Април 2012 г. Байерн приема Реал в първи полуфинал от Шампионската лига. Тотално мачкане от баварците, глуха защита от Реал с 1-2 контраатаки за целия мач. 2:1 за Байерн, а гостите се прибират преди реванша доволни от добрия резултат. В скоби или не - после отпадат с дузпи...
Април 2014-а. Байерн приема Реал в реванш от полуфиналите, ужилен от 0:1 в първия мач. Гостите изнасят лекция по футбол, отнемат топката и атакуват като призраци - по 5-6 на супер скорост. Бият с 4:0, но реално могат да вкарат поне 8.
Първата разлика е, че през 2012-а Байерн още не бе крал на Европа и света и най-страховитият отбор на турнира. Сега е такъв, поне до вторник вечер.
Втората разлика е, че начело на Реал не е Жозе Моуриньо, а Карло Анчелоти. Специалния паркира автобуса в Мюнхен преди 2 години и реши, че реми или загуба с 1 гол е ок преди реванша.
Анчелоти прецени, че ако помете изненадващо съперника с 5 офанзивни играчи (Роналдо, Бейл, Ди Мария, Модрич, Бензема) в рискована схема, има шанс да нанесе удар за нокдаун. Нищо, че имаше аванс от първия мач.
Съставът на Реал е същият, добавен е само Бейл. Съставът на Байерн е по-силен отпреди 2 години.
Мачът във вторник бе урок за това, че в съвременния футбол не е нужно да се паркират автобуси, особено когато имаш играчи за 200-300 милиона. Можеш да им се довериш да се надиграват с противника.
Анчелоти го направи, както преди година самият Байерн, но на Хайнкес, направи с Барселона и смаза съперника с общ резултат 7:0.
Все още това е игра на смелите и на голове. Някои отказват да го разберат и са обсебени само от мисълта за трофея, победата на всяка цена или избягването на загуба.
Анчелоти отива на четвърти финал. Близо е до третата си купа.
И кой може да каже, че е незаслужено, след като отборът му игра футбол, а не паркира автобуса?
