Изложиха ли се BBC и Netflix със сериала си за Троянската война

Омировата "Илиада" от векове насам е вдъхновение за редица творци и сериалът на BBC One и Netflix е само последното подобно "произведение" по темата. То обаче успя да предизвиква изключително смесени реакции и ниски оценки.

Досега в IMDB шоуто, посветено на Троянската война има незавидната оценка от 3,2 от 10, докато в Rotten Tomatoes общата му оценка е 5,67, а само 14% от гледалите го казват, че са го харесали. Иначе казано доста слабо представяне за претенциите, които имаше към този проект.

Каква е причината зад безкрайно ниската оценка на новия сериал на BBC One и Netflix - Troy: Fall of a City?

На практика това е поредното шоу, с което Netflix се опитваше да постигне своя собствен Game of Thrones, но подобно друга скорошна съвместна продукция между британска телевизия (Sky) и голям провайдър на развлекателно съдържание (Amazon Prime) - Britannia - и тук виждаме по-скоро провалени надежди и недоволство сред феновете.

Но докато Britannia като цяло беше ужасно слаб в почти всичките си елементи, Troy: Fall of a City има своите си добри страни.

Много интересен беше изборът да се разкаже тази позната история през погледа на троянците. Това излизане от типичната гледна точка върху историята даде дозата уникалност, необходима за всеки нов проект по добре позната история.

Друг положителен момент е, че сериалът се старае да се придържа към Омировия разказ за събитията, макар на моменти да се усеща как малко препуска през тях, за да събере всичко само в 8 епизода.

На практика обаче всички ключови събития в историята са тук - от избора на Парис между трите богини (Афродита, Атина и Хера) за това коя е най-красива сред тях, до самия кървав край на историята с троянския кон. Разбира се, има промените, които са необходими за да се предаде цялото съдържание в сериал по подходящ начин, но те, чисто сюжетно са дребни и лесно биха били подминати.

Ако не бяха другите промени... У нас все още се помни онзи катастрофален филм на Hallmark за Язон и Аргонавтите, в който Орфей беше черен. Е, тук Орфей го няма, но Ахил, Патрокъл, Нестор и самият гръмовержец Зевс са изиграни от цветнокожи актьори, с което се предизвиква не малка полемика и доста гневни реакции.

Излишно е да се казва, че в съседна Гърция, където и без това кръвта кипи покрай казуса с името на Македоняи, идея за черен Ахил и черен Зевс не се приема особено добре и това е доста меко казано.

Голяма част от зрителите там, които са попаднали на шоуто изразяват яростно несъгласието си с идеята златнокосият според "Илиада" Ахил да се играе от гологлав, чернокож актьор. Нещо повече, оттам се чуват коментари за расизъм в продукцията спрямо гърците и за натрапване на излишна политическа коректност.

От шоуто не обърнаха много внимание на този скандал и заявиха, че тук става въпрос все пак за митове и не може да се говори за историческа истина.

"Разбирам, че за някои хора, вероятно главно в Гърция, има национална идея за Ахил. Аз лично мисля, че просто трябва да приемат, че гледаме на тази история като на мит и имахме свободата да раздаваме ролите, така, както пожелаем", коментира един от сценаристите на сериала Дейвид Фар, с което само разбуди още по-сериозна вълна от онлайн злоба и ниски рейтинги.

Някои медии като Variety дори се опитаха да дадат що годе исторически обяснения за това защо Ахил има възможност и да е бил черен, но това беше вече по-скоро нескопосан опит за оправдание на авторско решение, което се изчерпва чисто и просто с аргумента: "Така решихме. Или го приемате, или не гледате."

В интерес на истината Дейвид Гиаси се справя добре с ролята на Ахил и ако човек успее да превъзмогне това, че е черен, може дори да хареса неговото изпълнение - смесица от чувство за чест, егоцентризъм и войнска хитрост. Така че Ахил тук не е най-големият проблем.

Нито черният Зевс - в ролята - Хаким Кае Казим. На него и без това не му беше дадено кой знае какво екранно време... с което, честно казано, самата история губи. Самият актьор е достатъчно добър, че да допринесе за развитието на шоуто. Но така са решили сценаристите.

Извън скандалите за цвета на кожата на актьорите, друг спорен момент беше  като добави и факта, че хубавата Елена е...  просто хубава жена. Въпросът е, че в Бела Дейн няма и капка фаталност, с която да направи образа си въздействащ. Да, тя е красива, но не успява да създаде никаква химия с Луис Хънтър, който играе Парис. И да, колкото и невероятно да звучи, двамата успяват да направят по-лоши Парис и Елена дори от Орландо Блум и Даян Крюгер.

Реално Хънтър влиза добре в ролята на изгубения и намерен троянски принц, просто в отношенията си с жената, която трябва да е за него ГОЛЯМАТА изгаряща любов, липсва всякаква тръпка. А някак това е централният момент в шоуто.

Това е обаче проблемът в такива сериали, в чийто каст участват предимно неизвестни още имена - винаги съществува опасността актьорската игра да е слаба.

И Troy: Fall of a City е прекарасен пример за това - леко нелепия Менелай, който не успява да изиграе дори адекватен гняв, Агамемнон, който прилича на квартален чичко с коремче, но уж трябва да представлява брутален войн, който е способен да надвие почти всички наоколо, Хектор, на който му липсва достатъчно живец, за да бъде вдъхновяващия лидер на троянците, и въобще целия троянски двор - неубедителен в изпълненията си.

Като цяло сериалът заслужаваше да бъде с поне още 8 епизода по-дълъг, за да може да се да се разгърне историята по начин, който не кара зрителя да усеща, че преглежда съкратената версия на нещата. Спокойно могат да се разгърнат повече сюжетни линии, да дадат повече екранно време на героите и като цяло да направят сериала по-богат.

Ако човек обаче се абстрахира от тези неща, сериалът не е лош за убиване на време, а светът обича самата история... макар всички да знаем вече какво се случва накрая.