В една подобаващо странна церемония (в софийски мол) Георги Миланов получи наградата си за Футболист №1 на България. Връчи му я Христо Стоичков, който я е печелил 5 пъти. Мнозина ахкат и охкат, че халфът на Литекс бил само на 20 години, било му рано и т.н.
Успокойте се, хора. Няма лошо, че е Гошо.
Момчето е талантливо, а за разлика от повечето си колеги по българските терени, не е типичен представител на чалга-гел културата. Миланов е скромно и концентрирано върху футбола момче, което и се представя много силно за годините си. На 20 той вече е утвърден национал, два пъти шампион на България, работил е с Ицо и Любо Пенев като треньори, въпрос на месеци е да излезе в чужбина и да се развива. В такива като него е бъдещето на играта у нас.
През годината момчето се превърна в лидер на Литекс, като почти не направи слаб мач. Вкара фамозен гол на Левски на „Герена", а украшението на годината бе пронизващият му удар с левачката срещу Буфон и Италия за 2:2. При условие, че това безспорно е мачът на 2012-а за футбола ни, какво странно има, че играчът на годината е Миланов?
Конкуренцията му не направи много, за да има мрънкане и спорове. Миналогодишният победител Ники Михайлов имаше колеблива година, а и контузии. Станислав Манолев бе силен в националния, но не игра в клуба си. Ивелин Попов бе добър в Кубан, но до септември реално не играеше заради скандали в Турция. Бербатов... при него е сложно, защото мнозина спортни журналисти не гласуват за него явно, защото сам им каза да го извадят от анкетата след седмата си победа в нея.
Бъдещето е в момчета като Миланов. А и той далеч не е най-странният носител на приза през годините.
Един поглед ни кара да се почешем и замислим как Кирил Ивков (при цялото ни уважение) е изпреварил Христо Бонев за номер едно през 1974 г., и Павел Панов година по-късно. Да не говорим за Пламен Николов, един корав десен бек на Левски, класиран първи през 1984-а, с подгласници Боби Михайлов и Георги Димитров-Джеки! За избирането на Сашо Александров - Кривия преди 13 години се говорят легенди... Изобщо - класацията си е имала своите странни имена, къде субективно и с някаква завера от гилдията, къде и заради някакъв детайл през годината, придобил важност и станал основен аргумент за гласуване.
Та момчето да е живо и здраво, да му е честито. Ако продължава така, ще спечели няколко пъти наградата. Да му го пожелаем, защото колкото повече като него излизат от школите у нас, толкова повече ще има какво да се види по терените.
