Вече далечната 1996 година крие в страниците на историята си най-различни любопитни факти. Беше клонирана овцата Доли - най-високия връх на човешката наука. Компютрите, ползващи интернет по света нарастват десетократно от... 1 до 10 милиона само в рамките на тези 12 месеца. Геймърите пляскат с ръце заради излизането на пазара на Дюк Нюкъм 3D, а Ebay полага основите на онлайн търговията. Звучи отчайващо далечно време, нали?
Е, през 1996 година едно къдраво италианско момче намери себе си. Дойде, видя, победи, обаче не си тръгна. Преди 20 години най-великият състезател на две колела - Валентино Роси, започна своя път сред големите. А на 29 март 2015 година доказа, че е по-голям от всички.
Тези от вас, които са гледали състезанието на Лосейл в Катар вероятно все още са под въздействието на това, което стори „Докторът" в първото състезание на тазгодишния шампионат. Някак в последните години бяхме свикнали просто да му се наслаждаваме. Затова, че е там, че го има, че носи историята на 2 века, на четвърт столетие на пистата. Възхищавахме му се на всеки подиум, на всяко изригване. На всяко наместване между шамарите на озверелите от глад за успехи младоци.
Роси се превърна в почетния президент на кервана. Човекът, когото всеки слуша, когато си отвори устата. И как да е иначе? Голяма част от съперниците му в кралския клас в момента дори не са били родени, когато Валентино става за първи път световен шампион в най-малкия клас! С всеки изминал ден присъствието му на стартовата решетка става все по-ценно. Истинска мотоциклетна енциклопедия!
Но ето, че дойде 29 март 2015 година. Началото на състезанието по нищо не подсказваше, че Роси ще е фактор в разпределението на местата на подиума. В първите обиколки италианецът се движеше на седма позиция, а единствената отпаднала константа от уравнението бе световният номер 1 Марк Маркес, който допусна грешка още в първия завой и се прости с шансовете за победа.
В битката за най-високото стъпало вплетоха спици машината Хорхе Лоренцо и двете Дукатита на Андреа Яноне и Андреа Довициозо. Господи, колко време италианските фенове чакаха Дукати отново да бъде в челото.
След толкова години търсене на въпроса „Защо не можем да побеждаваме", този път червените стрели изглеждаха по-готови от всякога. Всяко излизане на старт-финалната права караше всички да зяпват от възхищение каква мощ се крие под резервоара на машините им. Доминация, която би обезкуражила почти всеки, с изключение на Роси и Лоренцо.
Епичната битка продължи до последните обиколки. Сигурен съм, че Вале би поставил това състезание в Топ 5 в кариерата си. Въпреки по-слабата си Ямаха, въпреки 36-те години, „Докторът" беше решен да извърши още една хирургична интервенция. Когато в последната обиколка излезе начело пред Андреа Довициозо, Роси имаше само една цел. Трябваха му 4-5 метра преднина, за да компенсира чудовищната мощ на преследващото го Дукати на финалната права.
Впрегна всяка своя клетка, всяка хилядна от таланта и опита си, и го направи. Спечели състезанието. Отново. За 83-ти път в кралския клас. И за 109 път в световния шампионат.
Може би Вале няма да достигне космическите 122 успеха на Джакомо Агостини. Може би няма да спечели друго състезание през живота си. Но това, което направи в неделя вечер на Лосейл, ще остане завинаги в сърцата на феновете на този велик спорт. Защото всички ние сме истински щастливци, че живеем в епохата на един голям спортист.
