Гледката още е пред очите ни. Онзи запотен и напушен като кандидат-кмет в изборна вечер, сериозен и мастит Тодор Батков, който бушуваше пред стадион „Васил Левски". Началникът на Левски разлисти мислено българо-английския си разговорник и се разгърна: „Дийз бритиш хомосекшуал броук дъ гейм..." (да ме извинявате за спелинга).
На терена час по-рано чистосърдечният, мъничък и предизвикващ някаква особена възбуда с цел инквизиция Майк Райли изгони съвсем педантично Седрик Бардон с два жълти картони, без да трепне за секунда за Батковото сърце.
Не можеш и дума да му кажеш, предупреди, че ще го изгони и го направи. Симпатягата от Англия така си свиреше и там, във Висшата лига - по буквата на закона, без да преценява ситуации според развой на мача, игрови епизоди и т.н.
Поне на 15 от 20-те мениджъри във Висшата лига им се иска да цитират Батков. Първенството, претендиращо за номер едно в света, има най-калпавите съдии вече няколко сезона поред.
Тази година обаче ситуацията е драматична. Няма кръг без голям скандал, без поне 3-4 грандиозни гафа. В повечето случаи това са решения, които отнемат точки от някой отбор, обръщат доминиран от единия тим мач или вкарват в беля с наказание футболист или треньор заради някакъв озадачаващ червен картон.
Да уточним. Вече 11 години в Англия съществува така наречената Елитна група съдии, която включва 16-те юнаци, имащи право за съответния сезон да свирят във Висшата лига. Всяко лято тя може да се променя, но гръбнакът е един и същ, обикновено след тестовете се приемат най-много двама нови за сметка на дуо отпадащи.
Тези рефери са професионалисти, получават чиста заплата от 33 000 лири годишно плюс бонуси за всеки свирен мач. Така акумулират приход от между 57 и 60 хиляди лири за десетте месеца на сезона. Добри пари за английските стандарти.
Повечето от тях са избрали да имат и паралелна професия, което им е разрешено. Времето им в съдийската асоциация на ден е 2 ч за тренировки, 2 ч за гледане на видео и изучаване на статистиките от минали мачове, 2 ч за дискусии и теоретични тестове. Останалите часове са свободни и съдиите ги използват за почасова работа, носеща им още пари.
С други думи - това са едни добре платени хора, които обаче са под огромно напрежение за два часа в събота. Тук идва неприятната част от работата и аргументите, които ни спират да почнем да хвърляме камъни по грешните им глави.
Настоящият средностатистически футболист от Висшата лига е склонен да поставя рефера под напрежение при всяко решение, не му помага, влизайки в честни и мъжки единоборства, а често търси нарушение и пада леко. Играта се води в страховито темпо и понякога ситуациите се случват за един миг, и то в някаква плетеница от тела, в която е трудно да различиш дори кой кой е.
В добавка мениджърите непрестанно трупат напрежение върху реферите с изказвания и насочените си към тях пръсти (и зачервени лица - сър Алекс Фъргюсън).
А и тези проклети камери... Висшата лига е един огромен Биг брадър, в който нищо не остава скрито. Едив двубой се предава с над 60 камери, та всяко положение се вижда от десетки гледни точки. Да, но тях съдията може да има чак след двубоя. Докато зрителите виждат ситуацията веднага и при грешка изпускат едно: „Какъв кретен е този..."
При всички тези аргументи, грешките пак са твърде много и фрапантни. Този сезон минава под знака на съдийските глупости. Най-емблематични примери са мачовете Стоук - Тотнъм, Куинс Парк - Челси, Манчестър Юнайтед - Нюкасъл, Норич - Блекбърн, Евертън - Ливърпул... Почакайте, няма да стигне един материал да ги изброим!
Всеки кръг поне един мениджър се оплаква, а всяка седмица във Футболната асоциация идват жалби за опрощаване на играч, получил незаслужен червен картон, например. Това ярко контрастира с традициите и консерватизма на организацията, която е свикнала нейните решения да се приемат като някакъв знак свише.
Да, ама вече не. Футболната асоциация не е по-властна от милиардите, които струва Висшата лига и големите клубове. Залогът при тях е твърде голям, което струпва още напрежение върху ФА и нейните поданици (съдии). Това са ключовите думички - напрежение и залог.
И ако добре платените „професионалисти" със свирки в уста не могат да се справят, нека дойдат други, които имат способности да го сторят. Защото не върви най-добрите футболисти в света да играят по свирката на професионални „бритиш ... симпатяги."
