Рафаел Морера Лопес
(17 февруари 1929 г., Барселона - Реал 1:2)
Тогава се е играло първото в историята „Ел класико" и автор на първия изобщо гол в дербито е някой си Рафаел Морера Лопес. През второто полувреме той дублира постижението си, донася победата на своя отбор и влиза завинаги в историята.
Хайме Ласкано (30 март 1930 г., Реал - Барселона 5:1, и 3 февруари 1935 г., Реал - Барселона 8:2). Роденият в Памплона Ласкано не е от най-известните нападатели на „белите", но успя да стане легенда с хеттриковете си в двата мача. Колко играчи могат да се похвалят, че са вкарали два пъти по три гола в дербито!
Хосеп Самитиер
(5 март 1933 г., Мадрид - Барселона 2:1)
Той по принцип се води легенда на Барселона, но в периода 1932-34 играе в Мадрид (след установяването на Втората испанска република за известно време Реал не носи кралското си име, а се нарича само „Мадрид" Клуб де Футбол) и успява да вкара три гола на доскорошния си отбор. Два от тях са именно във въпросното дерби, което е решаващо за титлата на „белите".
Илдефонсо Санудо Гарсия (3 февруари 1935 г., Реал - Барселона 8:2)
Вече споменатият хеттрик на баска Ласкано в това дерби е засенчен от четирите гола на абсолютно неизвестния днес негов съотборник Санудо.
Иван Саморано (7 януари 1995 г., Реал - Барселона 5:0)
Чилийският "хеликоптер" не можа да спечели кой знае какво с Реал, но хеттрикът му при разгрома през 1995 го остави завинаги в сърцата на привържениците на „белите". И трите му попадения свидетелстват за това, че „Бам-бам", както още е известен индианецът, беше един от най-надарените голмайстори на 90-те години.
Микаел Лаудруп (7 януари 1995 г., Реал - Барселона 5:0)
Датският гений с топката бе помогнал на Барселона да победи в „Ел Класико" година по-рано. Лаудруп е един от малцината футболисти, които са уважавани и обичани от феновете и на двата отбора.
Раул Гонсалес Бланко (20 септември 1998 г., Реал - Барселона 2:2; 14 октомври 1999 г., Барселона - Реал 2:2; 4 март 2001 г. Реал - Барселона 2:2)
Раул е може би най-постоянният и забележителен играч в историята на „Ел Класико". Той вкара три пъти по два гола, като странното е, че и трите пъти дербитата завършваха наравно.
Луиш Фиго (5 ноември 2001 г., Реал - Барселона 2:0)
Представянето му в този мач не може да бъде наречено изключително, но тогава португалецът най-сетне зарови призраците от миналото и се разписа срещу бившия си клуб. Фиго е един от малцината избрани, които са вкарвали голове и за двете страни в „Ел Класико".
Зинедин Зидан, Майкъл Оуен, Дейвид Бекъм (10 април 2005 г., Реал - Барселона 4:2)
Няма как да изберем само един от тримата, защото всички те бяха великолепни. Зидан откри в 7-ата минута и блестеше повече от звездата на Барселона Роналдиньо (който също вкара красив гол). Бекъм беше невероятен с подаванията си, а сънародникът му Оуен се разписа след страхотен пробив.
Гути (7 май 2008 г., Реал - Барселона 4:1)
Брилянтен плеймейкър със смъртоносен шут с левия крак, Гути си остава един непостоянен играч. Когато реши да играе обаче, той е способен сам да разгроми дори Барселона. Реал вече бяха спечелили титлата и вечният враг им направи шпалир на честта, а убедителната победа дойде като десерт за привържениците на „белите". Самият Гути не се разписа, но неговите голови пасове бяха свидетелство за големия му талант.