Година преди настъпването на Прехода един шестокласник е сред обещаващите таланти в плувната школа на ЦСКА. Любимата му дисциплина е гръб и печели цяла торба с медали от републикански и градски първенства. Изпъква в басейна благодарение на високия ръст и отличната си координация.
Всичко се променя само за ден. В час по физическо възпитание момчето по традиция стърчи най-отпред в строя на класа. На мисия в училището е пристигнала треньорката Янка Прохорова. Погледът й веднага се приковава в дългуча.
- Как се казваш, моето момче?
- Владимир.
- Искаш ли да тренираш волейбол в Левски?
Този съвсем кратък и обикновен диалог предизвиква поредица от съдбоносни събития. Тяхната кулминация настъпи миналата седмица, когато един 38-годишен капитан предвождаше България на европейското първенство.
Да, нашите отново останаха на крачка от медала. Но хората, заели и последната седалка в „Арена Армеец“, скандираха името му до припадък. А най-хубавото е, че последната страница в тази история още не е написана.
Когато стъпва в залата на „Герена“, Владимир Николов е на 11. И за ужас на другарката (все още) Прохорова носи червен анцуг с надпис ЦСКА на гърба. Тя трескаво рови в някакви шкафчета, за да му намери син екип. И Владо не го сваля чак до 2002 г.
С него първоначално работят Владимир Прохоров и Цветан Павлов. При юношите печели три титли. Още тогава внимава за цифрите - брои както своите точки, така и тези на съперника. Учи се от грешките, не забравя лицата и статистиката на противниците.
Път при мъжете му проправя Христо Илиев през 1995 г. Две години по-късно е повикан за първи път в националния отбор, по собствените му признания - със статут на водоноска. По това време на неговия пост диагонал на разпределителя все още царува самият Любо Ганев. А за мястото му напират Ивайло Гаврилов и Ивайло Стефанов.
Точно когато навлиза в големия волейбол, Николов получава тежък удар. Едва 19-годишен губи баща си, който се радва от все сърце на успехите му в спорта – от първия детски медал в плуването до първото златно отличие при мъжете с Левски.
Всеки следващ сезон на Владо е все по-добър. С усъвършенстването на качествата му се заема сръбският специалист Миорад Киац, който е начело и на България. През 2002 г. Николов вече е спечелил със сините пет титли и четири купи, блести в най-силния континентален клубен турнир - Златната лига.
„Време е да поиграя за пари“, отсича 200-сантиметровият състезател. Следва трансфер в турския Ердемирспор. Пробивът идва през 2003 г. - мощните му атаки и отличният сервис го пращат в Тур. Още в първия си сезон става шампион и на Франция. Следва триумф и в Шампионската лига, а Владимир е избран за MVP на финалния турнир в Солун.
После приема неустоима оферта от Япония, където в продължение на няколко месеца носи екипа на Торе Ероуз. В Европа го връща Радостин Стойчев, който тъкмо е поел Тренто. Убийственият тандем Николов - Матей Казийски пренаписва историята на скромния тим и го извежда до златните медали.
Владо обаче има още работа на Апенините - с Кунео вдига още една титла и печели Купата на европейската конфедерация. От 2013 г. отново е във Франция като състезател на Лион. Договорът му бе продължен и за следващия сезон, а ветеранът е натоварен и с ръководни функции. Точно както и в родния Левски, който опитва да спаси от фалит.
Сега да се върнем обратно в 2002 г. На световното първенство в Аржентина българските волейболисти финишират едва 13-и, но турнирът е ключов за Николов. Той окончателно се утвърждава в състава и влиза в топ 10 на три индивидуални класации след груповата фаза - №1 при реализаторите, №2 на сервис и №9 при нападателите.
Макар и от другия край на света, Владо е в непрекъснат онлайн контакт с приятелката си Мая. Тя също е волейболистка, двамата се запознават на рожден ден на колежката й Ана Иванова. Както споменахме, годината е 2002 - преди ерата на Скайп или Фейсбук, и двамата си пишат в ICQ. След поредния мач диагоналът установява, че Мая му липсва адски. И й предлага брак. На връщане тя го чака на летището, а той се е подготвил с годежен пръстен. Романтика...
Всичко идва по реда си - сватба (след две отлагания заради професионални ангажименти) със среден ръст на гостите 200 сантиметра и раждането на трима синове. Алекс и Симеон учат и тренират волейбол във Франция. Филип се роди само преди няколко месеца и бе сред атракциите в „Арена Армеец“ на Евро 2015. Ако питате Владо, №4 трябва да е момиче. Думата има Мая.
С екипа на България Николов редува силни със скандални моменти. Печели три медала - от световното в Япония (2006), от Световната купа (2007) и от европейското в Турция (2009).
Често обаче влиза в конфликти. През 2005 г. е изгонен от отбора по решение на селекционера Мартин Стоев. След две години не е извикан за европейското в Русия. След олимпиадата в Пекин през 2008 г. твърди, че не възнамерява да приема повече повиквателни. Още веднъж се отказва през 2012 г. и дори става мениджър на тима. Сега е категоричен, че ще играе най-много и на игрите в Рио. Но вече е трудно да му се вярва на тази тема...
Най-бурни са отношенията му с другия лидер - Пламен Константинов. Като състезатели двамата не крият какво мислят един за друг. А студената им война преминава в гореща - очевидци твърдят, че на една тренировка стигат до бой.
На терена обаче ги води професионализмът. Отношенията им еволюират по забележителен начин. Днес Владо и Пламен са верни съюзници с обща задача - да изтръгнат максимума от потенциала на националния отбор.
Ако семейството е смисълът на живота на Николов, волейболът - неговата страст, манията му са компютърните игри. Той е заклет геймър, прекарва часове пред монитора, а специалността му е World of Warcraft. Жаждата за победа го води и във виртуалния свят - с никнейма The Butcher (Касапина) се превръща в един от най-добрите на платформата у нас.
Говори свободно 6 езика, усвоени през шарената му кариера. Разнопосочните му музикални предпочитания го тласкат от хитовете на Лили Иванова до „Металика“ и обратно. Напоследък е подвластен на хубавото вино и джаза. Това обаче в никакъв случай не означава, че е готов да се пенсионира. Да кажем, че просто е един касапин с нежно сърце и изискан вкус. Който все по-често си мисли за олимпиадата в Рио.
