При следващата голяма спортна битка на България на какъвто и да е терен, и в която и да е игра, трябва да се пусне запис с мача България - Германия на волейбол. С 10-минутна предистория, разказваща събитията от това лято.
Тази сряда се случи нещо, което се усети по-сладко от медал на голямо първенство. То още може да отвори пътя към медала в Световната лига, но... да не слагаме каруцата пред коня. С пълната зала зад гърба си, волейболистите направо отказаха Германия, която за букмейкъри е специалисти бе твърд фаворит. И как да не е - срещу отбор, останал без две от величините си, с капитан, който се чуди да играе или не, с един треньор отстрани и един в отбора, с президент на федерацията, запънал се като магаре на мост насред обвинения, компромати, скандали, протести на феновете и какво ли още не, случващо се във волейбола у нас. Отписан отбор, който се преобрази и прескочи съперника. Буквално!
Българите победиха! И то как. По германски! След невероятното разочарование от изпуснат заслужен първи гейм, много отбори биха рухнали.
Залата се напълни и заради безплатните билети, но и заради любовта на хората, която се оказа по-силна от летните вълнения и горчилката, която им се насъбра. Въпреки негативизма около отбора, той си остава най-позитивното нещо в спорта ни. Така е от поне две десетилетия, явно така и ще продължи да бъде. На никой не му пукаше къде в залата е Лазаров, нито къде е Стойчев, а за два часа и половина забравихме даже да потърсим с поглед Казийски и Жеков. Важни бяха тези долу, на игрището.
Когато фенове и отбор са едно, позитивната енергия е твърде много за съперника. Във волейбола има малко места, където публиката е фактор, а България без съмнение е едно от тях. Така бе и с ЦСКА в Шампионската лига в Самоков, а да не говорим колко мача на националите във Варна е „извадила" пълната зала. С тази в София и нейния грохот, Алексиев става като лъв (23 точки в мача), Салпаров обира неспасяеми топки, Братоев вдига като разпределител с 20-годишен опит и блокира като стена (7 блока), Соколов забива зверски, а Владо Николов влиза в средата на втория гейм и си изкарва яда на противника. Да, капитанът игра! Обърна мача в труден миг, вдигна отбора и бе ясно, че след такива емоции и такава победа, няма как да откаже да бъде в състава и за олимпиадата.
Сряда вечер доказа - спортът е велико нещо. Тоест - играта на терена, мачът, не събитията около него. Той ни дава онзи адреналин, онези емоции, които сутрин ни карат с усмивка да си кажем: „Снощи беше велико!". Това нито едно интервю на някой от враждуващите в тази лятна война няма да ни го даде.
Някой да има търпение да дойде петък вечер и срещата с Щатите?
