Пабло Пикасо е смятан за един най-влиятелните художници на 20-и век. Той е един от основателите на стила „кубизъм”, както и на други стилове. Има сериозна заслуга за развитието на съвременното изкуство и е повлиял на поколения художници.
А сега вторият сезон на сериала на National Geographic - "Геният" ще преведе зрителите през живота му като в главната роля ще застане не кой да е, а Антонио Бандерас.
Премиерата на втория сезон на сериала е на 22 април от 21:55 часа с два епизода по National Geographic и FOX. Останалите епизоди ще се излъчват по National Geographic всяка неделя от 21:55 часа.
Кариерата на Пикасо - един от най-влиятелните и възхвалявани художници на XX век, обхваща над 80 от неговите общо 91 години живот. През това време той създава около 50 хиляди творби. Пламенната му натура и неизчерпаем творчески импулс са неразривно свързани с личния му живот, изпълнен с бурни бракове, безброй афери и непрестанно менящи се политически и лични възгледи.
Вторият сезон на "Геният" изследва именно отдадеността на испанския емигрант към творчеството, приноса му към съвременното изкуство и бурния му личен живот.
Повече за сериала и за това, което можем да очакваме, може да разкаже самият Антонио Бандерас.
- Играете Пикасо. Какво научихте за природата на гения?
- С екипа се опитваме да опишем или дефинираме какво представлява един гений. Не е лесно. Предполагам, че това е човек, който прави много добре нещо, което се отразява на много хора по света – някой, който притежава способността да промени живота им завинаги. Алберт Айнщайн е бил такъв човек. Мисля, че това важи и за Пикасо, тъй като изкуството и художниците влияят на хората. Те могат да променят живота ни и възприятията ни, както и реалността, в която живеем. Мисля, че Пикасо прави това много добре и може би повече от всеки друг човек през 20-и век.
- Защо решихте да разкажете историята на Пикасо?
- Една от най-важните причини е Малага. Това е моят роден град, Пикасо също е роден там. Той е напуснал Малага по-млад, отколкото бях аз, когато го направих. И двамата с него се занимаваме с изкуство, но аз не мога да се сравнявам с него. Никой не може. Преди също са ми предлагали да играя Пикасо. Тогава сякаш нещо ми казваше: „Не, не. Не бива да се опитваш да пресъздаваш тази личност”. Този път обаче предложението дойде с гаранция, че ще разкажем историята му възможно най-точно спрямо действителните събития – спрямо изкуството му и света, в който е живял. Затова реших да кажа „да”.
- Споменахте „розовата пъпка на Пикасо”. Какво е това?
- Онзи ден попитах един от сценаристите какво представлява „розовата пъпка на Пикасо”. Спомних си филма на Орсън Уелс „Гражданинът Кейн”. Накрая неговата „розова пъпка” се оказва просто една играчка. Кейн си я спомня, защото е имал такава, когато е бил много малък – преди да стане влиятелен човек и милионер. Мисля, че в края на живота на Пикасо вероятно Малага се е превърнала в неговата „розова пъпка”.
Той мечтае да види отново светлината, която е виждал като дете, да се разходи по плажовете, по които се е разхождал като малък и да види сградите, сред които е вървял някога. Не може да се върне в Испания, защото тя е под диктатурата на Франко, който умира две години след Пикасо.
Жалко е, защото след смъртта на Франко, всички испански художници се завръщат от изгнанието си. За страната е чест да ги приеме и да им отдаде нужното признание. Сред тях са Рафаел Алберти, Санчес-Алборнос, писатели и художници, които не са можели да живеят в родината си заради диктатурата. Пикасо така и не получава този шанс.
- Защо решихте да снимате в Малага?
- Аз настоях да го направим. Заведох Кен Билър (изпълнителен продуцент и творчески директор - бел.р.) в Малага и му показах всички места, на които Пикасо е живял като малък. Кен се съгласи и няколко дни снимахме в Малага. Това беше подарък за мен и за града. За нас е много важно да върнем Пикасо в града, който го обича.
- Работихте ли заедно с Алекс Рич (в ролята на Пикасо като по-млад - бел.р.), за да изобразите един и същ герой през различни периоди от живота му?
- Разговаряхме много преди началото на сериала. Аз бях в Лондон, а той – в Лос Анджелис. Ако трябва да съм честен, смятам, че Алекс работи повече с мен, отколкото аз с него и причината е в това, че Пикасо е бил испанец, какъвто съм и аз.
И двамата с него сме от Малага. Говоря по начин, който е подобен на начина, по който е говорел Пикасо. Говорът и акцентът са сред важните неща, които един актьор може да използва, за да създаде автентичен образ. Мисля, че Алекс ме имитираше повече, отколкото аз него, но обсъждахме маниерите, които и двамата можем да използваме.
- Гледахте ли кадри с истинския Пикасо?
- Има много малко видео архиви, в които Пикасо говори. Има документални филми, в които рисува или се движи пред камерата, но не говори. Гледах няколко интервюта и в тях имаше неща, които се опитвам да използвам, когато играя. Има няколко момента, в които се вижда как ходи. Походката му е много характерна. Глезените му са отворени навън. Когато снимах сцени, в които ходех по този начин, цялото ми тяло веднага започваше да изглежда като неговото. Не знам защо. Много е странно.
- Как се преобразихте в Пикасо?
- Има две неща, които са основни и никога в досегашната ми кариера не са били от по-голямо значение, отколкото в този сериал. Едното е гримът. Никога не съм използвал протези по начина, по който ги използвах този път.
Под „протеза” имам предвид маска, която трябва да се научиш да използваш. Ако я сложиш и не се погледнеш в огледалото, за да разбереш какво се случва с лицето ти и изражението ти, ще допуснеш грешка.
Опитвам се да разбера това ново мое „аз”, което е с маска на лицето – опитвам се да я движа така, че да има конкретната тежест, която ми е нужна за Пикасо. Понякога е неудобна, но работим с изключително добри професионалисти, за да постигнем образа му.
- Колко време е нужно за поставяне на грима?
- Между два и пет часа – зависи от възрастта.
- Кое е другото, което ви помага да се преобразите в Пикасо?
- Другото, което ми помага много, са костюмите. Начинът, по който съм облечен, ме прави да изглеждам по-нисък, по-набит - така приличам повече на Пикасо. Веднага щом обуя панталоните и облека ризата и другите дрехи, те пресъздават не само периода, но и личността. Превръщат ме в Пикасо. Придават различна форма на тялото ми.
Много ми е трудно да го обясня, но ако съм с дънки и с другите дрехи, които нося обикновено, ходя по съвсем различен начин – движа се различно. Но когато ми сложат грима и облека костюма, се чувствам като Пикасо. Получавам тези толкова важни неща от образа му благодарение на невероятните професионалисти от екипа. С тях ми е много по-лесно да го открия.
- Пикасо е смятан за бунтар. Той носи бунтарски дух, който е част от характера му и от историята. Сещате ли за песен от неговите времена или от съвременната музика, която изразява същността му и би могла да бъде негов химн.
- Доколкото знам, той е обичал испанската популярна музика. Харесвал е фламенко. Това е много бунтарска и отворена музика – представлява вик за свобода, ако мога да се изразя така. Това му е допадало много. Харесвал е и пасо добле, което е типично испанска музика, на която са танцували работниците и хората от народа. Музиката от този вид му е била много близка. Може би това биха били неговите химни.
Съгласен съм, че описват Пикасо като бунтар. Дори той самият го казва. Има го и в сериала. В него Пикасо често казва: „За мен няма правила”. И създава правила в движение. Те може да се променят с времето в зависимост от даден момент. Той не спира да променя тези правила, което се случва и в изкуството му.
Една от особеностите на художника Пикасо е, че той рисува в много различни стилове. Има велики художници като Матис, на когото Пикасо е бил почитател. Харесвал е и много други художници, но много от тях рисуват в един стил до края на кариерата си. Как стоят нещата при Пикасо ли? Различно. Той рисува във всички стилове – импресионизъм, експресионизъм, кубизъм, сюрреализъм. За него всичко има висока стойност.
Мисля, че към края на живота си той открива ключа, който търси – детето, в което се е молил да се превърне. Накрая рисува буквално като малко дете – с много семпли форми и семпли цветове. Това е удивително. А още на 14, 15, 16 години вече е можел да рисува като Веласкес.
- Какво е мнението ви за Пикасо като човек?
- Имам свое лично мнение, но се опитвах да не съм обременен от него на снимачната площадка. Мисля, че би било грешка да давам морална оценка за характера на Пикасо. Не искам да мисля за морала на Пабло Пикасо – защо е правил или не определени неща – защото обстоятелствата са били различни от тези, в които живеем днес. Сериалът ще покаже, че героите в него са живели в съвсем различно време. Пикасо е роден в Испания през 19 век. Отношенията между мъже и жени са били съвсем различни от днешните.
- Какво мислите за отношенията на Пикасо с жените? Как са показани те в сериала?
- Отношенията му с жените са интересни. Понякога той е много рязък с тях и това ме впечатлява. Аз не искам да съм такъв. Спомням си, че трябваше да изиграя една сцена, в която той се държи много лошо с Дора Маар (Саманта Коли - бел.р.). Може би това е връзката му, която според мен е най-нараняваща – тази с Дора Маар. Мисля, че Дора го е обичала много силно, но е била обсебена от мисълта за него. Пикасо не е искал такива хора край себе си.
Тя може би не е осъзнавала това. Предпочитал е хора, които му позволяват да е свободен. Ако някой го е смятал за своя собственост, Пикасо е бягал. Просто си е тръгвал. Много е болезнено. В същото време, когато човек изучава живота на Пикасо, разбира, че той никога не е спирал да се грижи за жените край себе си. Все едно ги е държал затворени в килера.
Франсоаз Жило казва: „Той държи всичките си жени в килера и вади тази от тях, която му е нужна”. Грозно е, но не е можел да го избегне. Имал е нужда от всички тях. Но как е възможно? Как можеш да живееш с толкова много жени? Няма логика. Няма. Няма дори за него, но той води вътрешна борба.
Опитвах се да показвам тези изпитания в сериала, дори когато ги нямаше в сценария. Това е нещо удивително. И в същото време човек може да му даде различна оценка по отношение на морала, но аз все пак спасявам Пикасо. Съжалявам. Наложи се да го направя. Смятам, че той е бил напълно искрен и е правил точно това, което е чувствал в миговете, в които се е влюбвал.
- Какво е мотивирало Пикасо?
- Мисля, че Пикасо никога не престава да бъде художник – такъв е през всеки миг от своите 91 години. Разглежда живота като изкуство, защото знае какво влияние има животът върху рисуването му и всичко, което прави. Ако разгледате нещата от тази гледна точка, може да разберете някои от връзките му. Да, имал е музи.
През целия си живот той се стреми да остане дете, да не се превръща в зрял човек. Няма нужда да го прави. Позволява си да създаде живот в балона, в който живее и не му се налага да уважава правилата на заобикалящото го общество. Много е интересно, защото колкото повече остарява, толкова по-модерен става.
Пикасо няма бариери и щитове пред себе си. Той просто е напълно искрен във всеки един миг. Когато прибягва до лъжи, това е само игра, чиято цел е да се сдобие с нещо – това дори го забавлява до известна степен. Винаги се държи като дете. А понякога децата могат да са много жестоки.
- Когато хората чуят „гений”, понякога първото нещо, което им идва на ум е учен като Анщайн. Пикасо по-разбираем ли е за съвременната публика?
- Интересно е, защото, когато гледах първия сезон на “Геният” за Алберт Айнщайн, си мислех, че не знам дали разглеждат живота му като живот на учен или на човек на изкуството. Защо ли? Защото забравяме нещо за учените и то е, че те трябва да използват своята интуиция и своя творчески импулс, както правят и хората на изкуството. Това е много важно за тях. Налага им се да направят крачка напред и да рискуват – усещат, че зад страницата, която още не е обърната, има нещо.
Помня как се шегувахме с Кен Билър, че може да разглеждаме живота на Пикасо като живот на учен. Само че неговият живот е по-сложен. Той също има теории на относителността, само че те касаят изкуството и личния му живот и особено отношенията му с жените.
