Дни преди да си отиде от този свят, Артър Аш държеше в ръце предпечатния вариант на автобиографията си.
В нея се четат разтърсващо реални неща за живота му след диагнозата - позитивен с вируса на СПИН, както и за расистките обиди, с които се е справял цял живот.
Аш не доживя книгата Days of Grace да бъде публикувана, но тя стана огромен бестселър по света след смъртта му.
На корицата просто бе добавено едно "В памет на".
Книгата на големия американски тенисист се изучава в колежи в Щатите.
Аш говори за дните, в които е знаел, че краят е близо. И че най-големият товар в живота му е бил расизмът, а не нелечимото заболяване.
Това е и вероятно най-силната спортна автобиография.
Има и много други, които бяха преиздавани в милиони копия, като например тази на Дейвид Бекъм, подлудила Америка и Великобритания.
Всъщност книгата е доста скучна, като в нея няма някакви невероятни детайли от живота и кариерата на звездата.
Нито пък рецепти за успеха му.
Няма дори остроумните лафове на Брайън Клъф, който с помощта на приятел журналист написа своята автобиография 7 години преди смъртта си.
Не е и като тези на Пол Мърсън и Тони Адъмс, разкрили себе си в книгите си като пристрастени към алкохола и залозите.
Автобиографията на Мърсън дори е озаглавена "Как да не бъдеш професионален футболист" и е пълна със самокритика и ирония към начина на живот, въпреки който халфът стана звезда в английския футбол.
Книгите на големите звезди често впечатляват и оставят сериозна диря - с любопитни и разтърсващи неща от "кухнята", които иначе остават скрити за масовия зрител.
С култови фрази или спомени за някой друг от звездите, от тези, които феновете виждат някъде далеч, от своята планета и пред телевизора.
Има и такива, които се продават основно заради името - например такъв е случаят с тази на Бекъм.
Но всяка от тях е интересна за запалянкото.
Поне за няколко часа или дни го вкарва в един свят, за който той мечтае.
