Красимир Балъков поема Кайзерслаутерн - това бе най-важната футболна новина у нас вчера.
Така маестрото в халфовата линия на златното поколение на националния отбор получи своето поредно предизвикателство като треньор.
Мисията за спасението на "лаутерите" в Бундеслигата е петото назначение на Балъков на такъв пост в рамките на шест години.
Извън всякакво съмнение е, че бившата "десетка" получава подобно доверие главно заради миналото си на велик футболист, а не заради успехи на треньорското поприще.
През 2006 г. българинът започна отвисоко, поемайки швейцарския гранд Грасхопър и въпреки приличното представяне в турнира Интертото и Купата на УЕФА представянето в местната Суперлига бе далеч от желаното.
Последвалите неуспехи със Санкт Гален и невъзможността да постигне призово класиране с Черноморец въпреки огромния за България бюджет не попречиха на единия от грандовете в Хърватия - Хайдук (Сплит), да наеме Краси.
Невзрачното представяне начело на далматинците обаче също не се отрази на имиджа на нашия сънародник, който е силно уважаван в Германия заради игрите си с Щутгарт навремето, и така го поканиха в закъсалия Кайзерслаутерн.
От страна на Хайдук нямаше пречки и хърватите го пуснаха без финансов иск, в което всъщност няма нищо чудно предвид изоставането с 13 точки от вечния враг Динамо (Загреб) и загубата в дербито в събота.
Изумително е каква чудесна работа върши на Балъков след края на състезателната му кариера положителният имидж, който имаше като играч - не само с изявите си на терена, но и с интелигентното си присъствие в публичното пространство.
Плеймейкърът няма врагове и след шест години по-скоро разочароващо представяне като треньор той продължава да получава назначения, а всеки път, когато се сменя наставникът на националния отбор (напоследък доста често!) неговото име е от първите спрягани.
Неизбежно наум идва сравнението с друга прочута десетка - Лотар Матеус, който също не се слави с особени успехи на треньорското поприще, но традиционно не остава без работа.
Германецът бе за Бундестима това, което беше Краси за нашия национален отбор. Тази негова харизма като футболист му спечели доверието на ръководствата на Рапид (Виена), Партизан, Атлетико Паранаензе, Ред Бул и Макаби (Нетания), както и на футболните асоциации на Унгария и България и със сигурност скоро той ще си намери нов тим, който да ръководи - не защото е постигнал кой знае какво, а защото се казва Лотар Матеус.
Невинаги от големите футболисти стават големи треньори и тези като Йохан Кройф са малцинство.
Най-яркият пример в обратната посока е аржентинската легенда Диего Марадона, който се провали с гръм и трясък начело на националния си отбор, а в момента води отбора от Обединените арабски емирства Ал-Уасл, като за всички е ясно, че присъствието му там се обяснява преди всичко с PR цели.
Както Марадона в Аржентина, тотално се провали и Христо Стоичков с България - друго прибързано назначение на велик футболист без никакъв опит. Сега Камата се опитва да издигне на ново ниво треньорската си кариера в Литекс и ще видим дали този път ще успее.
Именно такова свое възраждане със сигурност си представя и Красимир Балъков - при това в Бундеслигата, където игра в най-силните си години като футболист.
Краси се завръща в Германия и от сърце му желаем успех. Мисията му е не е никак лесна, като Кайзерслаутерн е заседнал на последното място на шест точки от спасението. Тя обаче не е и невъзможна и това би било едно добро начало за възхода на Балъков в треньорското поприще.
Най-малкото, сега на него му се случва това, за което Матеус все още може само да си мечтае - работа начело на отбор от Първа Бундеслига!
