Когато става дума за клубни легенди, за футболисти, прекарали цялата си кариера в един-единствен клуб, човек се сеща за хора като Тони Адамс, Паоло Малдини, Райън Гигс. Но толкова ли е трудно, да останеш през цялата си кариера в голям клуб като Арсенал, Милан, Манчестър Юнайтед? Дали клубната вярност на тези безспорни легенди е била подложена на истинско изпитание?
Съвсем различен е случаят на Мат Льо Тисие. Човек, изкарал цялата си кариера в
скромния Саутхемптън и не спечелил нищо, освен слава, любов и прякора Бог (Le God).
За южняците атакуващият халф играе 16 години. Най-малко два пъти получава идеална възможност да напусне стадион „Дъ Дел" и да се премести в Лондон. През 1990 г. го иска мениджърът на Тотнъм Тери Венейбълс. „Шпорите" тогава имат играчи като Гари Линекер и Пол Гаскойн, а освен другото, са и любимият отбор на Мат. Договорът е вече сключен, но годеницата на Льо Тисие отказва да се мести в столицата и трансферът пропада. През 1996 г. пък талантът е искан от Челси, но предпочита да остане на крайбрежието. Както се казва, по-добре пръв на село, отколкото втори в града.
Стилът на Льо Тисие е уникален, също като необичайният му път към славата. Отраснал е в Гърнзи, един от Нормандските острови, разположени край бреговете на Франция, които формално дори не са част от Великобритания. Първият му опит да пробие в големия футбол е в Оксфорд, но е отхвърлен заради наднормено тегло. Съгледвачите на Саутхемптън обаче виждат нещо специално в непохватния тийнейджър и през май 1985 г. Льо Тисие подписва със „светците". Дебютира за тима година по-късно, когато е на 17.
Статистическите му данни са впечатляващи: 209 гола в 541 срещи, като се има предвид, че в никакъв случай не е чистокръвен нападател. Льо Тис е безпощаден от бялата точка, като в цялата си кариера бележи 47 пъти, а пропуска само веднъж (Марк Кросли от Нотингам спасява негова дузпа през 1992). Той е първият халф, нанизал 100 гола във Висшата лига.
Но да опитваш да оцениш кариерата на Льо Тисие, като се ръководиш от цифрите, е все едно да съдиш за Мона Лиза от анатомическа гледна точка. Красотата се крие в стила и артистичните умения. Защото Льо Тисие не вкарва от малкия пеналт на празна врата. Не, повечето му попадения сякаш опровергават законите на физиката.
Още през 1990 Мат е обявен за „Млад играч на годината". През 1994 пък вкарва 30 гола във всички турнири, което е повече отколкото успяват да постигнат всичките му съотборници, взети заедно. Дотогава отпуснатият Льо Тисие, който би изглеждал по- на място в кварталната кръчма, отколкото на терена, вече се е превърнал в страшилище за защитници и вратари.
Небрежната му походка и нежеланието да се напъва повече от минимално необходимото, прикриват убийственото умение да поразява целта с изумително прецизни и мощни удари.
Освен това въпреки че по принцип изглежда тромав, с топка в краката Мат изведнъж придобива някаква непостижима грация. Подминава слисаните противници с неподражем маниер, който някои журналисти наричат „танцуваща мечка".
Той никога не бърза за никъде и не си дава труда да спори, когато го обвиняват, че е твърде мързелив. Наистина, няма и никакъв смисъл да се спори. Защото Мат в действителност е футболен лентяй. Затова пък божествен лентяй! „Много съм щастлив, че по мое време не изчисляваха колко е пробягал всеки играч на терена и с каква скорост. В противен случай моите данни щяха да се окажат доста любопитни", призна си веднъж легендата.
Льо Тисие така и не получава истински шанс да блесне на международната сцена, въпреки че записва 8 мача за Англия (плюс още 6 за „Б" отбора на страната). Преди Световното през 1998 г. халфът бележи хеттрик срещу втория отбор на Русия, но и това не убеждава селекционера Глен Ходъл да го включи в заявката за финалите.
По ирония на съдбата Англия отпада с дузпи срещу Аржентина, сякаш за да се подсети Ходъл за пренебрегнатия майстор на ударите от бялата точка. Льо Тисие твърди, че за него разочарованието от пропуснатото Световно е било съкрушителен удар, от който така и не успял да се възстанови.
„В Англия винаги се отнасяме с подозрение към хората, които са надарени с някакъв специален талант. Предпочитаме онези, за които мислим, че работят здраво", коментира Мат по повод нежеланието на националните селекционери да му се доверят.
Що се касае до него, житейската философия е коренно противоположна. Когато в рубриката „Лафче" на вестник „Гардиън" го питат в кое животно би искал да се превърне, той отговаря: „Бих искал да съм котка, това е гениално създание. Не прави нищо, не принадлежи на никого, а има пълна свобода и взима всичко от живота".
Все пак феновете на Саутхемптън не са единствените ценители на таланта на Мат. Халфът на Барса Шави например го обяви за свой идол. Когато научил за това, Льо Тисие изпаднал в истински възторг: „Бях в Испания с други бивши футболисти, разцъквахме голф. Когато видях във вестника какво е казал Шави, веднага се похвалих пред момчетата. Толкова бях щастлив, че си купих фланелка с надпис „Шави ме обича" и я носих цяла седмица!".
Френската легенда Мишел Платини пък навремето пратил помощника си Жерар Улие да се опита да го навие да играе за Франция. Льо Тисие, който заради особения статут на родния си остров Гърнзи, можел сам да избере националния си отбор, обаче твърди, че единственото му желание винаги е било да играе за Англия.
Льо Тисие е забъркан в един от най-чудноватите епизоди в историята на Висшата лига. В мач срещу Лийдс през 1996 г. той е сменен от мениджъра на Саутпхемптън Греъм Сунес, който пуска на негово място анонимника Али Диа. Въпросният бил препоръчан на шотландеца от човек, представил се за Джордж Уеа. В действителност Диа бил толкова жалък, че не изкарал до края на мача и се наложило да бъде сменен на свой ред.
Самият Мат в автобиографията си разказва друг интересен случай. Веднъж той заложил 10 000 паунда, че в мача Саутхемптън - Уимбълдън ще има тъч още в първата минута. Естествено, самият той имал намерението да се погрижи лично това да се случи. За негов лош късмет съотборникът му Нийл Шипърли, който не бил уведомен за плановете на Льо Тисие, не му подал навреме и тъчът станал факт чак в 70-ата секунда.
В едно интервю пред сп. „FourFourTwo" Мат призна, че винаги му се е искало да се пробва като вратар (навярно защото така нямало да се налага да тича напразно!). Получил възможността да сбъдне мечтата си обаче едва в бенефиса на своя съотборник Франсис Бенали.
„Всъщност никога не съм се замислял сериозно да застана на вратата, защото бях много добър като полеви играч", пояснява Льо Тисие, „И все пак често ми се е искало нашият вратар да се контузи, за да застана на негово място. Замалко да ми се отвори парашута срещу Чарлтън през 1998. Водеха ни с 5:0 и изгониха вратаря ни, а вече бяхме направили и трите смени. Бях сигурен, че е дошъл моят миг, само че се оказа, че Дейвид Хауълс хранел същата амбиция! Той стигна пръв до вратата и когато аз се дотътрих, вече беше нахлузил ръкавиците и вратарската фланелка!
Все пак пробвах как е в бенефиса на Франки. Много добре се получи. Спасих няколко удара на Алън Шиърър и на вратаря Тим Флауърс, който играеше като нападател. Флауърс ми вкара дузпа и сигурно е умрял от кеф заради онзи гол, който му мушнах когато беше в Блекбърн!".
На 19 май 2001 г. Мат подпечатва края на една епоха за Саутхемптън, когато вкарва последния гол на стария стадион на клуба „Дъ Дел". Халфът, влязъл в игра като резерва, се разписва от въздуха с левия крак и носи на Светците победа над Арсенал. А когато Льо Бог се отказва от футбола година по-късно, фразата „такъв като него вече никога няма да има" престава да бъде клише.
* Материалът е част от поредицата на руския сайт Спорт Сегодня - „Недосегаемите", посветен на футболисти, прекарали цялата си кариера в един клуб.
Превод: Арам Потурлян
Амад показа на Рашфорд и Гарначо как се играе с чест и достойнство
