Тази събота мъжкият национален отбор по волейбол на България започва участието си в поредното издание на Световната лига с два мача срещу коравия (както разбрахме и от двубоя ни на Световното първенство миналата година) тим на Канада.
Този сезон в Лигата обаче ще бъде малко по-особен за националите с оглед дебютиращите като формат Европейски игри в Баку, които ще се проведат през месец юни. Двете състезания, които в известен смисъл ще вървят паралелно, създадоха необходимостта от разделянето на играчите на два отбора - „А" отбор, воден от старши треньора Пламен Константинов, който ще участва в Световната лига и „Б" отбор, поет от Николай Желязков, който ще ни представя в азербайджанската столица.
През изминалия уикенд „А" отборът игра приятелски мачове в Сърбия срещу домакините (две победи с по 3:2 гейма), а „Б" отборът посрещна Гърция в зала „Христо Ботев" в София, като в първия двубой взе и петте изиграни гейма, а в т.нар. съвместна тренировка отстъпи с 2:3. Ден по-късно Пламен Константинов реализира първоначалните си идеи, като „преля" играчи от „втория" тим в разширения състав на „първия" за мачовете с Канада - Георги Братоев, Николай Николов, Светослав Гоцев, Тодор Алексиев, Валентин Братоев, както и либерото Мартин Божилов.
Безспорната липса в националния отбор ще бъде тази на диагонала Цветан Соколов, който контузи рамото си и ще отсъства до януари. Отсъствието на Цецо поставя въпроса за изнасянето на тежестта в атаката, след като несъмненият лидер на националите в последните години няма да има възможността да тормози противниковите волейболисти.
Ветеранът Владимир Николов изигра шампионат на добро ниво във Франция за отбора на Лион, но въпреки това годините на Владо си казват своето и няма как да се очаква той да бъде същият разрушител като преди 4-5 години. От тази гледна точка решаваща роля трябва да изиграят очертаващите се като титуляри Николай Пенчев и Тодор Скримов.
Пенчев стана шампион на Полша с Ресовия, Скримов достигна полуфинал в Италия с иначе скромния тим на Латина, като и двамата имаха дейно участие в тези успехи. Тяхното високо ниво на посрещане, отличителен белег в играта и на двамата, може да бъде разковничето за евентуалния български успех. Разбира се, в това отношение своя дан трябва да даде и либерото Теодор Салпаров, който натрупа вече над десетгодишен стаж с националната фланелка.
Статистиката от първия приятелски мач със Сърбия, в който Константинов почти не извърши смени, вероятно избистряйки титулярната шестица, показа явно къде трябва да са насочени усилията на нашите - разнообразие в атаката и засилено използване на центровете ни (Йосифов, Тодоров, Николов), които без съмнение са класа. Другият необходим елемент, който неизменно трябва да присъства в българските атаки, е атаката от зона 6 или т.нар. пайп. В това отношение наличието на Пенчев и Скримов става още по-безценно поради уменията им да изпълняват блестящо това красиво изригване от втора линия. Не трябва да се пропуска, че горното е валидно, само когато посрещането позволява подобна вариативност, като същата постановка на играта с повече разнообразие и висок процент игра център-пайп трябва да бъде реализирана и в контраатака при т.нар. „свободни топки".
Освен по-голяма неизвестност за противника, богатото разнообразие в нападение би позволило и намаляване на бремето за крайните ни нападатели, особено по отношение на Владо Николов. Имайки предвид, че трудните топки, както и решаващите в края на геймовете, по традиция се играят в края на мрежата, то повече комбинативност в подходящите ситуации би била само от полза за диагонала ни, както и за посрещача първа линия - без значение кой е той.
Не е прекалено да се каже, че в последните няколко абзаца сложихме каруцата пред коня, като пропуснахме една от най-важните брънки в целия състав - позицията на разпределителя. В първия двубой със Сърбия разпределител беше Любомир Агонцев, плеймейкърът на Монтана, който си е направо енигма за широката волейболна общественост. Съдейки по статистиката (картина от мача така и не видяхме) представянето на Агонцев изглеждаше на добро ниво, а компания в отбора за мачовете с Канада при отсъствието на Андрей Жеков ще му прави Георги Братоев.
Едва ли има спор, че след завръщането на Жеков, титуляр ще бъде именно той, но кой ще дирижира българската атака срещу Канада е решение, което е само и единствено от прерогативите на Пламен Константинов. Предимството на Братоев е по-големият му опит спрямо нулевия на Агонцев в националната гарнитура, но трябва да се отбележи и друго - от чисто спортно-техническо естество.
Досегашната статистика на Жоро сочи, че пайпът с него на полето варира около малко над 4%, което е доста далеч от истината, а играта в центъра - около 20%, което е по-близо до до нужните параметри, но също недостатъчно. От тази гледна точка изненада с Агонцев (още повече като тотално непознат за противника плеймейкър - извън обхвата на каквито и да е анализи) и тактически указания за по-комбинативна игра при идеално посрещане могат да се окажат верен ход. Отгоре на всичко България се класира за финалите във втора дивизия в Лигата по право като домакин и не съществува никакъв проблем да се правят експерименти, даже напротив.
С оглед по-ниския ръст на Скримов и Пенчев и не толкова големите им възможности на блокада, Константинов включи в състава Тодор Алексиев и Валентин Братоев, които могат да компенсират с включването им в игра в по-възлови моменти. Подобен момент в тактическата ни постановка е категорично необходим, особено срещу Канада, която на поста диагонал на разпределителя разполага с бомбардир като Гавин Шмит, който в добра форма е в състояние дори да „прескача" по-ниските блокиращи, изправени срещу него.
Преливането в първия състав и по отношение на Николай Николов също никак не е изненадващо с оглед чудесното му представяне срещу Гърция. Особено впечатляващ беше сервисът му с отскок, който беше перманентна величина през целия мач и изтормози южните ни съседи. Като цяло трябва да се отбележи, че целият „Б" отбор се открои с приличен начален удар, като не е изключено и мекият флот на Слави Гоцев също да тормози бъдещите ни противници.
За да сложим точка на анализа, завършваме с вечната ахилесова пета на националния ни отбор - защитата. Шлифованият във френската школа, известна с брилянтните дефанзивни умения, които преподава, Тодор Скримов, развилият се адски много в Полша Ники Пенчев и привикналият към безобразно мощни атаки в отбора на Зенит Казан Теди Салпаров представляват добра предварителна предпоставка за положително развитие на играта ни в тази насока. Така че...
...приклекнете! Не само, за да сте готови да играете успешна защита, а и за да стартирате заедно с българския национален отбор новия сезон в Световна волейболна лига.
