Волейболистите на ЦСКА записаха втора поредна загуба в Шампионската лига. Късно снощи „червените" паднаха и от Ираклис у дома с 0:3 и продължават да очакват първата си победа в турнира.
Този резултат вероятно е разочаровал мнозина, но пък не е и кой знае каква изненада. Чисто спортно-технически могат да се намерят един куп оправдания за пораженията. Основната причина обаче е ясна на всички: тежката финансова криза, в която е изпаднал тима.
„Червените" и преди това бяха далеч от бюджетите на големите европейски отбори и резултатите, които постигаха бяха едно малко чудо. Но тази година ситуацията стана съвсем критична. „Армейците" не са взимали пари от месеци и това не е тайна за никого. На чужденците им писна да чакат и си заминаха. Нищо, че Ясер Портуондо до последно бе в София и водеше преговори за подновяване на договора си. Нищо, че Филип Мейо изкара четири сезона тук и бе големият любимец на феновете. И нищо, че „армейците" можеха да вземат и друга кубинска звезда - Райдел Пое.
Вместо това пристигна Наджири Карвальо. Бразилецът може и да е суперталант, но до момента не си личи. И няма и как да си личи, защото той не е тренирал в последните два месеца. А това хич не е малко време. Особено когато става дума за ключов пост като диагонал на разпределителя. Да не говорим, че това е първото му излизане в чужбина, а волейболът в Бразилия и Европа със сигурност е различен.
Вината за тези загуби на ЦСКА не е в треньора, не е и в играчите. Както и самият Александър Попов призна те са истински герои. Не се оплакват, не обръщат джобове, дори напротив - продължават да тренират и да играят, за да защитават достойно честта на клуба и своята. Но това не прави ситуацията по-нормална.
Затова тези загуби трябва да тежат на съвестта на всички онези в държавата, които имат някакво отношение към спорта. И които независимо от тежката ситуация в България винаги могат да намерят начин да помогнат. Примери колкото щеше, достатъчно е само да посочим последния - старозагорския футболен клуб Берое, който преди месец се сдоби с нов собственик, при това държавна фирма. Да, волейбола не е толкова популярен като футбола, но пък и футбола в момента е далеч от успехите, които постига волейбола.
Докато са оставени сами да се борят с вятърните мелници обаче волейболистите в червено ще продължават да изпитват трудности. А така в турнира на богатите, какъвто е Шампионската лига, няма как да се получи.
