Търси се едноокият

Замисляли ли сте се кой заслужава да бъде Футболист №1 на България за 2012 г.? Изобщо има ли поне един играч, който да е направил достатъчно, за да получи приза?

И преди е имало „сухи" години, в които никой не изпъква достатъчно, но поне във всяка една от тях кандидатите са били трима, четирима или петима - футболисти със солидно представяне през годината или такива, които са спечелили трофеи с клубовете си. Да не говорим, че критерият „национален отбор" често е давал аванс на този или онзи.

Сега наистина изборът е мъчен. Националният направи приемливи резултати в квалификациите, а годината му не е слаба. Но кой изпъкна и допринесе най-много? Кой е звездата на този отбор? Да прегледаме списъка със състава му и да посочим поне един, който смело можем да попълним като Футболист на годината в анкетата. Общо взето търси се едноокият в царството на слепите.

През 2011-а най-добър стана Николай Михайлов. Тогава обаче той играеше силно, направи и мачове в Шампионската лига, а и в Холандия се бореше за титлата до последния кръг. Изпъкваше. Гледахме го във вторник и сряда как спасява голове срещу Тотнъм и други сериозни отбори, а и в националния спря каквото можеше.

Тази година определено не бе най-силната на Михайлов. Твенте едва не отпадна дори от евротурнирите, като стигна до тях с плейофи - хвана последния влак. През есента безслвно се пусна от битката в Лига Европа, играейки с резервите в мачовете от групата. В националния Ники Михайлов също не бе убедителен, имаше основна вина за гола, който инкасирахме срещу Дания в София. Нищо общо с 2011 година.

От защитниците най-постоянен е Иван Иванов. И в националния годината му бе силна, както и в клуба. Спечели титлата и игра в групите на Лига Европа с Партизан, но... дали сръбското първенство е много по-силно от българското? Като цяло - май не.

Станислав Манолев е друг вариант, ако попълвате анкета. Халфът на ПСВ изнесе силни есенни квалификационни мачове с националния отбор, вкара на Италия и Армения. Но в клуба си цяла година е резерва. Дано направи трансфер през януари, че рискува съвсем да му падне формата.

Остана Ивелин Попов, който е и капитан на националния. В Русия нападателят играе силно за новия си тим Кубан, но да не забравяме, че напролет бе изгонен от Газиантеп по дисциплинарни причини и не игра близо 3 месеца там.

Това са щрихите на основните кандидати. От българското първенство можем да излъчим талант №1 - Георги Миланов, но на него със сигурност му е рано да печели такава награда. Имаме Емил Гъргоров, повел Лудогорец към титлата, Владимир Гаджев (Левски), Светослав Дяков и Станислав Генчев (Лудогорец), Иван Бандаловски (ЦСКА) и ... добавете още, ако се сетите.

Търси се едноокият, за да го направим Футболист на годината. Тъпото е, че догодина може да имаме същия проблем. Ако най-добрите ни играчи не направят силен трансфер, или не заиграят по-редовно. Или пък не разгърнат таланта си в евротурнирите, където, между другото, нямаме представител напролет. Не е случайно, а плод на тенденция.

Тя доведе до там, да търсим едноок.