Осминафиналите на световното първенство показаха, че футболът е изостанал със светлинни години в развитието си. Качеството на играта е приемливо, но съдийството е безобразно. Издънките започнаха с проспаната засада на Витек при гола на Словакия срещу Нова Зеландия (б.а. - за сведение виновникът се казва Селестин Нтагунгира и му простено, защото е от Руанда, а там футболът се играе с отрязаните глави на племето хуту, респективно тутси). А откакто стартираха елиминациите само САЩ и Гана бяха спасени от безчинствата на Темида.
Месец преди началото на първенството дървените глави от Борда на ФИФА с гордост заявиха, че „на дискусията за използване на електронни технологии във футбола е сложен край веднъж завинаги". Не познаха. Годината е 2010-а, а футболът продължава да е в каменната ера в това отношение.
Футболът остана един от малкото спортове, в който електронното видео повторение отсъства. Ръгбито и хокеят на лед бяха пионери и скоро ще направят две десетилетия с използване на технологиите. Американският футбол не закъсня, баскетболът (в частност НБА) - също. Тенисът, един от най-консервативните по отношение на правилника спортове, също се пречупи и през 2006 г. въведе официално „ястребовото око". Две години по-късно и бейзболът възприе системата за проверка при съмнения за редовността на хоумръните. За ФИФА времето е спряло, а аргументите срещу промяната са, меко казано, смехотворни.
1. „Използването на повторенията ще забави играта".
Дрън-дрън. При скоростта на съвременните компютри симулирането и възпроизвеждането на всяка една ситуация става за броени секунди. „Ястребовото око" отнема не повече от 12 секунди от мига на подаването на сигнала от съдията на стола. В неделя още преди Тевес да е накачулен от съотборниците си до флагчето след 1:0 срещу Мексико повторенията доказващи засадата му вече вървяха.
2. „Разходите за създаването на система за повторение ще бъдат твърде високи".
Хубавите нещо струват скъпо, но си струват. „Ястребовото око" бе с цена $100 000 при създаването си. Турнирите от Големия шлем можеха да си го позволят, тези от трета категория - не. Никой не е казал, че системата трябва да бъде прилагана във втора дивизия на Сингапур. Но за континенталните и световно първенства е просто задължителна.
Изпълнителният комитет на ФИФА все повече започва да прилича на Политбюрото на ЦК на КПСС. Пълен с изкуфели старчета, които нямат желание и ресурси за всякаква мозъчна дейност. КПСС историята я отрече. ФИФА крачи по нейните стъпки.
Надежда за футбола все пак съществува. Но ще трябва да се почака поне до 2017 г. Когато ще изтече вторият мандат на Мишел Платини като президент на УЕФА. Мнозина виждат него като наследник на Блатер, а човекът е с доказано напредничаво мислене. Вече въведе допълнителните съдии в Лига Европа, които може и да не са панацея, но са стъпка в правилната посока. Петият съдия и с тъмни очила щеше да види, че шутът на Лампард е гол. Което, апропо, дава алиби на безобразната Англия на Капело за поредните провалени надежди. Но това е тема на друг разговор...
