Уж стигнахме до решителните мачове във футболния шампионат на България, пък напрежението остава много по-високо извън терена, отколкото между тези, които ритат топката между двете врати.
Анемични стъпки към титлата на лидерите - Литекс стигна само до реми срещу Славия, а шефовете на „белите" изригнаха след мача с весели обяснения. Локомотив (София) също не успя да надскочи напрежението, довело до равенството срещу Миньор. И вместо да гледаме вълнуващи битки, ние трябва да слушаме свободни съчинения на една и съща тъпа тема - кога точно има/няма дузпа и кой е най-подходящият момент за нейното отсъждане. И тъй като сме малка държава, веднага на бял свят изскочиха поредните роднински връзки - кой на кого точно бил братовчед и защо.
Всъщност, погледнато отстрани, явно нито един от силните български отбори не иска титлата - в България футболът се ползва за други цели, а не за радост на феновете. Т.е който стане шампион пак ще бере срама в евротурнирите, а шефовете му ще гледат отдалеч големите пари в групите на Шампионската лига. И тъй като не могат да намерят път до тях, сега може би се опитват да си спестят разходите от предстоящото участие в евробитките - така и така ще падат, поне да не се охарчват допълнително.
А изстрадалите фенове се радват и на малкото - като т.нар „железничарска мечта". Защото има почитатели на Локомотив (София), които не са били родени, когато тимът за последно стана шампион на България. И те точно отписаха тази надежда и другите лидери я реанимираха. И така до неделя, когато в Ловеч Литекс ще посрещне софийския Локомотив, при това с аванс от 4 точки.
И тъй като Левски и ЦСКА вече изостанаха от битката, дойде време за освободена игра - като тази, която показаха шампионите срещу Берое. Явно Илиан Илиев и тимът му са най-силният дразнител за Левски тази пролет, защото мачът си струваше, а пълният стадион в Стара Загора е комплимент за усилията на местния тим. И точно Илиев демонстрира какво трябва да е поведението на загубилия - няма нищо срамно когато паднеш от Левски, ако си се опитал да спечелиш, но част от тима просто е „прегорял" в битката. Защото феновете виждат всичко на терена и когато ръкопляскат след загубата, това поведение е показателно.
Хубавото е, че скоро родното първенство свършва и после идва световното в ЮАР. И там няма да има „известни специалисти", които да ни обясняват да дузпите и с какъв резултат да започва определен мач. Ще отсъстват и радетелите за „къщички за птици", както и биткаджиите с глиганите и т.н до пълното изчерпване на българската флора и фауна във футбола в родния му вариант.
