Не трябва да дърпаш наметалото на Супермен, не трябва да пикаеш срещу вятъра, и не трябва да се опитваш да свалиш маската на Самотния рейнджър. Но ако има нещо, което е абсолютно немислимо да сториш, то е да носиш легендарните Air Jordan, когато играеш срещу самия Майкъл Джордан.
И все пак нещо обединява величията Кобе Брайънт, Кевин Гарнет и най-изкусния стрелец, който лигата е виждала – Рей Алън.
Едва ли някой от тях е нарушил повелите на популярния музикант Джим Кроус, но пък и тримата не устояха на изкушението и си позволиха да премерят сили с Ем Джей, носейки неговата запазена марка, просто защото е велика.
Кобе изненада всички в Мача на звездите през 2003-а, Гарнет записа цялата си дебютна година в НБА с Air Jordan XI, а на Рей Алън бяха толкова любими, че гардът играеше със специална версия, на която имаше името и номера, с който играе.
Моделът на Nike, който се роди през 1984-а благодарение на Сони Вакаро – човекът убедил компанията да инвестира всичко в младия Джордан, до такава степен стана неизменна част от лигата през годините, че феновете започнаха да приемат фамозните маратонки за даденост.
С течение на времето подвизите на Джордан, обут в маратонките, които издигнаха Nike на ново равнище, направиха така, че спомените за създаването на Air Jordan да избледнеят. Но сагата покрай раждането на митичната линия надхвърля и най-смелите ви очаквания.
Вече знаем как Сони Вакаро убеди шефовете на американската компания и семейство Джордан да работят заедно, но с това не се изчерпва цялата история.
Прословутото лого
Вдъхновено е от може би една от най-популярните снимки в световен мащаб или поне толкова известна, колкото „Безметежност” на Чарлз О`Риър (стандартната на Windows).
На фотоса Джордан лети във въздуха с разперени крака сякаш е балерина. Понесъл се е към коша и в ръката си държи топка, която сочи небето и само частица от секундата по-късно трябва да бъде забита със зверска сила.
Всичко е толкова съвършено, концепцията е ясна. Шедьовър, който кара бъдещата звезда на Булс да се откаже от Converse и любимите Adidas. Който по-късно носи приходи от над 5.2 милиарда долара, но и който се ражда след сделка с дявола.
През 1984 г. холандският фотограф Якобус Рентмистър заснема за списание Life Майкъл Джордан, докато играчът загрява по време на олимпийските игри. Именно в неговата снимка Ем Джей заема балетната поза „grand jete“ и нетипично за себе си държи топката с лява ръка преди да забие – всичко това е измислено от Рентмистър.
След като произведението на холандеца е публикувано, при него идва представителят на Nike Питър Муур, който срещу 150 долара откупува правата за ползване на снимката. Той обаче е достатъчно хитър и вместо да я използва, в употреба му влиза само позата на баскетболиста.
Nike прави по-късно своя фотосесия, като единствената разлика във финалния резултат е, че дясната ръка на Майкъл е отпусната надолу – именно този фотос дизайнерът Тинкър Хатилд ползва, за да направи популярното лого.
Якобус Рентмистър, разбира се, няма как да не забележи приликите и се опитва да убеди всички, че става дума за плагиатство, защото въпреки че е предоставил правата за ползване на снимката, не го е направил за позата, която също е измислил той, тъй като е създал нехарактерен за Джордан начин на забиване.
Така или иначе през 1987-а логото за първи път се появява на маратонките в третия модел, който излиза на пазара. А по-късно е навсякъде по света, включително плакати, дрехи и сувенири, и носи милиарди долари приходи, но нито цент на Якобус.
Той се опитва да осъди Nike, търси доказателства и различни причини, но истината е, че е изигран. Защото както винаги, компанията знае как да се се презастрахова.
Окончателният край на „войната“ идва през юни 2015 г., когато федералният съд в Портланд, Орегон официално се произнася, че законът за авторското право не защитава идеи, а само тяхното материално изразяване.
