Представяте ли си двама пенсионери и един милениал да открият не само за какво да си говорят, но и да се сприятелят, макар че между тях има сериозна разлика в годините?
Сценарият е напълно възможен според новия сериал на стрийминг платформата Hulu - Only Murders In The Building, стига героите да са заобиколена от криминалната и мистериозната обстановка на Ню Йорк. Оказва се, че едно убийство и желанието то да бъде разплетено могат като нищо да хвърлят мост между поколенията.
На екран една смърт при доста загадъчни обстоятелства събира пенсионирания актьор Чарлз Савидж (Стив Мартин), разореният театрален режисьор Оливър Пътман (Мартин Шорт) и затворената в себе си художничка Мейбъл Мора (Селена Гомес), които до момента на убийството не си говорят и не се поздравяват, въпреки че живеят в една и съща сграда и се засичат редовно пред асансьора.
На пръв поглед между тримата има космическата дистанция в характерите и отчуждеността им е обяснима. Чарлз е по-сдържан, типичен джентълмен от старото поколение, който ще досажда на другите само ако става въпрос за някогашния му хитов сериал, в който играе криминален детектив.
Мейбъл прилича донякъде на него. Предпочита да мълчи и наблюдава и не намира защо да води повърхностни разговори от учтивост с хора, с които се вижда всеки ден. Но за разлика от Чарлз въображението ѝ е необуздано и често включва картини с починали хора. Освен това е много прикрита, сякаш води паралелен начин на живот извън това, което останалите виждат.
Обратно на тях, съседът им Оливър е приказлив, забавен, ексцентричен, познава лично повечето от обитателите на историческата сграда и намира теми за клюкарстване с персонала.
Поставени един до друг, между тримата не се виждат много общи черти, но когато влязат в апартаментите си и заключат вратите, веднага грейва нишката, която ги свързва. Чарлз, Мейбъл и Оливър са силно увлечени по криминалния подкаст All Is Not Okay In Oklahoma и се опитват сами да разгадават случаите, които водещата чете пред микрофона.
Този епизод от сериала се явява също толкова ключов за развитието на действието, колкото и смъртта на съседа им. Тези два фактора заедно изваждат изважда наяве аматьорско-детективската страна на тримата съседи.
Чарлз, Мейбъл и Оливър са убедени, че младият Тим Коно, който приживе също ги е подминавал, без каже "здравей", не се е самоубил, както констатира полицията, а е бил убит и водени от страстта си по криминалните истории от All Is Not Okay In Oklahoma, се заемат да намерят извършителя.
Дотук представена поредицата не изглежда да е особено оригинална. Имаме място, което само по себе си представлява герой на сюжета, имаме герои, които са достатъчно различни, че да компенсират недостатъците си. А в мрежа, която е пренаситена от криминални случки, Only Murders In The Building можеше да е продукция, която да потъне в морето от филми и сериали за отрицателно кратко време.
Но това няма да се случи и то не заради звездите имена, които водят 10-серийната мистерия, а заради подхода, по който се развива сценария.
За разлика от повечето екранни проекти и криминален зачатък, Only Murders In The Building не насажда напрежение и не побутва страховете на публиката, а изважда на преден план комедията.
Зрителите са предразположени да се смеят с разследването на убийството, вместо да напрягат мисълта си, търсейки свързващото звено между отделните детайли.
Вероятно и по тази причина създателите на сериала - Стив Мартин и Джон Хофман, са избрали да поставят в центъра трима абсолютно невежи по отношение на криминалистиката хора, които с лекота загърбват елементарната логика и се самонавиват по абсурдните си теории.
И ако от този ъгъл епизодите не могат да се похвалят с дълбочината на сюжета или сложността на мистерията си, със сигурност заслужават едно "браво" за изобретателността и нетрадиционната перспектива, с които представят разследването на криминални случаи в Америка.
Покрай двете части на филма "Бащата на булката" дуото Мартин и Шорт вече имат съвместен опит по полагането на комедийните основи на история, за която хората имат предварителни очаквания - както за началото, така кулминацията и края, като подновеното им партньорство, този път на малкия екран, доста се доближава до играта им в комедията от 1991 г.
По същия начин и Селена Гомес не изглежда да е избягала от всички останали роли, в които някога сме я виждали. Сякаш между отделните персонажи в киното, които до момента е избирала, няма никаква разлика и тя отново и отново играе един и същи човек, независимо какъв е сценарият.
Самите роли обаче не изискват актьорско майсторство от висок клас, а просто задвижване на отделните епизоди, така че зрителят да не изгуби интерес някъде по пътя.
Но дори и с оглед на очебиещите недостатъци в Only Murders In The Building, сериалът е приятен за гледане и най-вече - забавен, с което изпълнява точка номер едно от плана си.
Със сигурност няма да ви покаже как се стига до дъното на най-невероятното убийство, но може да ви налее малко разум, що се отнася до самозванството и самоопределянето за гениален детектив, базирайките се само на слушането на подкасти.
