Руне и Фране. Или Веско и Владо. Или беше обратното. Това са близнаците на TriKorni.com - българският блог за футболен хумор.
За разлика от повечето други близнаци, тези двамата се запознават чак двайсетина години след раждането си, като цялата история на тази първа среща им тъне в мъглата на спомена, тъй характерна за социалното пространство, известно като кръчма.
В подобна ситуация се ражда и идеята за "Трите корни"... "Понеже постоянно плещим за футбол, един път се бяхме напили и решихме, че е време да спрем да дрънкаме и да вземем да напишем нещо", разказва Владо. "И така се бяхме напили, че на сутринта се оказа, че сме регистрирали даже някакъв домейн - TriKorni.com", допълва Веско.
Веско (Димитров) е студент по медиа мениджмънт в Хановер, познат на широката общественост от изявите си навремето в "Гонг" на Дарик радио, а след това и във вестник "Капитал" (в момента е и сътрудник на Sportcafe, като пише обзорите на кръга в Бундеслигата и чат-пат други текстове). Владо (Тодоров) е завършил Социология в Софийския университет, а в момента работи в Амстердам като мениджър в звеното за маркетингови проучвания на Филипс.
Двамата пишат в блога съответно като "Руне Братсет" и "Фране Матошич"(в колонката вдясно има повече информация за двамата легендарни футболисти), а Вердер и Хайдук (Сплит) са два от любимите им отбори.
Веско става от Вердер, когато отива да учи за бакалавърскта си степен в Бремен... "В България като ученик имам доста прекарано време на "Герена" и на "Васил Левски", но когато пристигнах в Германия, на същия ден отидох на Вердер - Кайзерслаутерн (още Мариян Христов играеше там). А като видиш какво става там, намираш много неща, заради които си заслужава да се асоциираш с това - и като традиция, и като дългосрочен начин на мислене. Това те грабва - като отидеш на стадиона там, можеш за секунди да станеш фен на такъв отбор".
Владо се запалва по Хайдук във времето, когато работи в Хърватия. "Там Хайдук е много повече от отбор - той е символ на цялата област Далмация. За разлика от другия голям отбор в страната - Динамо (Загреб), където има много фракции, при Хайдук всички фен клубове членуват в един голям централен клуб. Той е общност, която се занимава с много социални проекти - има солидарност между феновете, които постоянно организират благотворителни кампании за тези, които имат някакъв проблем или се нуждаят от лечение".
Тук той се сеща за Тони, фенът на ЦСКА, който от години е в будна кома след преживяна катастрофа (повече информация вдясно).
Двамата имат още четири любими отбора - чешкият Бохемианс, английските Брентфорд и Ливърпул и немският Санкт Паули, зад всеки от които стои някаква история. Доколкото за Санкт Паули и най-вече за Ливърпул се знае много, то скоро в Sportcafe ще ви разкажем повече за другите два клуба, тъй като съдбата им е доста интересна.
Веско и Владо твърдят, че са забравили кои са любимите им български отбори, защото определено не се кефят на българския футбол в сегашното му състояние. Моля ги за няколко минутки сериозност, за да чуя тяхното мнение за проблемите на футбола ни и малко по-късно се оказва, че до голяма степен вижданията им се покриват с тези на Sportcafe.
"Проблемът на българския футбол е, че всички виждат крайния резултат - стадионите са лоши, има корупция... А никой не търси причината как се е стигнало до това. Боби Михайлов се оправдава с това, че държавата е бедна и не им дава пари, а в същото време казват: "Ето, УЕФА ни даде 6 милиона евро"...
Проблемът идва отдолу в развитието на младите футболисти. Хърватското първенство е може би по-слабо и от българското, но всяка година Динамо (Загреб) продават по един футболист за 10 милиона евро и нагоре. Клубният им футбол може да не е нещо особено, но имат сериозен национален отбор - а все пак това е най-важният краен резултат.
Всичко идва от липсата на концепция - бразилците имат концепция как да играе отборът им, каква да бъде десетката им, каква да бъде шестицата им. А нашите тука искат пари от родителите на децата, за да ги вземат да тренират в школата и да ги пускат да играят в мачовете...
Идеалът за едно момче тук е да стане футболист и да чука плеймейтки. Една позната, която е родена в Балчик, се прибрала в града и сяда в едно кафе и чува разговор между две момчета от местния клуб Черноморец, който е в "Б" група: "Пич, вчера не можах да излизам, щото ме мързеше да си епилирам краката"... И това, ако са футболисти..." (цитатът е от двамата, защото говорят един през друг, а освен това се допълват отлично и структурата на текста само ще се накъса, ако ги разделям кой какво е казал).
Т. нар. "не-футболисти", които се изявяват повече под други форми, но не и на терена, са любима тема за "Три корни" - досега в рубриката са "гостували" Наско Курдов, Орлин Орлинов, Славчо Тошев, Еньо Кръстовчев и Тодор Тимонов. Най-популярни герои в блога обаче са "Младият Перуци", "Божинката" и, разбира се, "Благо Джизъса". Наскоро въпросният персонаж бе "взет назаем" от "Шоуто на Слави", заедно с някои от лафовете от неговия дневник, публикуван на блога. Последното стана причина и "Три корни" да се включи доста силно в кампанията срещу Иво Сиромахов и начина, по който главният сценарист на Слави използва "народното творчество" в Интернет.
Бъзвам Веско и Владо за това, че с ебавките си с футболистите лесно могат да бъдат вкарани в графата "хейтъри, които завиждат", но двамата веднага приемат това определение... "Ние сме хейтъри и супер много завиждаме. Аз ако можех да се сменя с Благо, щях да го направя на мига. Защото той има страшно много пари и татуировки. Аз нито имам пари, нито татуировки", казва Веско, а Владо допълва, че вече има една татуировка и вече е тръгнал по пътя на звездите.
"Благо може да ходи с фолк певици, да зарязва жена си, да се връща при нея. Той си говори с Господ. А аз си говоря с полупияни хора в някакво заведение", продължава Веско, "С Димитър Рангелов сме учили в едно училище до седми клас. А аз твърдя, че до трети клас бях най-добрият футболист в това училище. Така че като потенциал можех в момента да съм пробил в Борусия (Дортмунд) например. Само че в трети клас той започна да тренира, а аз да ходя на английски. Може би родителите ми сбъркаха в това"...
Символично е, че се срещаме именно в Мол София - любимо място за смислено (?) прекарване на времето на голяма част от (извън)столичната общественост. Докато похапваме фастфуд и с любопитство оглеждаме екземплярите наоколо, момчетата се хвалят, че "Три корни" е една от малкото медии у нас с изряден счетоводен баланс - 0:0. Няма разходи, няма и приходи. А фотоколажите им с родни футболни звезди се правят изцяло на свръхтехнологичнонапредничавата (ето че родих и нова дума) Windows програма Paint.
Питам ги дали мислят да живеят в България занапред, като сякаш за пръв път в това интервю мненията им се различават - Владо засега стабилно си е в Холандия, където има своята добра работа, но Веско смята да се върне тук след завършването на магистратурата си след няколко месеца.
Отново обаче мнението им се обединява, когато зачеквам темата за лятото и Смокиня - причината, заради което най-много си заслужава да живееш тук. Разравям раната, че къмпингът до Созопол всяка година губи все повече от облика си на готино място за готини хора и чадърите и заведенията завземат все повече територии, но Владо отговаря философски, че това означава просто, че ще трябва да се пие по още една каса бира на ден за примиряване със суровата действителност.
Много оригинално ги приканвам за завършек на интервюто да кажат нещо положително или поне обществено ангажирано и Веско пожелава на читателите на Sportcafe много усмивки през новогодишната нощ и една много щастлива и успешна 2011 година. Владо минава от общото към частното и си пожелава поне един от шестте им любими отбори да стане шампион... все някога.
