Не може да искаш да печелиш всеки мач, това в спорта е невъзможно...
Така ли?
Лу Дънбар се усмихва и казва: "Е, аз съм непобеден, пък вие си говорете каквото искате."
Старият Лу е треньор на Харлем Глоубтротърс, а е в тима вече 41 години. 24 от тях минаха като една от звездите на тази атрактивна формация, обичана в цяла Америка, а после - като наставник.
"Помня всички мачове от 1971 г. и не знам да са ни били", казва с хитрата си усмивка Дънбар.
Това са към 5000 мача от общо 15 071 двубоя на отбора, в които Харлем печели, ако му вярваме.
Е, оказва се, че Лу е забравил 1-2. Или, ако трябва да сме точни - три загуби за 50 години. Толкова имат момчета в синьо и червено, но Дънбар явно ги пропуска. Последната загуба е от 1995 г. във Виена, когато ги би сборен тим на европейски звезди.
Харлем Глоубтротърс е отбор, съставен от баскетболисти, отлични при това, които съчетават театрални умения, атлетизъм и невероятни изпълнение с оранжевата топка. За първи път се появяват през 1926 г., когато се включват в надпреварите на нюйоркските отбори.
Те забиват със салта, подават си през крака и глави, стрелят с шутове, крият топката на съперника... Един от тях е великият Уилт Чембърлейн, харесан за НБА именно от отбора на обикалящите Америка с автобус Глоубтротърс (1958-59 г.).
И днес са популярни.
Големият чар на Глоубтротърс остава, че никога не знаеш какво ще направят в следващия момент. От онова пътуване до Москва по време на Студената война през 1959 г., когато получават орден "Ленин" от Никита Хрушчов, през мачовете им на ледени пързалки, върху покриви на небостъргачи или просто на игрищата в нюйорския Сентръл Парк, тези шоумени са любимци на публиката.
"Винаги подготвяме сценарий на мачовете - разказва Дънбар. - Аз знам какво трябва да се случи, но то никога не се спазва. На игрището е красив хаос, а аз седя и се ядосвам 2 минути, преди да започна да се усмихвам, както и цялата публика."
"Не се уморяваме да печелим мачове и да забавляваме публиката", разказва Скутър Кристенсен, който е в отбора от 10 години.
Каква е неговата специалност ли? Той влезе в Книгата на "Гинес" като задържа баскетболната топка 5,1 секунди на... носа си.
"Рочестър е гадно място, а вие сте загубеняци", изкрещя Биг Ийзи, както е известен центърът Нейт Лофтън, към местните фенове в залата преди мач с Рочестър Дженералс наскоро.
Разбира се, това накара тълпата да се побърка, но от смях - това са Харлем все пак, всичко е майтап. Лофтън позираше за селфита с фенове, докато се готвеше да хвърля тройка, влизаше сред тях и си избираше деца да ги включи в игра... Шоуто е пълно.
В друг мач Лофтън - любимецът на феновете, вдигна високо тишърт, подарен му от запалянко, и така откри шкембето си под фланелката. Останалите от тима закриха гледката с телата си, опитвайки да направят сценката драматична, а залата се заливаше от смях.
Такива неща, редом с атрактивни забивки, пасове с гръб и жонглиране с глава, изпълнени с невероятно майсторство, все още пълнят трибуните на техните мачове.
Между другото, на споменатия мач в Рочестър победната серия бе под заплаха. Съдията Уилсън, бивш играч на местните Генерали, необяснимо даваше отсъждания за домакините, включително 9 точки, които присъди в една атака, за да изравнят секунди преди края.
Това влуди талисмана на Глоубтротърс, който се стрелна на игрището и да му удари глава, разбира се с плюшената си такава.
Харлем отново спечели, макар и с продължение.
Всичко в името на победата. И най-вече - на шоуто!
