Дания е една от големите футболни енигми - не е суперсила, но никога не я пъхайте в плика с аутсайдерите. Не знаеш какво да очакваш, когато е срещу теб. Дали ще те засипе с екплозивни атаки, ще те чака на контри, или ще играе затворено и мегадисциплинирано. Датчаните могат да правят и трите.
България има основания за монолог на тема „Разочарованията, които ни е донесъл датският футбол". Не са едно и две. Последните ни три срещи с Дания са паметни, като мъничко радост ни донесе само единият случай. Но да започнем с разочарованията.
В квалификациите за Световното през 2002 г. бяхме в група с Дания и Чехия, както е и сега. Ситуацията напомняше настоящата, защото след домакинство на „динамита" следваше гостуване в Прага. Разликата бе, че България бе отворила вратите за класиране, което щеше да е факт при успех над датчаните в София. Такъв щеше да ни заведе в Прага с мисъл за първо място и евентуално бараж при реми.
Но на стадион „Българска армия" нещата не се развиха добре за нас. Цял ден над София валя ужасен порой, който отказа доста от феновете, закупили билети. Както се шегуваха хората, валеше под ъгъл 45 градуса, настрани. Отвратително време!
Стана ясно, че футбол много-много няма да има. Голямо надтичване падна, битка с локви, топка и съперници. Датчаните поведоха в първите секунди на второто полувреме след уникално щастлив гол. Ивайло Петков и вратарят Здравко Здравков се хлъзват, падат, разминават и Йон-Дал Томасон получава лесна възможност да вкара в празната врата. В края пак той ни довършва на контраатака, въпреки че нашите изпускат три чисти положения за изравняване.
На Евро 2004 играхме с Дания в Брага в мач, който трябваше задължително да спечелим. Трябваше, но нямаше как. Защото след 0:5 от Швеция на старта на европейското, отборът ни бе разбита команда, атакуван отвътре от свои, а и жестоко критикуван от София.
Биха ни, въпреки че отново нямахме късмет - при 0:0 Мариян Христов бе на сантиметри от гола, а после реферът не даде дузпа при 0:1, с която можеше да закрепим поне точка. В края бе изгонен и капитанът Стилиян Петров.
Третата ни среща за века бе в Копенхаген в началото на споменатите вече световни квалификации. Единствено в нея бяхме напълно надиграни, но пък се добрахме до точка.
Влезлият като резерва Димитър Бербатов прониза Петер Шмайхел в края за първия си гол в официален мач на България - 1:1. Преди това най-малкото, с което се бяхме отървали, бе попадението на Ебе Санд, защото домакините изпуснаха много.
И в трите двубоя начело на Дания е Мортен Олсен, който води тима и сега. Селекционерът със сериозното изражение не губи от България и като играч, и като треньор. Като футболист се е изправял три пъти срещу нашите национали и балансът му е 2 равни и победа в София с 2:0 пред 1989 г.
Шест мача не можем да бием този Олсен.. Дали вече не е време да обърнем зара? При Любо Пенев доста неща се промениха в националния, сега остава и статистиките да почнем да хвърляме в коша. Особено такива като с датчаните. И този проклет Олсен.
