"Не ходи на този мач, ще те убият!"

Репликата от заглавието е на таксиметров шофьор от Кайро, фен на най-титулувания египетски и африкански отбор Ал-Ахли. Адресирана е към журналиста от "Guardian" Джеймс Монтаг, гостувал в столицата на Страната на фараоните преди три години. Поводът е посещение на най-кървавия (разбирайте го буквално) мач на Черния континент между столичните Ал-Ахли и Замалек.

Тонът, с който "бакшишът" е изрекъл тези думи очевидно е стреснал Монтаг, тъй като в своята си статия за дербито е отбелязал, че е бил доста сериозен.

Няма как да е иначе, след като срещнат ли се двата гранда, станали съответно номер 1 и номер 2 в класацията на Африканската футболна конфедерация на отборите от континента за XX век, в Кайро и цял Египет настава своеобразна гражданска война.

Сблъсък на национализъм, на социални групи, на ескапизъм, ако щете (стремеж към бягане от заобикалящата действителност). В силно религиозна страна като Египет няма как да не прави впечатление изказването на фен на Замалек.

"Ако попитате който и да е привърженик на нашия отбор дали би си променил религията, той ще вдигне рамене. Но ако го попитате дали би си сменил клуба, отговорът ще бъде: "Не!" При нас полицаите не питат дали си мюсюлманин или християнин, а дали си фен на Ал-Ахли или Замалек", споделя запалянкото на "белите" Айман.

След едно от изданията на едновековното съперничество в началото на 70-те е спрян целият шампионат заради чудовищните сблъсъци из цял Кайро, огромните нанесени щети и убийства.

Това принуждава правителството на Египет да разпореди дербитата между Ал-Ахли и Замалек да не се играят на клубните стадиони. Оттогава всички мачове се играят на Международния стадион в Кайро. Съдиите пък винаги са от чужбина, за да бъде внесено допълнително спокойствие.

Такова обаче няма как да има между феновете. Най-зловещите ултрас групировки "Ultras Ahlawy" (на Ал-Ахли) и "White Knights" (на Замалек) са доказали, че са способни на всичко и не би им мигнало окото да унижат и дори да убият някого от съперника.

Има ли сила, която би ги обединила за нещо? Колкото и да е странно, отговорът е: "Да, има!" И това го видя цял свят преди няколко месеца по време на Египетската революция, наричана още Facebook революция поради положените й в социалната мрежа основи. Хулиганите на "Ultras Ahlawy" и "White Knights" бяха в основата на падането на режима на Хосни Мубарак, заставайки на предните редици на огромния по своите мащаби протест и биейки се рамо до рамо.

Световният телевизионен гигант "Al Jazeera" обяви, че повече от 2 млн. души са излезли на улиците в края на януари, за да се възпротивят на 30-годишната тирания на Мубарак, като сборният пункт е площад "Тахрир". Сещате се, че огромната част от тях са фенове на Ал-Ахли и Замалек. Това, макар и през зъби, потвърждават водачите на групировките им в интервюта пред списание "FourFourTwo".

"Беше само за няколко часа", едва признава Асад, лидер на "Ал Ахлави". "По време на събитията се бихме заедно с "Ultras Ahlawy". Обедини ни каузата...", индиректно, но достатъчно недвусмислено пък разкрива чувствата си към противника Амир от "белите рицари" на Замалек.

Двамата, както и много техни съмишленици и съратници, са попадали стотици пъти под ударите на властта (буквално и преносно), като не са малко случаите, в които са били арестувани и измъчвани. Както се вижда от крайния резултат, това не ги е пречупило, даже напротив. Хулиганите от "Ultras Ahlawy" тръгват повече от дръзко и по немислим доскоро начин, който е щял да бъде буквално смазан на секундата.

"Режим! Страхувай се от нас, тази вечер идваме за теб! Феновете на Ал-Ахли ще изгорят всичко, Господ ще ни дари с победа. Напред, хулигани!", е култов рефрен на агитката на "червените дяволи" (прозвището на Ал-Ахли) преди началото на революцията.

"Да живееш под игото на Мубарак е все едно да си в Източна Европа по времето на комунизма. През това време нищо не бе добре организирано - нито профсъюзи, нито партии. В един момент се оказва, че феновете сме най-единни и най-дисциплинирани. Ето защо полицията се страхуваше от нас. Въпреки че министерството и медиите ни бяха заклеймили като хулигани, ние се борехме, както за нашия отбор, така и срещу системата. Въставахме срещу полицията и правителството, защитавахме правата си. Упорството ни бе нещо невиждано до момента. То пося семената на бунта", разказва Асад пред "FourFourTwo".

"Между нас и полицията има война от много години. Бием се с ченгетата на всеки мач. Знаем кога да ги атакуваме, кога те ще избягат. Научихме протестиращите на тези тънкости, дори им показахме как да хвърлят тухли, в кой момент да атакуват, кога да избягат. В "Деня на гнева" (28 януари) имахме план за действие. Разделихме се на групи от по 20 души и така отидохме на "Тахрир", за да не правим впечатление. Когато обаче се събрахме там, наброявахме не по-малко от 10 000. Бихме се без никакъв страх", пък разкрива Амир от "White Knights".

Няколко месеца след победата над режима Египет пак ще се раздели на две. Тук, както и в съревнованието по успехи обаче, няма голям паритет, какъвто горе-долу е нормално да има за подобни дербита.

Ал-Ахли е далеч по-успешният и по-популярен отбор от Замалек. И с 4 години по-стар. "Червените" са основани от група египетски националисти. Именно оттам произлиза наименованието, което в превод от арабски означава "националният".

За Ал-Ахли се смята, че има фенска маса, наброяваща умопомрачителните 50 млн. души. Цялото население на Египет е малко повече от 80 млн. и всеки може сам да си направи сметка какъв процент от него поддържат отбора.

"Средностатистическият фен на отбора живее в едностаен апартамент с жена си, тъща си и петте си деца. Получава мизерно заплащане и като цяло животът му е повече от зле. Единствените два хубави часа от него са прекараните през уикенда на мач на Ал-Ахли. Ето защо е задължително за нас да печелим всеки мач. Ние сигурно сме единствените фенове в света, които очакваме победа всяка седмица", разказва привърженик от "червената" агитка.

Замалек е считан за клуба на чужденците, най-вече на британците заради тесните си връзки с тях. Първият му собственик през 1911 г. е бил белгийски адвокат. Отборът е сменял многократно своето име преди да остане като Замалек. Това е клубът на аристократите и интелектуалците, като феновете са му от по-заможната част на египетското население.

Въпреки че отстъпва с цели 24 титли от големия съперник, "белите" са много близо до това да прекъснат шестгодишната хегемония на Ал-Ахли.

Другата седмица е големият мач, първи след свалянето на Мубарак. Съюзниците отпреди половин година отново ще са врагове, а косите на местните униформени отново ще сочат към надвисналите над тях тъмни облаци.

"През септември са изборите за нов президент. Тогава ще се върнем на "Тахрир" и ще отпразнуваме както революцията, така и футболната победа", обещава Амир.

Дори и да не стане неговият Замалек шампион, достатъчна ще му е победа над Ал-Ахли. Защото, както феновете винаги са изтъквали, успехът над врага се равнява на вдигната титла. Дори и да не бъде спечелена...