Ботев гръмна шампанското след предизвестен успех над Спортист в баража за „А" група. Толкова явен фаворит в плейофен мач у нас отдавна не е имало, а и да си признаем - едва ли дори в Своге са вярвали, че ще спрат устрема на пловдивския тим и публиката му.
Като цяло и неутралните би трябвало да се радват, защото с влизането на Ботев, а и на търновския Етър в елита, той придобива далеч по-класически вид. София по 4, Пловдив по 2, Бургас, Варна, Велико Търново, Стара Загора.
Ботев, разбира се, осигурява още едно напечено място за гостуване, връща ни пловдивското дерби и увеличава графата на кандидатите за евротурнири. Собственикът Цветан Василев няма да се задоволи с нищо по-малко от това, особено в годината, когато клубът празнува един век от създаването си.
Така се очертава изключителен сезон, в който имаме ЦСКА и Левски като вечни фаворити, шампионът Лудогорец, пловдивските Ботев и Локомотив, Черно море и Славия, които навършват 100 години през 2013 и ще са свръхамбицирани. Не бива да отписваме и Черноморец, което вече си прави 8 отбора в битка за евровизи. Половината „А" група.
В Пловдив се случват хубави неща, както бе в Ловеч, както е и в Разград. За разлика от последните два изброени града обаче, Ботев има на своя страна и два много силни аргумента: публика и традиции.
Защото след 15 години успехи Литекс изчезва безследно и след още 10 ще се питаме кой беше този отбор. От него ще остане само един стадион...
Не е ясно колко дълго ще просъществува и образуванието на Домусчиеви в един град, който никога не е бил някакъв футболен център. С цялото уважение към Ловеч и Разград - геополитически, демографски, футболно-исторически: мястото в „А" група отдавна са заслужили Пирин-ите, Берое-тата, Дунав-ите, Спартаците и Ботев-ите.
Романтиката да оставим настрана. Ботев ще води по десетина хиляди на мачовете, това е ясно. Но освен тях ще има модерен стади
он и база, ще привлече силни футболисти, а и развива традиционно силната си школа. С финансовата мощ на благодетеля си, този клуб може да стигне до самия връх. И като се замислим - кой го заслужава повече?
Изстраданото десетилетие на Христолов, изпадания до аматьорския футбол, фарсовете с италианците, мъките да гледат как Локо става шампион с царуването на Георги Илиев, рекордните загуби...
Ботев изживя такъв катарзис, че сега има мотив и хъс да разбие конкуренцията и да вдига купи и титли.
„Той не умира", пише на един огромен транспарант над източната трибуна на стадиона на Ботев. Наистина, няма по-силен тест за един клуб от този, през който минаха „жълто-черните". Десетина години на ръба на смъртта, но - оцеляване. Жив е той, жив е...
