Бившият президент на ЮАР Табо Мбеки предсказа, че Световното първенство през 2010 г. ще бъде моментът, от който нататък африканският контиент ще обърне "вековната вълна на бедност и конфликти".
Това изказване на политика е много силно и по-подходящо за поет. Едва ли толкова амбициозна цел може да бъде постигната от едно спортно събитие, колкото и голямо и доходоносно да е то.
Мондиал 2010 ще донесе повече пари, отколкото което и да било от предишните първенства. 3,3 милиарда долара бяха събрани от ФИФА от телевизионни права и спонсорство, което надхвърли категорично сумата за Мондиал 2006 в Германия.
Но същевременно това първенство е и най-скъпото за провеждане. ФИФА похарчи 1,1 млрд. долара, а домакините от ЮАР - 5 милиарда за изграждане на стадиони, пътища и транспортна инфраструктура.
Пътувайки от Кейп Таун до Йоханесбург и след това до тренировъчния лагер на Англия в Рустенбърг, се убедих, че Южна Африка е готова да приеме първенството.
Има да се довършат някои козметични работи по пътищата и летищата, но около стадион "Сокър Сити", където ще започне и ще завърши мондиалът, всичко изглежда както трябва за събитие от такъв мащаб.
Самото наличие на свръхмодерния стадион е постижение, но и районът около него е коренно променен в сравнение с времето отпреди три години. Новите улици и гарата за ултрабързия влак са доказателство за влиянието, което Световното първенство вече има върху страната.
Много страхове остават заради ширещата се престъпност. Около 10% от билетите не са продадени все още, а недоволство буди и здравата ръка върху целия маркетинг на стоки от страна на ФИФА, както и раздутите цени на хотелите.
Въпреки това стадионите са величествени, атмосферата и очакването нарастват лавинообразно, а хората, които срещаш, са максимално гостоприемни.
Дори в гетото Хайелиша - местност с разпръснати бараки от ръждясала ламарина, която е дом за 1,6 милиона души, местните са усмихнати и приятелски настроени.
Там срещнах Лунга, млад треньор по футбол, който работи по проект от африканската програма на ФИФА "Футбол за надежда", в която федерацията е инвестирала 70 млн. долара. Целта на тази грантова схема е континентът наистина да бъде облагодетелстван от провеждащото се там Световно първенство.
Той използва футбола като средство, чрез което да бъдат научени тийнейджърите да се предпазват от СПИН, наркотици и въвличане в престъпна дейност. Лунга се занимава с това, защото на самия него футболът му е помогнал да избегне рисковете от суровия живот в гетото.
Той има опит в първо лице от всички тези явления, срещу които работи. По-рано тази година двамата му чичовци са застреляни пред къщата, в която живее неговото семейство.
Въпреки любовта си към футбола дори Лунга не е убеден, че домакинството на мондиала ще облагодетелства трайно най-бедното население на страната му. Както повечето хора в Йоханесбург и Кейп Таун смятат, и той е на мнение, че всичко ще си стане пак същото след края на турнира и само богатите ще са станали по-богати.
От друга страна, Дани Джордан, изпълнителен директор на Организационния комитет по провеждането на първенството, вече над десет години пламенно защитава тезата за огромния позитивен ефект, който ще донесе домашният мондиал.
Той настоява, че Световното първенство ще си тръгне от Южна Африка, оставяйки след себе си нещо повече от няколко нови стадиона и щастливи спомени. Освен тях там ще са и новите пътища, железопътните и автобусни мрежи, летищата и хотелите. Според него всичко това ще доведе и до увеличаването на потенциала на нацията за иновации и развитие на комуникационната и технологичната инфраструктура.
Джордан твърди, че Световното първенство е със също толкова исторически принос за страната му, колкото и освобождаването на Нелсън Мандела от остров Робен и последвалите демократични избори.
Може би той има право.
Опасността, обаче, е в това да не се окаже, че Южна Африка е похарчила милиарди за 30-дневна PR кампания, която всички ще забравят, след като футболният елит напусне страната...
