Няма да е голяма изненада, ако букмейкърите, занимаващи се с това кой ще бъде следващият Джеймс Бонд, рязко добавят ново име към списъка си с вероятни актьори - Джо Коул.
Русокосият, изключително английски изглеждащ актьор доскоро беше познат предимно с две роли - тази на Джон Шелби в Peaky Blinders и с тази на Шон Уолъс от Gangs of London.
След последната си роля на шпионина Хари Палмър обаче, Коул действително прави заявка за нещо наистина голямо, а да влезе в кожата на втория най-известен британски филмов шпионин се оказва великолепно решение.
Още от излизането на оригиналния филм The Ipcress File / "Досието Ипкрес" с Майкъл Кейн, героят Хари Палмър е наречен "анти-Джеймс Бонд", като това обаче в никакъв случай не е подигравка или нещо от сорта.
Той просто е диаметралната противоположност на 007 с неговите лъскави партита, изискани смокинги и раздрусано мартини. Хари е син на докер, а този му произход постоянно го е спъвал в кариерата, където синове на рицари и лордове го прескачат въпреки заслугите му.
Палмър е герой от Корейската война, който е преместен след това да служи в Берлин. Там обаче успява да превърне позицията си в доходоносно начинание за контрабанда от Запад на Изток. Така че да - той е измамник, влиза малко или много в морално сивата зона, но за сметка на това притежава остър ум (с уклон към математиката) и бързи реакции, които го правят просто перфектен за разузнавателната дейност.
Британската телевизия iTV задейства този рестарт на поредицата за Хари Палмър с римейк на култовия първи филм от поредицата - "Досието Ипкрес".
Историята, адаптирана от романа на Лен Дийтън от 1962 г., ни изпраща във Обединеното кралство през 60-те. Топ учен от британската ядрена програма е бил отвлeчен при съмнителна катастрофа, а следите сочат към СССР и комунистите.
Ситуацията е изключително деликатна, тъй като ако съветската връзка е истина, това може да означава не само край на опитите на кралството да разработи неутронна бомба (в пъти по-мощна от обикновените атомни бомби), но също така и да даде на комунистите редица важни тайни за ядрените оръжия, които НАТО вече притежава.
Единствената ясна следа води към полски наемник и контрабандист, работил многократно с руснаците, но и с един бивш британски войник в Лондон, с когото са осъществявали широка контрабандна мрежа - Хари Палмър.
Така, за да избегне затвора, този семпъл на вид млад мъж се оказва въвлечен в голямата игра на шпиони по време на Студената война. И ако иска да оцелее, бързо трябва да се научи да плува с големите риби.
За разлика от Джеймс Бонд, който идва от образования и привилегирован елит на нацията, отношението към Палмър е доста по-различно. Той работи на бюджет, трябва да си събира касовите бележки, за да му върнат разходите, а по всичко личи, че британското правителство е готово да го жертва в името на интересите си в първия възможен момент.
На негова страна изглежда са само човекът от разузнаването, който го вербува в самото начало, и прекият му партньор - студената Джийн Кортни, млада жена от "добро семейство", която много обича работата си в службите.
Самата история се впуска в интересно разследване, чийто основен урок е да покаже, че в света на шпионските игри нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед. Така че човек може да очаква интересни обрати и двойна игра, която упорито размива границите на "добри" и "лоши".
Или казано с други думи - перфектен шпионски сериал. "Досието Ипкрес" е наистина великолепно шоу. То стъпва върху върху оригиналния филм от 1964 г., но развива и обогатява образите вътре.
Легендите са, че самият Майкъл Кейн до голяма степен оформя героят на Хари Палмър за филма от 60-те, превръщайки го наистина в антипод на всичко това, което представлява Джеймс Бонд.
Интересното в случая е, че зад проекта тогава застава звездният продуцент Хари Залцман, който се е прочул с работата си по филмите за Бонд и иска да създаде и друг подобен доходоносен проект, стъпвайки като основа върху шпионския роман на Лен Дийтън.
Той лично подбира 31-годишния по онова време Кейн за главната роля, макар че актьорът няма кой знае какво присъствие в киното. Именно обаче ролята на Хари Палмър го превръща в позната звезда.
Актьорът измисля името на героя, който в книгата е оставен безименен, добавя акцента на очилата - нещо немислимо за главен герой по онова време, и се старае всячески да доближи персонажа си до обикновения англичанин - просто още един Хари от Лондон... но с нещо отгоре.
Именно това е и чарът на Хари Палмър - той е обикновеното момче, което с ум и хитрост успява да пробива напред въпреки всичко. И във Великобритания от онова време, в която социалните пластове са все още твърде ясно осезаеми, този герой работи перфектно.
Сега е ред обаче на Джо Коул да добави своя отпечатък върху персонажа и работата му тук е впечатляваща.
Той придава на Палмър един едновременно по-суров, но и някак по-човечен вид, дава му емоционална дълбочина, която да обяснява действията му и мотивацията му. На екрана гледаш пълнокръвно човешко същество, което просто е въвлечено в цялата тази шпионска игра.
Запазен остава сухият хумор на героя и склонността му към саркастични забележки на фона на вроденото му социално неудовлетворение.
Образът на Джийн Кортни също е развит. Тя е не просто поредната фатална жена от шпионските филми - персонажът ѝ е обогатен със собствен вътрешен сблъсък, тъй като ѝ предстои да сключи брак с "добра партия", но бъдещият ѝ мъж очаква от нея като добра съпруга да си стои вкъщи, докато тя обича своята работа и е добра в нея.
Тук Луси Бойнтън ("Бохемска рапсодия" и Sing Street) влиза много добре в образ, предавайки посланието, че героинята ѝ не е просто нещо красиво на екрана, а способен и смъртоносен оперативен агент.
Колкото до прекият им ръководител майор Далби, актьорът Том Холандер показва това, което можеш да очакваш от самата идея за британския шпионин от кариерата - част аристократ, част измамник, част безскрупулен манипулатор, част патриот, който обаче може да бъде пропукан.
Оттам нататък имаме руски шпиони, американски агенти и военни, атомни бомби, заговори за тайни програми за промиване на мозъка, убийства и какво ли още не.
А главният герой знае, че ако успее да разреши случая и да избегне избухването на война или влошаването на отношенията с Америка, най-доброто на което може да се надява, е да не го тикнат пак в затвора.
Сериалът влияе с обстановка, като в него има едно прекрасно, цялостно винтидж излъчване с духа на 60-те, без обаче да прекалява или да изпада в клишета.
Така че ако сте фенове на добрите шпионски истории, дайте шанс на "Досието Ипркес". Пък кой знае, скоро може да гледаме Джо Коул и като Джеймс Бонд. Определено няма да е най-лошият избор за ролята.
