Световното изкачи едно стъпало от пътя към финала на 11 юли. За шест дни видяхме всички 32 отбора по веднъж.
Но чакаме... мачовете да започнат. Защото досега сякаш гледахме спаринги с цел проучване. На атмосферата, климата, голямата надморска височина, стадионите и терените в напълно непознатата футболна "тъмна Индия", която представлява ЮАР.
На съперниците, както и на топката. Да, шурата нова топка "Джабулани" също има сериозен принос за визията на двубоите - без много положения, пълни с грешни пасове и много единоборства. 25 гола в 16 мача не говорят за особена ефективност на стрелящите по вратите.
Когато видиш дрибльорът Кристиано Роналдо да си пуска нетипично дълга топката и тя да излиза в тъч, когато само един от 10 далечни шута на испанските майстори Алонсо, Чаби и Вия е в очертанията на вратата, а топката прескача изящния техник Давид Силва и излиза от терена, тогава знаеш - нещо не е наред.
Още през януари, когато "Джабулани" лъжеше коварно африканските отбора на Купата на нациите в Ангола, куп футболисти и треньори пропищяха от кълбото. Тогава до 30-35 минута отборите свикваха с невероятните траектории и шеги на топката. Центриранията или прескачаха комично с 20 м вратата, или се забиваха като куршуми в нея, без изобщо центриращите да имат такива коварни намерения. Вратарите я изпускаха, халфовете се държаха за главите от кривите и обикновено твърде дълги пасове.
Същата абсурдна картинка е и на световното. Дори бразилците, които се раждат с топка в краката, не успяваха да плетат по типичния си начин комбинации, а изпадаха в глупави ситуации. Но пък Дъглас Майкон разбра, че може да вкара дори с удар иззад вратата, когато в краката му е летящата необяснимо "Джабулани".
Оставяйки настрана основното оръдие на труда във футбола, мачовете са интригуващи. Почти няма неравностойни срещи, като изключението е поредната жертва под немския ботуш. Големите битки започват във втория рунд от групови мачове, където вече ще има сълзи на отпаднали и екстаз на осигурили си място напред.
Фаворити - засега като такива изглеждат германците, но Бразилия остава главната сила на световното. Пестеливо, отборът на Дунга ще излезе от групата, а и е сигурно, че няма да играе нататък с 20 процента от силите си, както срещу корейците. Бундестимът наду мускули, но те са млади и крехки, не е ясно дали ще стигнат за сериозен бой до финала.
Испания, Англия и Италия тръгнаха "на ръчна", но се очаква да наберат скорост в елиминациите. Аржентина остава загадка след ярки фойерверки, но и колебания в мача с Нигерия.
Изненадите - Чили е приятната дотук. Не защото победи Хондурас, който е далеч от всякакви претенции, а с футбола, който показа. Тимът на Лудия Биелса играе офанзивно до последно, а не пази резултат. Чилийците са едно от добрите лица на мондиала досега. Млади, амбициозни и талантливи.
Сензационният резултат в първи рунд бе швейцарският удар върху испанските вълшебници, но и там имаме известна закономерност. Нашият съперник в евроквалификациите не е допускал гол вече 480 минути на световно първенство, след като отпадна от миналото непобеден и със "суха мрежа". Не е изненада силната игра на САЩ, но сега американците вече посягат и към първо място в групата си. Сърбия вероятно ще е изненадата с отрицателен знак.
Под звука на вувузелите не се играе извънземен футбол, героите са уморени, а и ги мъчат амплитудите в градусите, както и "плажната" топка. Да не забравяме, че повечето мачове се играят и на несвойствена за Европа например надморска височина - 1753 м за двата стадиона в Йоханесбург, 1500 за арената в Рустенбург, 1450 за тази в Блумфонтейн...
Но мондиалът си е мондиал и ще роди своите легенди и герои и антигерои. Ето ги и първите:
Йоги Льов отново води Германия към голове и атракция, както бе и преди две години на "Евро 2008". Този млад и агресивен отбор е фаворит за титлата ... през 2012 г. на европейското. Треньорът на немците заслужава само добри думи.
Сифиве Чабалала даде начална скорост на лудата топка "Джабулани" с левачката си и заби първия гол на световното. ЮАР вероятно ще отпадне още в групите, но момчето с плитките влезе в историята.
Уругвайците не изневериха на себе си и се окичиха със съмнителната чест първи да принудят съдия да покаже червен картон. Съвсем в духа на легендарни безскрупулни уругвайски тимове, "вадили от обувките" не един отбор на световни първенства, момчето с миловидно лице Николас Лодейро открадна славата за себе си в мача с Франция.
Робърт Грийн е героят на 281 милиона американци, което някак може да смекчи болката в душата му, предизвикана от псувните на 51 милиона англичани.
Уинстън Рийд, Робърт Корен и Роберт Витек вкараха исторически голове за страните си. Нова Зеландия взе първа точка с удара с глава на Рийд срещу Словакия, която от своя страна записа и първи гол - на Витек. А Словения не бе побеждавала на мондиал до странния и необясним "джабулански" шут на Корен срещу Алжир.
Тае Се Йон - деветката на КНДР показа духа на енигматичната му и плашеща държава, претворен на терена. Плака като дете на химна, въпреки че е роден в Япония, а после не се спря по игрището, опитвайки да накаже с гол най-силния отбор на планетата.
