Гледката с Фабрис Муамба бе шокираща и някак нереална. Или по-скоро - убийствено реална. Високото и яко момче падна, докато се придвижваше бавно около центъра. Дори не на спринт, не в някакво свръхусилие. Наколо нямаше никой, а тъмнокожият исполин падна по очи. Всички се хванаха за главите, разтичаха се, имаше паника и пребледнели лица. Муамба си отиваше на игрището като в риалити шоу, пред очите на целия свят в модерния ни телевизионен и интернет аквариум, в който нищо и никъде не остава скрито.
Кошмарната гледка прерови рафтовете на паметта за клишета, които сега звучат зловещо. „Той има две сърца", обичат да повтарят български футболни коментатори. Колко не на място, нали? А и фразата на Бил Шенкли, че „футболът не е въпрос на живот и смърт, а нещо много по-важно" направо звучи тъпо, въпреки че е толкова романтична за англичаните.
23-годишният Муамба сега се бори за живота си, не за точки и класиране напред в някой турнир. Сърцето му не издържа, въпреки че е подложено през няколко месеца на най-модерни изследвания, както и цялото му тяло. Въпреки че хора от медицинския щаб на Болтън обявиха, че той има най-добрите резултати на кондиционните тестове, силен е като бик. В един миг сърцето му спря. И не е започнало да работи цели 2 часа.
За 35 години след инфаркта на Ренато Кури по време на мача Перуджа-Ювентус, футболът регистрира над 30 случая на футболисти, починали в разцвета на силите си от сърдечни проблеми. Над 30 само в по-известните първенства и турнири, не говорим за долните дивизии на малки и далечни страни. Ренато Кури почина на 24 г. през 1977-а. Муамба ще навърши 24 след 20-ина дни. Ако спечели най-трудния си мач - този за живота си.
Когато се случи нещо такова, всеки става експерт и веднага вдига рамене: „допинг, играчите са презобани със стимуланти". Донякъде истината е, че химията в хранителните режими на модерния футболист е много. Но по-важната причина за това да не издържат сърцата е възстановяването. С модерни и донякъде шокови методи, както и с доста химия, телата им се „рециклират" и изхвърлят умората в ускорени срокове, за да са готови за мача след 3 дни. И за целия този маратон, който в наши дни вече става абсурден. В Англия се играе от началото на август до края на май без пауза, а предсезонните подготовки почват през юли. Четири-пет седмици почивка, после месец огромно натоварване в подготовката, а след това десет месеца сблъсъци без лесни и лежерни мачове.
Не е само календарът. Цялата истерия около играта в страни като Англия, напрежението, залогът да се печели всяка точица, всяка топка, всяко единоборство, както и понякога истеричните реакции в анализите, са като парен чук за играчите. Стресът е огромен. Понякога, улисани в изчисляване на цифрите със заплатите на футболистите, забравяме, че по-лабилните психически сред тях, влизат в 30-те си години амортизирани в главата и сърцето. Напрежението и гладиаторските свръхусилия ги смазват. Вземете за пример Гари Спийд, наглед спокоен и успял мъж, но минал през месомелачката на Висшата лига и то за повече от 15 сезона.
Забравяме и факта, че Муамба на практика е дете, само на 23 години. А самият той, както и връстниците му, в целия водовъртеж от мачове и напрежение забравят, че футболът е игра за удоволствие. Те вече са се превърнали в зрелището, от което масите имат нужда. Смъртта на терена само засилва елемента на драматизъм в това непрестанно шоу за много пари, отразявано от всички ъгли дори денонощно, особено след появата и на социалните мрежи. Всяка стъпка се следи, на и извън терена. Футболистите са герои в "Биг Брадър", а това не е лесно поносимо за всяка психика и сърце.
Футболът вече не е игра. Машини като Кристиано Роналдо и Лео Меси са доказателство за това. Те не излизат от игра, постоянно са на терена, подават и тичат на ускорени обороти, сякаш непостижими за нормалния човек. Как се постига такава свръхподготовка? Ако гледате наживо мач от Висшата лига, имате чувство, че сте попаднали в игра като от филма „Джуманджи". Наколо трополят някакви слонове, земята се тресе изпод краката им, сблъсъците са като между носорози, а топката... ОК и тя е важна, все още. Страхотно зрелище!
Случаят с Муамба има много аспекти. Реакцията на играчите, съдията Хауърд Уеб и най-вече на уникалния медицински екип, който действаше като на филм. За секунди момчето бе обърнато, поставено в необходимата позиция, оказана му бе първа помощ, приложено е било дори дишане уста в уста, както и пуснат в действие електрошок. После, с апарата за изкуствено дишане, Муамба мина през най-критичните мигове, за да доживее до болницата. Там вече в други и далеч не полеви условия, той е в най-добрите възможни ръце. Останалото е надежда, че Фабрис ще се пребори. Но всички са опитали и направили най-доброто, за да му дадат шанс в битката за живот.
А тя е най-важната. Мачовете няма да спрат. Те дори се роят, заливат ни и започваме да се губим сред голове и резултати. Понякога е нужно да спрем и да се замислим. Тези актьори пред нас нямат право на допълнителни дубъли в сцените, нито на дубльори за по-опасните каскади на терена. Те са гладиатори и шоуто става все по-диво и безмилостно.
