В продължение на седем бляскави седмици "Големи малки лъжи" на HBO беше сериал-събитие - неподправен, провокиращ, доминиращ телевизията. Емпиричните доказателства за това бяха недвусмислени, потвърдени от Metacritic и Nielsen: преди последния епизод шоуто събираше средно около 7 млн. зрители седмично в различните платформи.
Цяла пролет същите приятели, които обикновено умолявах да се пробват с "Останалите" (The Leftovers), идваха с непоискани коментари за случващото се в измисления от Дейвид Кели и Жан-Марк Вале Монтерей, като подхвърляха теории кой си е получил заслуженото, кой се е разделил с живота си, или с кой лъжец се отъждествяват.
След като успешно улови духа на времето, сериалът ни даде удовлетворителен завършек, какъвто дори не очаквахме да получим.
Сега, след като минаха няколко дни и осмислихме финала, можем спокойно да обърнем внимание към това как да уловим в клопка тази гръмотевична енергия. Блестящият актьорски състав (Уидърспун! Удли! Кидман! Кравиц!) е само върхът на айсберга. Като тема и стил, "Големи малки лъжи" е достатъчно далеч от традиционната ни представа за качествена телевизия, и има предостатъчно уроци, на които да научи бъдещите създатели на подобни продукции. Нека ги обобщим:
Кинозвездите все още са магнит - и не само в киносалоните
Приема се за даденост, че не отделните актьори, а брандовете и медийният шум пълнят салоните в мултиплексите. Неизвестно лице като Даниел Калууя може да доведе филм до деветцифрени печалби за по-малко от месец - а звезден проект от и с Бен Афлек може да потъне тотално незабелязан.
И все пак кинозвездите не са залезли. Те просто са сменили медията.
"Големи малки лъжи" не е първият сериал, който прави това: Матю Макконъхи направи завръщането си чрез "Истински детектив"; Сюзън Сарандън в момент е начело на "Вражда", а 30 Rock успя да привлече Джулиан Мур и Мат Деймън като редовни лица.
И все пак мащабите и разнообразието на звездните фигури в "Големи малки лъжи" е безпрецедентно, като съчетава две несъмнени мегазвезди (Рийз Уидърспун и Никол Кидман) с уважаван киноветеран (Лора Дърн), тийн звезда, преминаваща към зряла кариера (Шейлийн Удли), и емблематична женска фигура (Зои Кравиц). Сумарно взети, хонорарите им вероятно биха могли да купят поне една-две от поразителните къщи на героите им, но рейтингите показват, че инвестицията на HBO се възвръща чудесно.
Едно-единствено лице, дори Рийз Уидърспун, не може вече да се сравнява с доходността на колективен кино-франчайз като "Бързи и яростни". Тя обаче с лекота може да удържи на повърхността и да изведе към масова популярност нов ТВ сериал, особено ако събере също толкова звездна група от свои колеги.
Никол Кидман изглежда вече е усвоила този урок - тя ще участва в Top of the Lake: China Girl тази година, заедно с Елизабет Мос и Гуендолин Кристи.
Ориентация към аудиторията от зрели жени
Звездите на "Големи малки лъжи" говорят ясно за изключителността на сериала в сравнение с филмовата им кариера. Уидърспун говори за проекта като антидот на "синдрома Смърфиета," където тя е била единствената жена на снимачната площадка.
Никол Кидман отбелязва колко рядко се случва да има не една, не две, а пет смислени женски роли в един и същ сценарий. Фактът, че тези промени съвпадат с телевизионния дебют на двете звезди, не е случайност. Shondaland по ABC направи Миранда Бейли коравата шефка на Америка и издигна Вайола Дейвис до "Еми"; по FX Райън Мърфи през цялата си кариера създава успешни проекти за звезди като Анджела Басет и Джесика Ланг.
Възможностите за ангажимент на вече богати и известни знаменитости несъмнено твърде слабо вълнуват мнозинството. Или поне така би трябвало да бъде, като изключим, че наемането на жени на средна възраст освен другото означава директен контакт с недостатъчно обхванатите от киното и телевизията не толкова знаменити връстнички.
Отказът на Холивуд да признае, че жените продължават да съществуват, когато вече не са на 25 и необвързани, пропуска да се ангажира с неудовлетвореното желание на тази аудитория да види самите себе си представени на екрана.
Рейтингите на "Големи малки лъжи" показват, че телевизията улавя аудиторията, от която киностудиата доброволно са се отказали. Актрисите не са единствените, които бягат на малкия екран. Феновете им също го правят.
Жанрът не е "момчешки клуб", нито е престижен
Една от многото причини да се омаловажава "Големи малки лъжи" като сапунка или чиклит звучи толкова кухо и необмислено, че е донякъде вярна. Шоуто включва многобройни сцени на героини, държащи чаши с вино, докато гледат замислено към залеза.
Но опирането на отричан или маргинализиран жанр не е критика срещу конкретно шоу - това е цялата история на съвременната престижна ефектна телевизия.
"Семейство Сопрано" беше свободна вариация върху суровите и корави мафиотски истории. "Игра на тронове" ъпгрейдна мечовете и магиите до либералната арт-аудитория. "Истински детектив" е наречен на дълготрайно съществувало евтино мъжко списание.
Половината от удоволствието на съвременната телевизия е изваждането на високо изкуство от това, което традиционните възприятия и вкусове някога са отписвали като ненужен боклук. "Големи малки лъжи" възпроизвежда този процес с различен набор от клишета и тропи: богатство, хапливи реплики, семейни конфликти и вино. Много вино.
Разликата, естествено, е че предшествениците на "Големи малки лъжи" работеха с изходен материал, който предимно привличаше основно мъжка аудитория, което ги доближаваше много повече до масовото критично одобрение - в сравнение с историите за незадоволени и нереализирали се домакини.
Участието на Уидърспун и нейните колеги помогна на "Големи малки лъжи" да стигне до малкия екран, като му даде шанса да докаже, че маркетираният към жени жанров художествен продукт може да привлече също толкова хвалебствия и зрители като опиращите се на тестостерон еквиваленти. (Шоуто започна да изпреварва като рейтинг "Злокобна нощ" някъде по средата на излъчването си.)
Телевизията, караща хората да отделят специално време в деня си за гледане на нови шоута, вече не е мъжкият свят, който някога беше - "Големи малки лъжи" е най-силният пример в момента, че ако киното и телевизията отписват женските истории като тема и сюжет, го правят в своя вреда.
Няма такова нещо като хора, с които да не можеш да се асоциираш...
Сред многото достижения на "Големи малки лъжи" е успешното отстояване на тезата, че няма социална ниша, която да е твърде екзотична, и няма герои, които да са твърде привилегировани, за да са неподходящи за дълбоко потапяне в техния свят.
Селест Райт (Кидман) е изправена пред наистина ужасна заплаха пред живота на нея и децата й, но героините на Уидърспун и Дърн също оформят убедително страдание от много по-малките си житейски драми. Има дълбоки рани зад опитите на Маделин (Уидърспун) да се меси във всичко, или в училищния кръстоносен поход на Рената Клайн (Дърн), които всичките технологични пари на света не могат да преодолеят.
Само защото си казваме, че бихме се считали за късметлии да имаме проблемите на тези хора, това не означава, че тези проблеми не съществуват.
Освен това "Големи малки лъжи" никога не се включва в най-дразнещата тенденция в телевизионното охолство: неизказаната теза, че домът с пет спални е стандартът за едно семейство или че героите от Modern Family са представителна извадка на социално-икономическата структура на американското общество.
"Големи малки лъжи" напълно съзнава, че имението на Рената си е богаташко имение, и Жан-Марк Вале го заснема по подобаващ начин. Това е шоу, което угажда на воайорството ни (и отправя предизвикателство към него!), вместо да се преструва, че няма никакви причини да заничаме в този свят.
... и няма нищо срамно в лъскавата визия
"Големи малки лъжи" напълно осъзнава бягството от реалността, което осигурява, и не се срамува да го демонстрира. Това е дало на продуцентите свободата да харчат парите си там, където това наистина има значение: след хонорарите и може би сметката за вино на Рийз Уидърспун, несъмнено най-големият разход в бюджета е бил за локации.
Модернистичен дворец в Монтерей! Плажна къща в Малибу! Безупречно куриран декор за артистично бунгало, превърнато в офис на терапевт!
Емблематичните монтажи и бързи преходи на Вале със сигурност са спомогнали да се преодолее имиджът на телевизията за визуална монотонност, но той работи и с особено телегеничен декор. "Големи малки лъжи" показва, че има повече от един начин да се освети и заснеме кухня.
Акцент върху "мини" в "минисериал"
Фактът, че минисериите приключват е изначално решаващ фактор за привлекателността им, и въпреки че желанието ни за още е ласкаещо, то е и непродуктивно и вредно. "Големи малки лъжи" донякъде е разследване на престъпление, и сега вече знаем кой го е извършил и защо, и дори какво е носила тя на плажа, след като е защитена убедително от посестримите й в набирането на средства за училището.
Какво повече има за разкриване?
"Ако си говорим за втори сезон, определено не съм за тази идея. Да продължим напред и да направим нещо друго!", заявява Вале пред Hollywood Reporter.
"Големи малки лъжи 2? Не, мерси. Краят оставя пространство, в което аудиторията да говори. Представяйте си каквото желаете да си представяте, и това е. Няма да ви дадем сезон 2, защото в този си вид нещата са чудесни. Защо да ги разваляме?" Амин.
Успех на всички участвали в бъдещите им начинания. За останалите, време е да приемем финала - плюс лека неопределеност. (Ние например нямаме проблем да приемем, че Ед и Маделин са продължили с потиснатия си бял англосаксонски протестантски живот, без реално някога изобщо да обсъждат изневярата. Изпълненото с емоции караоке е максимумът, до който тези двама души някога ще се доближат до семейна терапия.) Вярваме във всички, особено в Рийз Уидърспун.
