Посланието е просто: Запазете спокойствие, просто ми подавайте топката. Това написа на шега Димитър Бербатов на тениската си. Показа надписа след гола си срещу Саутхемптън, но главите на съотборниците му не увират. Какво ти спокойствие? По-скоро надписът май трябваше да гласи: Не пушете! Затегнете коланите! Свободното падане е в ход!
Фулъм пада към дъното на Висшата лига, а ролята и положението на Бербатов се изменят. Мениджърът Мартин Йол разкри, че деветката опитва да наставлява младите си съотборници, да е лидер в тренировките... Обаче не пропусна да разкритикува Димитър за „глупавия" надпис и получения жълт картон.
Фактите са, че Бербатов избледнява успоредно с формата на отбора. Фулъм има 2 победи в 15 мача от 29 септември насам, вече е съвсем близо до зоната на изпадащите (4 точки), а следващите му две гостувания са срещу безпощадния у дома Уест Бромич и шампиона Манчестър Сити.
Време за мъже
Бербатов понякога показва на терена, че опитва да промени нещата. Поне с жестовете си. На моменти е смешно как тича с топката и едновременно сочи на съотборниците си къде да поискат пас. Друг път маха артистично с ръце, ядосва се. Видяхме го дори няколко пъти да се скара със съдиите, а веднъж и с Роберт Хут от Стоук, който невъзмутимо го риташе по терена като гумена топка.
Фулъм знае, че в тежък момент асовете трябва да водят. Там имат Шварцер, Рийзе, Хангеланд, Бербатов и Дъф. Това са опитните играчи, тези с познания и спокойствие да изведат каруцата от калта. В момента Шварцер и Дъф са контузени, Хангеланд се колебае за новия си договор и евентуален трансфер, а Рийзе не е в добра форма. В резултат очакванията са насочени към Бербатов, което той явно осъзнава и опита да илюстрира с надписа на тениската. Несъмнено той има класа, интелект и умения в повече от съотборниците си. Но никога не е бил в такава ситуация - върху него да пада основната отговорност. Играл е все в отбори, които са били в челото на таблицата и заобиколен със силни футболисти и лидери.
И му личи, че е в непозната ситуация - на „Анфийлд" Бербатов се разхождаше с темпото на останалите си съотборници. После срещу Саутхемптън се разтича и заръкомаха като играещ треньор по терена. Срещу Суонзи беше някъде по средата - на моменти апатичен, на моменти водещ с пример. Трудно му е да приеме ролята, но опитва. Дано само не започне да дава и инструкции в съблекалнята, да определя тактиката и състава.
Защото след школата, която има...
Първо е работил с Димитър Пенев. Представете си как обяснява в негов стил: „Рийзе, пази човека, да не бяга трябва повече, отзад хората да се въртят и да говорят... Луис (на Брайън Руис) да центрира и с левачката да подхожда... И Карим Бензема да е по-активен (всъщност левият халф е Карим Фрай)."
Бербата е бил възпитаник и на сър Алекс Фъргюсън, та и от него може да приложи нещо научено. Например „сешоар" в лицето на двуметровия Хангеланд, но това искрено го съветваме да го пропусне. Може да замери с обувка по главата Родалега, но при тия плитки няма опасност да нанесе щети. Нищо чудно да нахлуе в съдийската стая на полувремето на някой мач и с неразбираем от ярост български акцент да обясни колко е недовелен, че 3 тъча първото полувреме са отишли за съперника, когато очевидно са били за Фулъм.
Шегата настрана, Фулъм чака от Бербатов да си влезе в ролята на лидер. Сериозно погледнато, това трябва да стане с голове и поведение на терена. Защото иначе, в шеги и закачки, тениски и снимки за Коледа във фейсбук с Мамаду Диара ще си минат още мачове, а тимът изведнъж ще се окаже в минното поле и краката ще натежат от напрежение.
Затова играещият треньор да си поема нещата. На този Йол явно не може да се разчита.
