечатена в книгата на Нобеловия лауреат за литература Светлана Алексиевич "Чернобилска молитва". Тяхната съдба е събирателен образ за това, през което са преминали семействата, засегнати от аварията в Чернобилската атомна електроцентрална.
Тридесет и три години след Чернобил, случилото се все още буди интерес. А на места като България тя резонира много по-силно по очевидни причини. Никога няма да проумеем пълния мащаб на тази трагедия. Нито да разберем виновните за нея. Нито милионите грешки, допуснати извън контролната зала на електроцентралата.
Ако има нещо положително в "Чернобил" (като се абстрахираме от развлекателното предназначение и приходите), то това може би е възможността историята да достигне до още повече хора, които вероятно биха си извадили поука. Това би "спасило" сериала от опасността да се превърне в поредната добре направена печеливша продукция, стъпваща върху трагедията на милиони хора. "Чернобил" има потенциала да го направи. Защото се отнася с уважение към събития и замесените в тях. И успява да извика в съзнанието онзи предупредителен сигнал, предвещаващ евентуална трагедия. "Внимание, внимание... " И както винаги, всеки зрител сам ще довърши казаното от сирените.
Премиерата на "Чернобил" за България е на 7 май.
